Голям празник е! Черпят 21 красиви имена
На 11 май българския народ уважава Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий. Този ден се утвърждава през Възраждането като значим ден от празничната система на българите – Ден за респект на светите братя Кирил и Методий - основатели и разпространители на първата славянска писменост - глаголицата. Те са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и за разпространение на християнството измежду славяните. Обявени са за съпокровители на Европа дружно със Св. Бенедикт от папа Йоан Павел II.
Светският празник за Св. Св. Кирил и Методий, който се доразвива като характерно българско събитие, бележи началото си през Възраждането и се свързва с учебните тържества, които са били проведени на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя. Първи вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язика " от 1852 година на Неофит Рилски. През 1857 година денят на светите братя е почетен в българската черква "Св. Стефан " в Цариград, дружно със работа и за св. Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 година будните ескизаарски жители научават, че в Пловдив и други градове българите почнали да празнуват вместо „ Три светии” „ Св.Св. Кирил и Методий” като учебен празник. По същото време х. Г. Славов донася от Цариград „ минейник – служба” за светите братя, формиран от архимандрит Неофит Рилски на църковно-славянски език.
На 11 май 1858 година този ден е отпразнуван и в Стара Загора (тогава Ески Загра) по концепция на учителя С. П. Иванов с „ божествена служба” и вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. В дописката в Цариградски вестник, бр. 382, 7 юни 1858 година четем: „ Тук се националните учители и просветители български одобриха за настойници на всичките наши дребни и огромни училища”. По-късно една от църквите в града – „ Св. Димитър” се снабдява с второ патронно име „ Св. Св. Кирил и Методий”. Ако съдим по непокътнатия на южния вход текст това е станало не по-късно от 1859 година
От 1863 година, 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда концепцията за химн. През 1892 година в Русе, Стоян Михайловски, тогава преподавател в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени ". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско учебно заведение Панайот Пипков написва музиката към текста.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от страна и Църква, към този момент се празнува на един ден - единствено на 24 май. След 1969 година се организира изкуствена секуларизация посредством обособяване на църковния от светския календар, по тази причина през днешния ден към този момент си имаме два празника - църковен (11 май) и всемирски (24 май).
В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на значими моменти свързани с интервали на напредък на българската дyржава, нашите вyзрожденци отделят почтено място на ролята на на славянските просветители за културно-историческото развиване на Източна Европа. След повече от един век - през 1980 год., това самопризнание ще пристигна и от папа Йоан Павел II, който ги афишира за настойници на Европа. Днес 11 май се празнува като църковен празник на Светите братя, до момента в който 24 май се утвърждава като празник на българската култура и на славянската просвета.
Имен ден честват: Кирил, Кире, Кирин, Киро, Кирчо, Керан, Рилко, Рилчо, Кира, Кирана, Кика, Кина, Кинка, Кера, Керанка, Кераца, Рилка, Методи, Метко, Мето, Мечо.
Светският празник за Св. Св. Кирил и Методий, който се доразвива като характерно българско събитие, бележи началото си през Възраждането и се свързва с учебните тържества, които са били проведени на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя. Първи вести за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язика " от 1852 година на Неофит Рилски. През 1857 година денят на светите братя е почетен в българската черква "Св. Стефан " в Цариград, дружно със работа и за св. Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 година будните ескизаарски жители научават, че в Пловдив и други градове българите почнали да празнуват вместо „ Три светии” „ Св.Св. Кирил и Методий” като учебен празник. По същото време х. Г. Славов донася от Цариград „ минейник – служба” за светите братя, формиран от архимандрит Неофит Рилски на църковно-славянски език.
На 11 май 1858 година този ден е отпразнуван и в Стара Загора (тогава Ески Загра) по концепция на учителя С. П. Иванов с „ божествена служба” и вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. В дописката в Цариградски вестник, бр. 382, 7 юни 1858 година четем: „ Тук се националните учители и просветители български одобриха за настойници на всичките наши дребни и огромни училища”. По-късно една от църквите в града – „ Св. Димитър” се снабдява с второ патронно име „ Св. Св. Кирил и Методий”. Ако съдим по непокътнатия на южния вход текст това е станало не по-късно от 1859 година
От 1863 година, 11 май се открива като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда концепцията за химн. През 1892 година в Русе, Стоян Михайловски, тогава преподавател в Мъжката гимназия, написва "Върви народе възродени ". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско учебно заведение Панайот Пипков написва музиката към текста.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от страна и Църква, към този момент се празнува на един ден - единствено на 24 май. След 1969 година се организира изкуствена секуларизация посредством обособяване на църковния от светския календар, по тази причина през днешния ден към този момент си имаме два празника - църковен (11 май) и всемирски (24 май).
В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на значими моменти свързани с интервали на напредък на българската дyржава, нашите вyзрожденци отделят почтено място на ролята на на славянските просветители за културно-историческото развиване на Източна Европа. След повече от един век - през 1980 год., това самопризнание ще пристигна и от папа Йоан Павел II, който ги афишира за настойници на Европа. Днес 11 май се празнува като църковен празник на Светите братя, до момента в който 24 май се утвърждава като празник на българската култура и на славянската просвета.
Имен ден честват: Кирил, Кире, Кирин, Киро, Кирчо, Керан, Рилко, Рилчо, Кира, Кирана, Кика, Кина, Кинка, Кера, Керанка, Кераца, Рилка, Методи, Метко, Мето, Мечо.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ