В смирението си въздигнат до Бога ╫ Преподобни Симеон СТЪЛПНИК
На 1-ви септември православната черква уважава паметта на преподобни Симеон Стълпник и неговата майка, преподобна Марта. Същият ден слага началото и на Църковната нова година.
Симеон Столпник (357 ~ 460)
╫ Смирението – изискване за духовно въздигане. Слово за предодобни Симеон Стълпник
Свещ. Йоан Карамихалев
Бог приканва всекиго по друг метод и по друго време. Но едни чуват гласа Му и нехаят, други чуват бащиния Му позив и се отзовават, само че остават привързани към предходното си съществуване, съвсем нищо не трансформират в себе си и в метода си на живот, единствено дето смятат себе си за християни, само че не се стараят да следват и да изобразяват в себе си Христос. Остават си някак повърхностни: без да задълбочават мозъка си в безпределните дълбини на вярата, без да вникват в неизчерпаемото благосъстояние на Православието, без из корен да изтръгнат пристрастеностите, които подчиняват мислите и делата им, без радикална смяна, която да им даде съображение да възкликнат дружно с Апостола: „ Вече не аз пребивавам, а Христос живее в мен ” (Гал.2:20).
На днешния ден светата Църква чества паметта на преподобни Симеон Стълпник. В житието му се споделя по какъв начин той със сълзи на очи молел Бога да го насочи по пътя на спасението. Дълго се молел и най-после от отмалялост задремал. Сънувал, че копае основа за изграждане на някаква постройка. Чул глас: „ Копай по-дълбоко! ” След това гласът траял: „ Ако искаш да изградиш нещо, работи и се труди прилежно. Знай, че без труд няма удача! ”
Колко мъдрост има в този сън! Колко универсално и общовалидно обръщение като всичко, което е от Бога!
„ Копай по-дълбоко! “… А ние се боим да надникнем в себе си, боим се да разберем истината за себе си, боим се да разтворим душите си в надълбоко и откровено покаяние…
„ Копай по-дълбоко! ”... А ние постоянно вършим делата си някак незадълбочено, без да се задълбочаваме, без да влагаме всичките си сили, без да даваме най-хубавото, на което сме способни.
„ Копай по-дълбоко! ”… Работи и се труди прилежно, в случай че искаш да изградиш нещо в действителност стойностно, положително и трайно, нещо, което без позор да поднесеш на Бога.
Тези думи, чути на сън, станали главно предписание в живота на преподобни Симеон Стълпник. На едно нещо посветил всичките си старания, всеки момент от живота си и постигнал в него нечувани висоти – християнското благочестие.
Постъпил в манастир на 18 годишна възраст, старателно изучавал Свещеното Писание, отдал се на неуморни писания, пребъдвал в пост и молитва. Ревността да издига духа над плътта ставала у него все по-силна. Напуснал манастира, навлязъл във вътрешността в планината. Търсел уединение, с цел да се отдаде на непрестанна молитва и богосъзерцание, стремял се във всичко да подчини волята си на Бога.
Първоначално свети Симеон се приковал с вериги към голям камък, страхувайки се да не отслабне волята му. Но след забележката на Антиохийския свещеник Мелетий трансформирал своя героизъм. Не посредством вериги Бог желае да сме свързани с Него, а посредством връзките на любовта, цялото ни създание да е устремено към Него, Него да търси и Нему да служи. Не под боязън от наказване или отмъщение, не заради земни или небесни награди, а от обич със съзнанието, че Бог ни е основал и пръв ни е възлюбил.
Слухът за подвизите на преподобни Симеон скоро се разнесъл из цялата местност. Отвсякъде се стичали към него поклонници да го видят, да го чуят, да се допрян до дрехата му. За да избяга от поклонението към него и да не падне в смъртния грях на възгордяването, преподобният събрал камъни и от тях построил висок стълп, а върху него – тясна килия. Колкото тълпите от поклонници нараствали, толкоз по-високо издигал каменния си стълп преподобният, толкоз повече бягал от похвалите и почитта на хората и в смирението си се приближавал до Бога. Тогава някои отшелници от покрайнината се усъмнили: плод на смирението ли е този каменен стълп или от горделивост бяга свети Симеон от хората? Намислили да го изпитат. Ще му кажат да слезе от стълпа, в случай че откаже – значи демонстрира горделивост и безчинство. Ако прояви смирение, значи смирението го води. И той в действителност показал цялостна смиреност и смирено извършил волята на братята. Като видели това, те спокойни го оставили да продължи своя безподобен героизъм.
Братя и сестри, смирението е тази добродетел, която може да ни издигне и приближи до Бога. Знаем, че „ който се смирява, ще бъде въздигнат ”(Лука 18:14), само че демонстрираме ли примирение? Стремим се да живеем по Бога, да вършим положително, само че по този начин, както ние го разбираме, както на нас ни е угодно. Дори, когато сякаш изпълняваме Божията воля, в реалност се водим от своята. Готови ли сме да се вслушаме в здравомислещ съвет, да се поучим от обективен упрек? Гневим се, когато някой ни упреква, браним яростно разбиранията си, демонстрираме безчинство, липсва ни примирение.
При преподобния Симеон Стълпник идвали голям брой хора – християни и езичници, учени и неуки, небогати и богати и като виждали благочестивия му живот и чували пламенното му слово, си тръгвали изцерени от заболявания и немощи, освободени от заблудите си. Езичниците строшавали пред очите му предходните си идоли и заживявали по Бога. Колко повече ние, които изповядваме Христа Разпнатия и слушаме словото Му цялостно с Живот и истина, би трябвало да унищожаваме лъжливите си идоли, да престанем да принасяме жертви във постоянно разтворената огнена паст на пристрастеностите си и да излизаме от храма възродени, актуализирани, очистени и мощни в своята решителност да живеем Словото Му. Амин.
Из: „ Изкачване на Тавор. Проповеди “, Свещеник Йоан Карамихалев, Енорийски издателски център „ Св. Кирил и Методий “, 2006 година
* Симеон Столпник (357 ~ 460); pravoslavie.bg
