Юда имал съвест, но Исус е имал съзнание. Това бил

„ Юда имал съвест, само че Исус е имал схващане. Това бил разривът. Човекът на съвестта не може в никакъв случай да разбере индивидът на съзнанието, тъй като индивидът на съзнанието живее от миг за миг, той няма правила, които да следва. “

(The Disrobing of Christ, circa 1600, by El Greco)

Беседи върху притчите на Исус

Исус бил по-загрижен за любовта на дамата, Мария. Това било нещо по този начин надълбоко, че да й попречиш значело да нараниш любовта й, тя би се свила в себе си. Изливането на парфюма върху нозете на Исус е било просто един жест. Чрез него Мария Магдалена казвала: „ Бих желала да излея целия свят върху твоите нозе. Това е всичко, което имам - най-ценното нещо, което имам. Ако излея вода, няма да е достатъчно; прекомерно е евтина. Това е най-ценното нещо, което имам, само че даже и то е нищо. Аз бих желала да излея сърцето си, аз бих желала да излея цялото си създание. “

Но Юда бил кьорав за това. Той бил човек на съвестта: погледнал парфюма и споделил: „ Много е безценен “. Той бил изцяло кьорав за тази жена и нейното сърце и за разширението на съзнанието в жеста й. Парфюмът изглеждал прекомерно безценен, а любовта била изцяло непозната за него.

Любовта участвала. Нематериалното участвало и материалното също участвало. Материалното е парфюмът, нематериалното е любовта. Но Юда не могъл да види нематериалното. За това нещо ти би трябвало да имаш очите на съзнанието.

Човекът на съзнанието ще бъде постоянно в спор с индивида на съвестта, тъй като вижда неща, които индивидът на съвестта не може да види. Човекът на съзнанието следва своето схващане: той няма правила, които да следва.

Ако имаш правила, ти си постоянно пореден, тъй като разпоредбите са мъртви. Ти също си мъртъв с тях: ти си предсказуем. Но в случай че имаш схващане, ти си непредсказуем - човек в никакъв случай не знае. Ти имаш цялостна независимост. Ти откликваш, само че нямаш никакви подготвени отговори, които да дадеш. Когато се появи въпрос, ти откликваш и отговорът се ражда. Не единствено слушателят е сюрпризиран от твоя отговор - ти също си сюрпризиран.

Когато аз ви давам отговор, освен вие слушате отговора. Аз също съм слушател. Не единствено вие чувате отговора за първи път; аз също го слушам за първи път. Аз не знам каква ще бъде идната дума или изречение. То може да кривне във всяка посока, може да навлезе във всяко измерение.

Това имам поради, като споделям, че си оставам слушател. Не единствено вие се учите от мен; аз също се изучавам с вас.

Аз не съм в никакъв случай в положение на познание, тъй като положението на познание е мъртво. Ти си разбрал нещо: това е конфекция. И в случай че някой в този момент те попита, можеш да му го дадеш; то е към този момент материално.

Аз не съм в никакъв случай в положение на познание: аз съм постоянно в развой на знание. Да бъдеш в процеса на знание е това, което имам поради, като споделям, че се изучавам. Знанието е към този момент минало, знаенето е Настояще. Животът не е съществително, той е глагол. Бог също не е съществително, Бог е глагол. Каквото и да споделят граматиците, не ме интересува. Бог е глагол, животът е глагол.

Знаене, учене значи, че ти постоянно си в един вакуум. Ти в никакъв случай не натрупваш нищо. Ти не си като фотографска плака, а оставаш постоянно празен като огледало. Фотографската плака неотложно минава в положение на познание. Щом се експонира, тя към този момент е мъртва. Тя в никакъв случай към този момент няма да отрази нещо друго; тя към този момент е отразила, един път и вечно. Но огледалото продължава да отразява. Когато застанеш пред него, то те отразява. Когато си отидеш, то още веднъж е празно.

Това е, което имам поради: индивидът на ученето остава празен. Ти задаваш въпрос. Той се отразява в моята празнина... един отговор се появява и потича към теб. Като си отиде, въпросът и отговорът изчезват, огледалото е още веднъж в положение на незнаене - празно, готово още веднъж да отразява. То не е възпрепятствано от предишното, то е постоянно в сегашното и постоянно е готово. Не е подготвен артикул, само че постоянно готово да отразява, да откликва.

Когато пристигна Исус - човек на съзнанието, човек на ученето, а не на знанието - Юда ще се появи безусловно. Той е академик, човек на знанието. Той би трябвало доста пъти да е чувствал, че знае повече от Исус. А може би също така е бил прав.

Той може да знае повече, само че не познава положението на знаене. Той знае единствено познание, мъртва информация. Той е събирач на мъртва информация. Той ще съобщи Исус.

И, несъмнено, когато Исус участва, ще има и дами, които ще го обичат надълбоко: Мария Магдалена, Марта. Те не могат да не са там, тъй като когато се появи човек с качеството на Исус, това качество ще бъде разбрано първо от дамите, а след това от мъжете. Вратата към това е вярата, а дамите са по-вярващи, по-невинно вярващи. Ето за какво е толкоз мъчно да намериш жена академик. Понякога се появява някоя мадам Кюри - тя несъмнено е била естествена особеност. Или пък дамата може и да не е била напълно женствена.

Дълбоко в себе си дамата е стихотворец. Не че написа лирика. Тя я живее. И тя знае по какъв начин да има вяра - това й се удава елементарно, идва й спонтанно. Фактически за дамата подозрението е въпрос на мъчно образование. Тя би трябвало да го научи от мъжа, тъкмо както и науката би трябвало да научи от мъжа. Тя е нелогична, ирационална. Това не са положителни качества, що се отнася до света - в света те са дефекти, - само че що се отнася до вътрешното царство Божие, това са качествата.

Мъжът не може да има и двата свята. Той може най-вече да има единия, в който да е най-хубав: външния свят. Той може да го има, само че тогава ще би трябвало да изгуби вътрешния. Там той не може да бъде върхът, ще би трябвало да следва дамите.

Виждал ли си Исус на кръста? Нито един от мъжете възпитаници не е бил покрай него, единствено дами - тъй като мъжете възпитаници почнали да се съмняват. Този човек лекувал заболяването, този човек възкресявал мъртви, а в този момент не може самичък да се избави? Какъв е тогава смисълът да имаме вяра в него и да му се уповаваме?

Те чакали знамение. Те се криели в тълпата и чакали знамение, нещо чудотворно да се случи. Тогава щели да повярват. Те се нуждаели от доказателство, а доказателството в никакъв случай не дошло; Исус просто починал като елементарен човек.

Но дамите не чакали никакво доказателство. Исус бил задоволително доказателство, нямало потребност от никакво знамение. Той бил чудото. Те могли да видят чудото, случило се в този миг - по какъв начин Исус починал с дълбока обич и съчувствие. Дори за своите убийци той имал молитва в сърцето си. Последните му думи били: „ Боже, елементарни им, тъй като те не знаят какво вършат “.

Чудото се случило, само че за мъжкото око то в никакъв случай не се е случило. Жените в близост на часа разбрали. Те са вярвали в този човек и неговото най-съкровено сърце било намерено за тях. Те разбирали, че чудото се е случило. Човекът бил разпънат и умирал с обич, което е най-невъзможното нещо в света: да умреш на кръста с молитва за тези, които те убиват.

Но това било обич. Само женският разум може да го разбере. Те били до него.

Из: „ Следвай ме. Беседи върху притчите на Исус “, Том 1, Ошо, изд. Гуторанов
Картина: The Disrobing of Christ (circa 1600) by El Greco; chinaoilpaintinggallery