На Летен Симеоновден започва есенната оран
На 1 септември Православната черква отбелязва Симеоновден. В християнския календар се празнува паметта на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта – на този ден се поставя началото на църковната Нова година. В доста краища на страната денят се счита за начало на новата година - 1 септември, когато стартират есенната оран и сеитба. С празника Симеоновден стартира есенната оран. В България денят е прочут още като “Симеон орач ”, „ Симеон сърп ”, “Симеон брульо ”, „ Летен полазник ”. Според обичая рано сутринта домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като с едната от тях зареждат ритуално воловете и биволите, с които се оре равнищата. Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, с цел да не “излезе берекетът от вкъщи ”. Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, с цел да се предпазят от огън нивите. Не се готви, не се пере и простира.
Празникът е прочут и с обичая " полазване " (Летен полазник) - всички в къщата наблюдават за първия влезнал в къщата - в случай че е богат, значи реколтата ще бъде добра. По същия метод и орачът, отивайки към равнищата, счита, че в случай че срещне човек с “пълно ”, житото ще роди доста зърно. Обичаите повеляват сутринта дамите да замесят пшеничено тесто и да създадат питки, с които зареждат ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и дребни кравайчета, които се нанизват на рогата им. На някои места в България на този ден пред каруца се коли петел за курбан на св. Симеон. Орачите и сеячите са облечени празнично, а дамите обикалят към тях и ръсят плам, с цел да е противоречива работата. След изораването на първата вадичка обредната пита се разчупва на четири елементи едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в равнищата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в браздата.
Според житието на светеца той е роден в Мала Азия. На 18 година постъпва в манастир, само че по-късно се усамотява, като си построява каменна кула, сходна на висок дирек, върху която прекарва остатъка от живота си, по тази причина е наименуван " Стълпник ". Там умира на 103 години.
Инфо: www.hera.bg
