Ехото от Фукушима и пътят към климатично неутрална енергия
На 11-ти март преди 10 години трус със мощ 9 по скалата на Рихтер, последван от цунами, разклати Япония и докара до най-тежката нуклеарна злополука след Чернобил. Катастрофата във Фукушима е определяна като доста по-сложна, поради едновременното размразяване на нуклеарното гориво във всички реактори.
„ Като критик на атомната сила постоянно съм предупреждавал, че такава злополука може да се случи. Но в никакъв случай не съм си представял, че това, което става във Фукушима, е допустимо. В четири обособени реактора се развива обособен сюжет. Експлозиите евентуално ще доведат до стопяването на цялото нуклеарно гориво . Не съм си представял, че резултатът на доминото е толкоз пагубен “, изяснява в първите дни след злополуката Щефан Фюглистер от „ Грийнпийс “.
Противниците на атомната сила в Германия имат дълга история. Движението им се ражда още в ранните 60-те години, още тогава участниците в голям брой протестни демонстрации са по-скоро с леви убеждения, подкрепящи по-късно през 80-те години придвижването за мир.
„ Атомната сила убива “, скандират тогава стачкуващите. Днес те са относително по-тихи, само че макар рестриктивните мерки поради пандемията на десетата годишнина от злополуката във Фукушима в Берлин се събраха десетки протестиращи, за предупредят - милиони хора ще пострадат, в случай че в този момент се случи такава злополука, да вземем за пример в някоя централа във Франция или в Чехия, където ще строят нови реактори. Фукушима ще ни се стори като детска игра .
В гласа на съперниците на атомната сила през 2000-та година се вслушва държавното управление на социалдемократа Герхард Шрьодер, който ръководи със Зелените - зародилата през 80-те години партия влиза тогава за първи път във властта. Когато властта се сменя и идва християндемократката Ангела Меркел в коалиция с либералите, отводът от нуклеарните реактори е сменен от продължение на експлоатационния период на атомните електроцентрали. Фукушима обръща още един път курса на Германия .
„ След злополуката в Япония разбрах, какво може да се случи. Досега не е имало нуклеарна злополука, за която повода да е самата централа. В Чернобил имахме човешка неточност. А в този момент знаем, че не е била планувана цялост от естествени произшествия - мощно земетресение и цунами. Вече знаем, че централата във Фукушима не е била застрахована против такова злополучие. Затова се запитвам, дали ние в Германия сме планували всички вероятни рискове “, признава Ангела Меркел единствено дни след злополуката. Два месеца по-късно, на 30 май 2011 тя афишира: Германия дефинитивно се сбогува с нуклеарните си реактори.
„ Енергийните ни източници би трябвало да са климатично неутрални . Искаме сами да си произвеждаме електричеството и да не сме подвластни от импорт на ток. Отдавна сме взели решение, до 2050 година да преминем напълно към възобновими енергийни източници . След ужасната повреда във Фукушима трябваше да преосмислим ролята на атомната сила и по тази причина взехме решение да се откажем от нея до края на 2022 година . “
Според Меркел това голямо предизвикателство за Германия в същото време отваря големи благоприятни условия за бъдещите генерации.
„ Ние сме първопроходници в това начинание. Ние сме първата огромна индустриална страна, която слага началото на новото хилядолетие на възобновимите енергийни източници . “
„ Сякаш светът ми се срина. Въпреки че слушах доста деликатно информациите и доста бързо разбрах, че казусът не беше в самия реактор. Знаем, че всичко стартира със мощното земетресение в океана и последвалото цунами. Оказа се обаче, че централата не е задоволително добре предпазена от естествени бедствия. В момента, когато вълната опустоши защитните загради и охладителните съоръжения отхвърлиха, разбрах, че злополуката ще е огромна “, споделя пред БНР проф. Антонио Хуртадо, началник на Катедра „ Ядрена енергетика “ в Техническия университет в Дрезден.
След като нуклеарна злополука с подобен заряд е допустима във високотехнологична Япония, какъв брой сигурна е тази технология?
„ Въпросът е състоятелен и се отнася до всички форми на превръщане на сила. Япония в действителност е високотехнологична страна, само че когато приказваме за Фукушима, постоянно забравяме, че злополуката се случи в остаряла централа, която предстоеше да бъде закрита . Може би заради тази причина контролните органи в Япония не са отдавали нужното внимание на реакторите във Фукушима. “
Емоционално ли беше преобръщането на мнението на Германия преди 10 години „ за “ и „ срещу “ атомната сила единствено за няколко месеца?
„ Когато се случи злополука, която не може да се планува и няма справочник, по какъв начин да действаш в такава обстановка, постоянно се взимат прочувствени решения “, дава отговор проф. Хуртадо.
„ За мен решението на държавното управление да удължи периода на употреба на нуклеарните реактори в Германия единствено месеци преди Фукушима, през есента на 2010 година, също беше непринудено. Нямаше нужната предварителна подготовка, нямаше експертно разискване. Решението беше чисто политическо и в услуга на огромните енергийни компании, притежатели на нуклеарни централи “, акцентира той.
„ Още след Чернобил, само че и след злополуката във Фокушима трябваше да има необятна експертна полемика за бъдещето на нуклеарната енергетика. Какви условия би трябвало да изпълнят атомните електроцентрали, с цел да продължат да работят? Как може да се усъвършенства сигурността им? И не на последно място - какви реактори от ново потомство можем да разработим, тъй че да се увеличи сигурността?
Не на последно място решението да се откажем от атомната сила беше непринудено, тъй като към оня миг никой не знаеше, дали Германия въобще ще е в положение до края на 2022 година да реализира програмата си за енергиен преход към потреблението на възобновими енергийни източници . “
Критиците на решението за отвод от нуклеарната енергетика предизвестяват, че това води след себе си взаимозависимост от импорт на електрическа енергия, растящи сметки за ток и милиарди евро обезщетение за фирмите, които би трябвало да изведат от употреба нуклеарните си реактори . Сумата стана ясна тази седмица - близо два милиарда и половина евро ще заплати държавното управление. На фона на всичко това - реалистично ли е Германия да замести атомната сила с възобновими енергийни източници до края на идната година, когато ще спре да работи и последният реактор?
„ Със сигурност е вярно да инвестираш в нови енергийни източници. Но съгласно мен трябваше да има малко повече еластичност в процеса на прекосяване към възобновими енергийни източници . Не имам вяра, че до края на идната година Германия ще реализира задачите си. Може би по-реалистичният период е 2038 година, когато би трябвало да затворим и последната въглищна мина “, счита проф. Антонио Хуртадо.
„ Проучванията демонстрират, че през последните години въглеродните излъчвания са се нараснали, а повода е отводът ни от нуклеарна енергетика. Любопитно ми е да видя, дали след 2022 година, когато дефинитивно затворим нуклеарните централи, Германия ще може да се оправи без да внася ток, създаден в атомни централи в прилежащите страни . Нашите съседи Франция, Швейцария, Чехия, Полша и скандинавските страни не се отхвърлят от нуклеарната си енергетика. “
Енергийната гражданска война, която отприщи Германия, се крие и в Зелената договорка на Европейски Съюз. Но Европа е разграничена в оценката дали атомната сила е зелена. Има ли място атомната сила в Зелената договорка на Евросъюза?
„ Да! Без подозрение! Тя е неутрална, съвсем без въглеродни излъчвания, и може да има сериозен принос към постигането на екологичните и климатичните цели, които си слага Европейски Съюз. Затова считам, че доста европейски страни вярно вземат решение да не се отхвърлят от нуклеарната енергетика. Тази седмица да вземем за пример прилежаща Чехия реши да строи два нови реактора .
Мисля, че е извънредно време да разберем, че в Европа би трябвало да работим дружно в региона на енергетиката - както във връзка с модернизирането на нуклеарните реактори, т.е. в научната активност, за създаването на по-сигурни реактори, по този начин и във връзка с търсенето на решение за трайно предпазване на отработеното нуклеарно гориво. “
Трябва да се извиним с правилото, че страната, която генерира нуклеарни боклуци, е единствена виновна за съхранението им , изтъкнапроф. Антонио Хуртадо.
„ В Европа имаме обща валута, борихме се като лъвове за спасяването на еврото. Защо не съумяваме да се обединим към нуждата от обща европейска енергийна политика? Темата е освен политическа, тя е значима за обществото ни. “
Мнението на проф. Хуртадо чуйте в звуковия файл.
„ Като критик на атомната сила постоянно съм предупреждавал, че такава злополука може да се случи. Но в никакъв случай не съм си представял, че това, което става във Фукушима, е допустимо. В четири обособени реактора се развива обособен сюжет. Експлозиите евентуално ще доведат до стопяването на цялото нуклеарно гориво . Не съм си представял, че резултатът на доминото е толкоз пагубен “, изяснява в първите дни след злополуката Щефан Фюглистер от „ Грийнпийс “.
Противниците на атомната сила в Германия имат дълга история. Движението им се ражда още в ранните 60-те години, още тогава участниците в голям брой протестни демонстрации са по-скоро с леви убеждения, подкрепящи по-късно през 80-те години придвижването за мир.
„ Атомната сила убива “, скандират тогава стачкуващите. Днес те са относително по-тихи, само че макар рестриктивните мерки поради пандемията на десетата годишнина от злополуката във Фукушима в Берлин се събраха десетки протестиращи, за предупредят - милиони хора ще пострадат, в случай че в този момент се случи такава злополука, да вземем за пример в някоя централа във Франция или в Чехия, където ще строят нови реактори. Фукушима ще ни се стори като детска игра .
В гласа на съперниците на атомната сила през 2000-та година се вслушва държавното управление на социалдемократа Герхард Шрьодер, който ръководи със Зелените - зародилата през 80-те години партия влиза тогава за първи път във властта. Когато властта се сменя и идва християндемократката Ангела Меркел в коалиция с либералите, отводът от нуклеарните реактори е сменен от продължение на експлоатационния период на атомните електроцентрали. Фукушима обръща още един път курса на Германия .
„ След злополуката в Япония разбрах, какво може да се случи. Досега не е имало нуклеарна злополука, за която повода да е самата централа. В Чернобил имахме човешка неточност. А в този момент знаем, че не е била планувана цялост от естествени произшествия - мощно земетресение и цунами. Вече знаем, че централата във Фукушима не е била застрахована против такова злополучие. Затова се запитвам, дали ние в Германия сме планували всички вероятни рискове “, признава Ангела Меркел единствено дни след злополуката. Два месеца по-късно, на 30 май 2011 тя афишира: Германия дефинитивно се сбогува с нуклеарните си реактори.
„ Енергийните ни източници би трябвало да са климатично неутрални . Искаме сами да си произвеждаме електричеството и да не сме подвластни от импорт на ток. Отдавна сме взели решение, до 2050 година да преминем напълно към възобновими енергийни източници . След ужасната повреда във Фукушима трябваше да преосмислим ролята на атомната сила и по тази причина взехме решение да се откажем от нея до края на 2022 година . “
Според Меркел това голямо предизвикателство за Германия в същото време отваря големи благоприятни условия за бъдещите генерации.
„ Ние сме първопроходници в това начинание. Ние сме първата огромна индустриална страна, която слага началото на новото хилядолетие на възобновимите енергийни източници . “
„ Сякаш светът ми се срина. Въпреки че слушах доста деликатно информациите и доста бързо разбрах, че казусът не беше в самия реактор. Знаем, че всичко стартира със мощното земетресение в океана и последвалото цунами. Оказа се обаче, че централата не е задоволително добре предпазена от естествени бедствия. В момента, когато вълната опустоши защитните загради и охладителните съоръжения отхвърлиха, разбрах, че злополуката ще е огромна “, споделя пред БНР проф. Антонио Хуртадо, началник на Катедра „ Ядрена енергетика “ в Техническия университет в Дрезден.
След като нуклеарна злополука с подобен заряд е допустима във високотехнологична Япония, какъв брой сигурна е тази технология?
„ Въпросът е състоятелен и се отнася до всички форми на превръщане на сила. Япония в действителност е високотехнологична страна, само че когато приказваме за Фукушима, постоянно забравяме, че злополуката се случи в остаряла централа, която предстоеше да бъде закрита . Може би заради тази причина контролните органи в Япония не са отдавали нужното внимание на реакторите във Фукушима. “
Емоционално ли беше преобръщането на мнението на Германия преди 10 години „ за “ и „ срещу “ атомната сила единствено за няколко месеца?
„ Когато се случи злополука, която не може да се планува и няма справочник, по какъв начин да действаш в такава обстановка, постоянно се взимат прочувствени решения “, дава отговор проф. Хуртадо.
„ За мен решението на държавното управление да удължи периода на употреба на нуклеарните реактори в Германия единствено месеци преди Фукушима, през есента на 2010 година, също беше непринудено. Нямаше нужната предварителна подготовка, нямаше експертно разискване. Решението беше чисто политическо и в услуга на огромните енергийни компании, притежатели на нуклеарни централи “, акцентира той.
„ Още след Чернобил, само че и след злополуката във Фокушима трябваше да има необятна експертна полемика за бъдещето на нуклеарната енергетика. Какви условия би трябвало да изпълнят атомните електроцентрали, с цел да продължат да работят? Как може да се усъвършенства сигурността им? И не на последно място - какви реактори от ново потомство можем да разработим, тъй че да се увеличи сигурността?
Не на последно място решението да се откажем от атомната сила беше непринудено, тъй като към оня миг никой не знаеше, дали Германия въобще ще е в положение до края на 2022 година да реализира програмата си за енергиен преход към потреблението на възобновими енергийни източници . “
Критиците на решението за отвод от нуклеарната енергетика предизвестяват, че това води след себе си взаимозависимост от импорт на електрическа енергия, растящи сметки за ток и милиарди евро обезщетение за фирмите, които би трябвало да изведат от употреба нуклеарните си реактори . Сумата стана ясна тази седмица - близо два милиарда и половина евро ще заплати държавното управление. На фона на всичко това - реалистично ли е Германия да замести атомната сила с възобновими енергийни източници до края на идната година, когато ще спре да работи и последният реактор?
„ Със сигурност е вярно да инвестираш в нови енергийни източници. Но съгласно мен трябваше да има малко повече еластичност в процеса на прекосяване към възобновими енергийни източници . Не имам вяра, че до края на идната година Германия ще реализира задачите си. Може би по-реалистичният период е 2038 година, когато би трябвало да затворим и последната въглищна мина “, счита проф. Антонио Хуртадо.
„ Проучванията демонстрират, че през последните години въглеродните излъчвания са се нараснали, а повода е отводът ни от нуклеарна енергетика. Любопитно ми е да видя, дали след 2022 година, когато дефинитивно затворим нуклеарните централи, Германия ще може да се оправи без да внася ток, създаден в атомни централи в прилежащите страни . Нашите съседи Франция, Швейцария, Чехия, Полша и скандинавските страни не се отхвърлят от нуклеарната си енергетика. “
Енергийната гражданска война, която отприщи Германия, се крие и в Зелената договорка на Европейски Съюз. Но Европа е разграничена в оценката дали атомната сила е зелена. Има ли място атомната сила в Зелената договорка на Евросъюза?
„ Да! Без подозрение! Тя е неутрална, съвсем без въглеродни излъчвания, и може да има сериозен принос към постигането на екологичните и климатичните цели, които си слага Европейски Съюз. Затова считам, че доста европейски страни вярно вземат решение да не се отхвърлят от нуклеарната енергетика. Тази седмица да вземем за пример прилежаща Чехия реши да строи два нови реактора .
Мисля, че е извънредно време да разберем, че в Европа би трябвало да работим дружно в региона на енергетиката - както във връзка с модернизирането на нуклеарните реактори, т.е. в научната активност, за създаването на по-сигурни реактори, по този начин и във връзка с търсенето на решение за трайно предпазване на отработеното нуклеарно гориво. “
Трябва да се извиним с правилото, че страната, която генерира нуклеарни боклуци, е единствена виновна за съхранението им , изтъкнапроф. Антонио Хуртадо.
„ В Европа имаме обща валута, борихме се като лъвове за спасяването на еврото. Защо не съумяваме да се обединим към нуждата от обща европейска енергийна политика? Темата е освен политическа, тя е значима за обществото ни. “
Мнението на проф. Хуртадо чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ