На 15 август Църквата отбелязва Успението на Божията Майка
На 15 август Църквата отбелязва Успението на Божията Майка. Негово Светейшество Българският патриарх Неофит ще оглави празничната св. Литургия във връзка храмовия празник в Троянския манастир " Успение Богородично ".
В празничния ден - 15 август - богослужението в съборния манастирски храм ще стартира в 7,30 ч. с празнична полунощница. По време на утринното свещенодействие ще бъде изнесена Богородичната плащаница и с нея ще бъде осъществена обичайна лития.
В 9,00 ч. празничната литургия ще възглави Негово Светейшество Българският патриарх Неофит, с който ще съслужат архиереи на БПЦ.
След богослужбата в храма, към 11 ч. чудотворната икона " Пресвета Богородица - Троеручица " ще бъде свалена от проскинитария и сложена в специфична носилка, с цел да бъде осъществено литийно шествие към могилата с параклиса, където е станало първото знамение популяризирало светата икона и където ще бъде осъществен водосвет.
На Успение Богородично е отдаден и вторият по величина български манастир - Бачковския, който също отбелязва храмовия си празник в този ден, както и доста други грамове и манастири в България. Празнични богослужения ще бъдат отслужени във всички храмове на Българската православна черква.
Според църковното поверие един път, по време на пламенна молитва по-скоро да бъде освободена от тялото си, пред Пресвета Богородица застанал Архангел Гавриил и ѝ известил Волята Божия за Нейното успение (заспиване), което трябвало да стане след три дни. Когато пристигнало време, апостолите вдигнали одъра и с песнопения го понесли през град Йерусалим в близкото село Гетсимания. Всички вярващи вървели след пречистото тяло, над което се носел блестящ кръговиден облак, който озарявал цялото шествие, и ангелското пение се сливало с гласовете на вярващите. Апостолите погребали тялото в пещерата при Гетсимания и затворили с камък входа й. В продължение на три дни те се молили непрекъснато при гробницата и през всичкото време над това място пеели ангели.
На третия ден след успението на св. Богородица дошъл ап. Тома. Той доста се огорчил, че дошъл прекомерно късно и не заварил жива пресвета Богородица. В желанието си да го утешат апостолите му предложили да отвалят камъка от гроба, с цел да може да се поклони на пречистото тяло. Но когато влезнали в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала единствено плащаницата, с която я били покрили.
По-късно над пещерата, където било положено тялото на Божията Майка, издигнали черква и от този момент почнали тържествено да честват Успението на Божията Майка. Тоя празник е един от дванадесетте велики празници.
Установен е от Апостолите. Разказите за чудесното въодушевление в плът на Божията Майка на небето се загатват от блаж. Августин и блаж. Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази.
От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два антични поста: в миналото едни християни са постили преди празника Преображение Господне (6 август), а други - преди Успение на Пресветата Богородица (15 август). Константинополският събор, призован през XII век дефинира, всички християни да съблюдават Успенски пост - от първи до петнадесети август.
В празничния ден - 15 август - богослужението в съборния манастирски храм ще стартира в 7,30 ч. с празнична полунощница. По време на утринното свещенодействие ще бъде изнесена Богородичната плащаница и с нея ще бъде осъществена обичайна лития.
В 9,00 ч. празничната литургия ще възглави Негово Светейшество Българският патриарх Неофит, с който ще съслужат архиереи на БПЦ.
След богослужбата в храма, към 11 ч. чудотворната икона " Пресвета Богородица - Троеручица " ще бъде свалена от проскинитария и сложена в специфична носилка, с цел да бъде осъществено литийно шествие към могилата с параклиса, където е станало първото знамение популяризирало светата икона и където ще бъде осъществен водосвет.
На Успение Богородично е отдаден и вторият по величина български манастир - Бачковския, който също отбелязва храмовия си празник в този ден, както и доста други грамове и манастири в България. Празнични богослужения ще бъдат отслужени във всички храмове на Българската православна черква.
Според църковното поверие един път, по време на пламенна молитва по-скоро да бъде освободена от тялото си, пред Пресвета Богородица застанал Архангел Гавриил и ѝ известил Волята Божия за Нейното успение (заспиване), което трябвало да стане след три дни. Когато пристигнало време, апостолите вдигнали одъра и с песнопения го понесли през град Йерусалим в близкото село Гетсимания. Всички вярващи вървели след пречистото тяло, над което се носел блестящ кръговиден облак, който озарявал цялото шествие, и ангелското пение се сливало с гласовете на вярващите. Апостолите погребали тялото в пещерата при Гетсимания и затворили с камък входа й. В продължение на три дни те се молили непрекъснато при гробницата и през всичкото време над това място пеели ангели.
На третия ден след успението на св. Богородица дошъл ап. Тома. Той доста се огорчил, че дошъл прекомерно късно и не заварил жива пресвета Богородица. В желанието си да го утешат апостолите му предложили да отвалят камъка от гроба, с цел да може да се поклони на пречистото тяло. Но когато влезнали в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала единствено плащаницата, с която я били покрили.
По-късно над пещерата, където било положено тялото на Божията Майка, издигнали черква и от този момент почнали тържествено да честват Успението на Божията Майка. Тоя празник е един от дванадесетте велики празници.
Установен е от Апостолите. Разказите за чудесното въодушевление в плът на Божията Майка на небето се загатват от блаж. Августин и блаж. Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази.
От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два антични поста: в миналото едни християни са постили преди празника Преображение Господне (6 август), а други - преди Успение на Пресветата Богородица (15 август). Константинополският събор, призован през XII век дефинира, всички християни да съблюдават Успенски пост - от първи до петнадесети август.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ