На 13 октомври 1969 Китай и Русия влизат в конфликт,

На 13 октомври 1969 Китай и Русия влизат в спор, който остава незнаен за международното общество, най-малко за доста дълго време. По това време Ричърд Никсън към този момент е превел армията под цялостна бойна подготвеност и както нормално е прибягнал до нуклеарното оръжие. В рамките на към 2 седмици всяка една бойна дивизия минава от най-високо равнище на паника до ниското, а бойните кораби и нуклеарни подводници стартират своята интензивност и се движат към вражеските води. За разлика от Кубинската рецесия, тук всичко се пази в загадка и генералите получават указания на момента.

Историците са безапелационни, че повода е подготовка за нуклеарен удар, а задачата е или Русия или Китай. Азиатската страна също не е изостанала в това придвижване и дори се приготвя за същия сюжет. През есента комунистическата партия на Мао е превела армията в бойна подготвеност. Икономиката на страната също се приготвя да отговори на стандарта на война и някои съществени заводи са преместени от дълго време в планините и на терени, които на практика остават недостъпни или невъзможни за бомбардировка. Пекин даже има голям под земята град с укрития за нуклеарна война. На 17 октомври всички са под паника и чакат разпореждане за влизане в евентуална борба, която най-вероятно през днешния ден можеше да се чете като Трета Световна война.

Само 7 години след Куба е разумно да забележим още веднъж размахването на оръжия. Този път борбата няма да се води сред изтока и запада, а единствено против две от най-големите комунистически страни в този интервал, а всичко стартира с един специфичен граничен конфликт сред реката на дребен остров в отдалечения ъгъл на Североизточна Азия. Женбао е прочут като острова на съкровищата за Китай и се разделя от река Усури, която слага и североизточната граница сред Китай и Русия. От река Амур до Становойското ранчо ще открием, че има съществено наличие на бойци. През XIX век с упадъка на династията Цин и непрекъснатите вътрешни протести, Опиумовата война, съпроводена от имперските заселници на Русия и притискащи границата. Според някои китайски заселници, територията постоянно е била тяхна, до момента в който руснаците не са я окупирали и не са преначертали границата.

Най-накрая я прекръстват на Дамански – кръщават местността на прочут жп инженер. През идващия век островът не печели толкоз внимание, най-малко до 1949 година, когато Китай още веднъж взема решение да се насели и да пренебрегва съветските империалисти. По това време се счита, че това е съгласие сред двете страни и взаимност. Китайски и руски патрули постоянно се срещат на острова. Макар и двете страни да вършат публични митинги, бойците си разменят цигари и други артикули, т.е. имаме едно доста спокойно и прелестно време. Площта на самия остров е към половин квадратен километър и все пак разногласието е впечатляващ. През 60-те години на предишния век ще открием, че спорът стартира да се ускорява. От една страна идеологията на Ленин към този момент не е толкоз скъпа, а и мрежата от бодлива тел с дължина от близо 6000 километра не се гледа с толкоз положително око.

По това време Мао и Хрушчов влизат в някои гласни спорове и се карат и стартират да вадят историята, с цел да потвърдят чие е това парче земя. Към втората част на десетилетието Брежнев взема решение да употребява малко по-твърди способи за външната политика и скоро се доближава до принуждение. Китайските риболовни лодки и Съветските кораби се сблъскват в двете реки през лятото. През зимата китайските червени гвардейци минават замръзналата река, с цел да се скарат с съветските бойци.

Вече няма другарска замяна на артикули, а се влиза в пердах с дървени бухалки и други оръжия за ръкопашен пердах. Отначало има издадена заповед да не се създава изстрел и по тази причина се обменя опита на бойните изкуства. Средновековното меле на лед – най-вероятно през днешния ден за такова ще би трябвало да се заплати – води до нов взор и предпочитание за реванш. През 1961 година са изпратени 12 боеца, само че до 1969 година ще открием, че към този момент са 22-ма. Китай вижда това като акт на експанзия и публично насочва цялата войска към северната и южната граница.

Дори стартира да се приказва за използването на нуклеарно оръжие. През 1964 година Китай детонира своята първа атомна бомба и става 5-тата нуклеарна мощ в света, обстановката се трансформира фрапантно. След три години Пекин детонира и първата си атомна бомба. По това време Съюз на съветските социалистически републики стартира да строи своята първа ракетна база в Трансбайкалския район – на север от Монголската република, която обаче има автограф за дипломатически връзки с руснаците. Една година по-късно Москва реалокира ракети и армия в Монгoлия, само че генералният проект в никакъв случай не е бил към започването на война. Страхът е повода да има такова  придвижване, а и де на забравяме, че през 1968 година в Чехословакия към този момент има земетресения, които в допълнение циментират Мао на лидерската позиция.

На 5 януари 1968 година избухва и първата по-сериозна престрелка сред двете страни. Ядосани от развиването на нещата, руснаците се качват на БТР и премазват няколко рибаря. Побесняла китайска навалица идва, с цел да се разправи и тогава към този момент е отговорено с огън. Новините за случая доближават до Пекин и вместо да се стигне до някакво съгласие или да се наложат наказания, Китай публично позволява да се отвърне на нападателите по добре познатия метод. Регионалните командири приканват отряд от командоси и един първокласен гарнизон. Наредено е да бъде осъществена засада над вражеските патрули. Забавният случай тук е, че през 2014 година някогашен командос на име Ванг Гуаксианг е лежал към 7 дни, чакайки руснаците, само че те по този начин и не се върнали. Не е ясно дали съветското разузнаване е подсказало какво следва или просто никой не е имал предпочитание за стълкновение, само че войната е избегната.

Пролетта на 1969 година стартира с отстъпването на Сибирската зима, само че температурата продължава да е минусова. По това време руската войска организира военни учения и симулира китайска инвазия. Симулацията изисква всички бойци се изтеглят на към 50 километра от границата, оставяйки единствено един гарнизон в далечните постове. Младши сержант Юри Бабански е един от дребното, които би трябвало да следят замръзналата Усури. Около 10 часа и 20 минути сутринта руските бойци виждат патрул с към 30 боеца в бели зимни камуфлажи, пресичащи замръзната река в посока Женбао. Заплахите по това време са естествени занимания сред двете страни. 32-ма съветски боеца се качват в следващия БТР и 2 ГАЗ-ки и отиват да посрещнат китайците. Веднъж стигнал до острова, старши лейтенант Иван Стрелников изпраща Бабански с 24-ма мъже, с цел да създадат посрещане по флангове.

Бабански влиза в едно голямо снежно поле. От другата страна стои Сън Югуо – командира на граничния пост. Мъжете най-вероятно са се срещали, не е несъмнено дали не са се били на заледеното езеро. Сън обаче не се тормозил толкоз, въпреки всичко на стотина метра от него се крият китайските командоси, подготвени да създадат засадата и да отстраняват съперника. Това не са били елементарни бойци а елитни разузнавачи от трети корпус на китайската войска. Задачата на Сън е била да притегли руснаците и да ги вкара в своята територия. В това отношение е извършил задачата си повече от прелестно.

На към 10 метра от Бабански стои Уанг, който за следващ път мръзне и чака прословутите руснаци да влязат в борбата. Командосите са пристигнали скрито в предната вечер и са изкопали своите укрития, а по-късно са  прекарали през целия ден. Понеже планината е извънредно тиха, командосите разполагали с медикаменти срещу кашлица, с цел да не се издадат. Веднъж след прекосяването на границата, китайците откриват огън от своите открития със своите Type 56 – китайската версия на АК-47.

Първите патрони карат Стрелников да тръгне и да помогне на своите сътрудници, само че се озовава в още по-голяма китайска група. С големият рейтинг на пукотевица, жертвите от двете страни не са по никакъв начин малко. След този случай Китай изпраща цели три роти, които да организират обучение на острова и да не престават да покачват напрежението. Техниците слагат директна телефонна линия до Пекин и разполагаем могат да призоват многочислена войска, самолети и даже нуклеарно оръжие, в случай че се наложи. По това време руските командири също не мълчат, а организират диалози с Москва и декларират, че има напрежение в Женбао. Междувременно и съветските гарнизони, които са провели учението заемат старите си постове и схващат, че не могат да рапортуват триумфа, тъй като нещо се е случило.

Руските политици не са на линия. Брежнев е в чужбина, до момента в който Кремъл се занимава с наследените главоболия от нашествието в Чехословакия. Съединени американски щати също изисква вниманието на съветските водачи, затова няма кой да получи известието, че Китай се е засилил. По остарели патриотични модели, полковник Демократ Леонов от 57 граничен корпус получава разпореждане да брани границата на страната от всички типове агресори, само че най-малко са споделили да избегне по-голям боен спор. Следователно руснаците имат поръчка, че могат да се бият единствено с гранични бойци, въпреки и половината съветска войска да е на обучение и да е подготвена да смени тактиката и да тръгне напред. Леонидов няма да получи военно подкрепление, въпреки и да не имаме вяра в това. Още в същия ден идват два БТР-а с 24 боеца. Командвани са от лейтенант Витали Бубенин.

След два часа в стълкновение, Леонов подрежда на Бабански да се отдръпна. Остават към 31 боеца, които да пазят защитната линия. Бубенин се качва в своя БТР на към 100 метра от китайската граница и стартира да притегля вниманието на съперника, който дава отговор с огън. РПГ поразява БТР-а и трима от екипажа съумяват да избягат и отвръщат на огъня. С помощта на картечен огън съумява да прогони китайците от близкия пост, само че надлежно и да оцелее отстъплението. На 2 март спорът продължава да се развива. Двете страни се отдръпват от заледената река. Чака се отговор от Москва дали да се предложения в заниманието и постоянната войска.

Полковник-генерал Лосик е разпънал своята моторизирана стрелкова дивизия единствено на няколко километра от точката на спор. Неговият боеприпас включва Т-62 танкове и БМ-21 „ Град “ ракетни установки. По това време пълководец Чен също не чака и подвига залога и доставя спомагателна пехота с един артилерийски полк, който да задържи възможната офанзива. Преди да се стъмни към 15 китайски и руски патрула към този момент са разпънали своите позиции по коритото на реката. Разменят се патрони, съветските БТР не престават да се подреждат по защитната линия, само че пък се посрещат с нови РПГ-та и 75 мм безоткатни пушки. Около обяд на идващия ден Леонов най-сетне се радва на по-сериозно наличие. Пристигат 4 броя Т-62. Леонов се качва на един от танковете, с цел да насочи танкистите в вярната точка. Вместо да поддържат съветската позиция, те форсират реката и се озовават в китайската страна.

Маневрата е приключена, когато един от танковете е ударен от противникова мина. Китайците са съумели да изпреварят събитията и скрито през нощта са минирали замръзналите ледове. Докато 3-те здрави танка се отдръпват, Леонов слиза, с цел да се отдалечи пешком и е ударен от китайски снайпер. Това е и най-високата жертва в този спор. Следобедът не е по-приятен. Москва продължава да мълчи, до момента в който китайците одобряват наличието на танковете за покана да докарат своите бойни хеликоптери Ми-4. Китайският министър на външните работи бил доста отчаян от обстоятелството, че не са докарали повече техника, а и на минусови температури някои от бойците били голи до кръста и трябвало да употребяват РПГ-та против бронираните руски машини.

Един от стрелците оглушава, до момента в който тежката техника се отдръпна. В 5 часа следобяд 135-та руска дивизия задейства своите ракетни установки „ Град “ по китайските позиции. Атаката продължава към 10 минути и разтриса земята на дребния остров. Само един час по-късно китайците дават отговор на експанзията, само че се изтеглят извънредно бързо от позицията. Същата вечер руснаците завладяват целия остров и стартират да изхвърлят труповете, да копаят нови окопи и да чакат завръщането. На 17 март стартира да се разменя и артилерийски огън. Съсредоточен е генерално върху изоставените Т-62 позиции на Ленов. Конфликтът публично е съумял да замеси постоянната войска, а с нея и нуклеарната дивизия по цяла Северна Азия. Двете страни не желаят да рискуват повече и спорът на границата се замразява.

На 15 март Кремъл не е съумял да се свърже с граничните постове, Лосик публично дава разпореждане на постоянната войска да влезе в сражението, подрежда и ракетните установки да отговорят на огъня. Именно той поема и цялата отговорност за случилото се. Макар и да чака разстрел, началниците му го местят в Москва и го вършат шеф на военната академия. После е нараснал в маршал и през 1992 година се пенсионира. За дейностите си Леонов и Бабински са приети за герои на Съюз на съветските социалистически републики. Около десетилетие по-късно военачалник Бубенин ще поведе своите отряди в Афганистан. Китайските командири също получават оценки за ръководенето на отбраната. Командир Сън се среща персонално с Мао и е приет за военен воин.

През 1991 година островът публично е предаден на Китай със конвенция. За цялото стълкновение има повдигнат мемориален парк. Историческата стойност на спора също може да се преглежда от две страни. Руснаците го назовават първия опит за външна интервенция от Втората Световна война насам, до момента в който китайците го считат за една сполучлива защитна контраофанзива. Всяка страна е безапелационна, че другата е стреляла първа. Според някои отчети сред 2 и 17 март жертвите на Китай са 29 души и 64 ранени, руснаците дават 58 жертви и 94-ма ранени.

Този миг дава и позитиви за Никсън, който вижда Китай за евентуален съдружник против Съюз на съветските социалистически републики при положение, че армията вероятно реши да се намеси във Виетнамския спор. Добрата вест е, че всички резервират здравия разсъдък и не задействат своето нуклеарно оръжие, въпреки и двете страни да са търсили мотиви по тази линия.