Как ще тълкуваме понятието „пол“?
На 13 април – вторник – Конституционният съд (КС) ще заседава и ще реши дали ще допусне делото, формирано по искане на Гражданската гилдия на Върховния касационен съд (ВКС) по отношение на изясняването на смисъла на понятието „ пол “.
" Правен свят " напомня, че за Върховен касационен съд неразбираеми в подтекста на главния закон са следните въпроси:
1. Какво е обяснението на понятието „ пол “, възприето от Конституцията, и има ли то независимо психическо и/ или обществено изражение, друго от биологичното?
2. Как е решен на конституционно равнище въпросът за салдото сред понятието „ пол “, възприето от висшия закон, и правото на персонален живот по член 32, алинея 1 от Конституцията в аспекта на опцията държавните органи на Република България да зачетат последствията от персоналната идентификация на български жител, който се е самоопределил към пол, друг от биологичния?
3. Признават ли член 5, алинея 4, а и член 4, алинея 3 от Конституцията на Република България преимущество на член 8 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, формирана в Рим на 4 ноември 1950 година (КЗПЧОС, утвърдена със закон - Дъждовни води, бр. 66 от 1992 година, обнародван Дъждовни води, бр. 80 от 1992 година, изм. бр. 137 от 1998 година, попр. бр. 97 от 1999 година и бр. 38 от 2010 г.) и на член 7 от Хартата на главните нрава на Европейския съюз пред обяснението на понятието „ пол “, възприето от Конституцията на Република България?
Искането на Гражданска гилдия на Върховен касационен съд бе стимулирано с тълкувателното дело, което стои пред нея, по въпроса: „ Допустимо ли е и при какви предпоставки да бъде позволена юридическа смяна на пола при открита транссексуалност на молителя? “.
Въпреки че въпросът по отношение на дефиницията на понятието „ пол “ наподобява да не е противоречив нито в обществен, нито в юридически подтекст, се чака решението на конституционните съдии вечно да затвори открехнатата врата към наричаната в общественото пространство „ джендър идеология “, съгласно която полът не е биологично детерминиран и има ясно изразено обществено измерение. Подобни постулати обществото, а и самият Конституционен съд, откри по-рано в препоръчаната за одобрение у нас Истанбулска спогодба. Последната се оказа в несъгласие с българския главен закон.
Докладчик по делото е някогашният началник на Гражданска гилдия на Върховен касационен съд и сегашен парламентарен арбитър Красимир Влахов.
" Правен свят " напомня, че за Върховен касационен съд неразбираеми в подтекста на главния закон са следните въпроси:
1. Какво е обяснението на понятието „ пол “, възприето от Конституцията, и има ли то независимо психическо и/ или обществено изражение, друго от биологичното?
2. Как е решен на конституционно равнище въпросът за салдото сред понятието „ пол “, възприето от висшия закон, и правото на персонален живот по член 32, алинея 1 от Конституцията в аспекта на опцията държавните органи на Република България да зачетат последствията от персоналната идентификация на български жител, който се е самоопределил към пол, друг от биологичния?
3. Признават ли член 5, алинея 4, а и член 4, алинея 3 от Конституцията на Република България преимущество на член 8 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, формирана в Рим на 4 ноември 1950 година (КЗПЧОС, утвърдена със закон - Дъждовни води, бр. 66 от 1992 година, обнародван Дъждовни води, бр. 80 от 1992 година, изм. бр. 137 от 1998 година, попр. бр. 97 от 1999 година и бр. 38 от 2010 г.) и на член 7 от Хартата на главните нрава на Европейския съюз пред обяснението на понятието „ пол “, възприето от Конституцията на Република България?
Искането на Гражданска гилдия на Върховен касационен съд бе стимулирано с тълкувателното дело, което стои пред нея, по въпроса: „ Допустимо ли е и при какви предпоставки да бъде позволена юридическа смяна на пола при открита транссексуалност на молителя? “.
Въпреки че въпросът по отношение на дефиницията на понятието „ пол “ наподобява да не е противоречив нито в обществен, нито в юридически подтекст, се чака решението на конституционните съдии вечно да затвори открехнатата врата към наричаната в общественото пространство „ джендър идеология “, съгласно която полът не е биологично детерминиран и има ясно изразено обществено измерение. Подобни постулати обществото, а и самият Конституционен съд, откри по-рано в препоръчаната за одобрение у нас Истанбулска спогодба. Последната се оказа в несъгласие с българския главен закон.
Докладчик по делото е някогашният началник на Гражданска гилдия на Върховен касационен съд и сегашен парламентарен арбитър Красимир Влахов.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ