На 1-ви октомври 1958 година в САЩ официално започва своята

На 1-ви октомври 1958 година в Съединени американски щати публично стартира своята активност държавната организация, известна като Национална аеронавтика и галактическа администрация, или в резюме казано – НАСА (на англ. National Aeronautics and Space Administration). През идващите шест десетилетия организацията се утвърждава като най-успешната галактическа организация в целия свят. Макар че през днешния ден множеството хора, като чуят за НАСА, си показват лунните задачи “Аполо ” и галактическите совалки, водачеството на американската галактическа организация се показва в доста разнообразни сфери. В тази обява ще ви опиша за някои от по-слабо известните обстоятелства по отношение на НАСА и нейната топ роля в усвояването на космоса. 

НАСА е неоспорим водач в проучването на Марс и ще минат дълги години, преди някой да успее да измести американската галактическа организация от това състезание.. Единствено “Марс Полър Лендър ” претърпява неуспех през 1999 година. Всички останали спускаеми задачи са сполучливи, в това число тази на марсохода “Кюриосити ”, който продължава да работи от 2012-та до ден сегашен. Не съществува друга страна, която може да се похвали и с парченце от това. Например Съюз на съветските социалистически републики има единствено един спускаем уред, който каца сполучливо на марсианската повърхнина, от общо четири изпратени. При това единственият съумял ( “Марс 3 ” през 1971 г.) работи едва 14.5 секунди след кацането си. Европейската галактическа организация (ЕКА) има също два опита за кацане на Марс – един път през 2003 и един път през 2016 година, само че и двата приключват несполучливо (макар че “Скиапарели ”, апаратът от 2016-та година, съумява да изпрати някои данни за структурата и състава на марсианската атмосфера, преди да претърпи крушение). 

По отношение на проучването на планетите от Външната слънчева система (т.е. тези оттатък астероидния пояс) НАСА също няма равна на себе си. В предишното задачи като “Пайъниър 10 ”, “Пайъниър 11 ” и “Вояджър 1 ” облитат Юпитер (последните две учат и Сатурн), а “Галилео ” работи няколко години към тази най-голяма планета. Успехът на “Вояджър 2 ” пък е замайващ – с изключение на Юпитер и Сатурн, галактическият уред посещава Уран и Нептун. “Вояджър 1 ” и “Вояджър 2 ” не престават да работят до ден сегашен в междузвездното пространство и изпращат от там скъпа научна информация. Две значими модерни задачи на НАСА са “Ню Хърайзънс ” и “Джуно ”. “Джуно ” обикаля към Юпитер от 2016-та година насам. “Ню Хърайзънс ” посети Плутон през 2015-та година и се готви да срещне първия си обект оттатък плутонианската орбита на 1-ви януари 2019-та година.. Нито една друга страна, нито една друга галактическа организация даже не се е и опитвала да изравни това достижение. За съпоставяне Русия няма независима и изцяло сполучлива междупланетна задача от изстрелването на “Вега 2 ” през 1984-та година, която посещава Венера и Халеевата комета. Нито Съюз на съветските социалистически републики, нито Русия след 1991 година, не съумяват да пратят галактически уред оттатък орбитата на Марс. Европейската галактическа организация (ЕКА) има единствено две участия в междупланетни задачи, изучавали Външната слънчева система. ЕКА партнира с НАСА в границите на задача “Юлисис ”, изстреляна през 1990 година, която прави две визити на Юпитер, само че главната й задача е да учи Слънцето. В рамките на задачата на НАСА “Касини ”, която учи Сатурн от 2004 до 2017-та година, ЕКА съумява да изпрати спускаем уред, който през 2005 година прави кацане върху луната Титан. 

В рамките на програмата “Космическа совалка ” НАСА съумява да осъществя най-успешната задача за проучване на далечния космос – тази на телескопа “Хъбъл ”. Изстрелян през 1990 година, той от време на време бе обслужван от астронавтите на совалките и неведнъж подобряван. Днес той продължава да работи и да учи мистериите на Вселената.. 

Със сигурност НАСА, въпреки и да е доста сполучлива, не е напълно съвършена организация. Понастоящем тя търпи отрицателен пиар най-много заради обстоятелството, че след 2011 година, когато бяха пенсионирани галактическите совалки, американските астронавти са принудени да летят до “Международната галактическа станция ” на борда на съветски кораби “Союз ”. Забавянията в разработките на новите галактически кораби (които в този момент не се чакат да полетят в пилотиран режим преди 2019-та година) са плод най-много на консервативната и бюрократична просвета, закърмена от злополуките на совалките “Чалънджър ” и “Колумбия ” през 1986-та и 2003 година. Но даже и на фона на отлаганията, няма друга страна с изключение на Съединени американски щати, която да създава толкоз доста пилотирани галактически кораби. НАСА работи по кораба “Орион ” и ракетата “SLS ”, които ще изпращат хора оттатък околоземна орбита и до Луната през идващото десетилетие. НАСА насърчава и частните компании – организацията финансира Боинг и СпейсЕкс, които работят по корабите “Старлайнър ” и “Крю Драгън ”, а също по този начин праща опити на суборбиталния транспортен съд на Блу Ориджин “Ню Шепърд ”. Макар и в региона на пилотираната космонавтика НАСА леко да отстъпва през последните няколко години, с тези стъпки организацията подсигурява, че с помощта на тази конкуренция разцветът на пилотираната космонавтика занапред следва.