Последното интервю на Павел Найденов пред Lupa.bg: Никому нищо лошо не съм правил, а ми отнеха и двете деца
На 1 април 2022 година бе обявена тъжната новина, че Павел Найденов си е отишъл от този свят на 86 години на 24 февруари т.г. Повече от месец кончината на бащата на Илия Павлов бе държана в загадка. Бай Павел, както го назоваха близки и по-далечни познати, е бил пратен в приют, въпреки че той бе един от най-богатите българи. Погребението е било преди повече от месец в доста стеснен кръг.
Lupa.bg разгласява последното огромно изявление, което Павел Найденов даде пред кореспондент на медията преди 5 години. След това публицисти от Lupa.bg неведнъж са разговаряли с него по разнообразни мотиви, само че в изявлението от 2017 година бай Павел като че ли отвори душата си и описа прочувствено персонални неща за своите деца, които той надживя.
Павел Найденов нормално посрещаше публицисти, бизнес сътрудници и другари в скромния си офис на столичната улица „ Триадица”. Разговорът ни с Павел Найденов се организира на 8 март 2017 година - ден, откакто се навършиха 14 години от показния разстрел на сина му Илия Павлов – президент на „ MG корпорация” пред централния офис на холдинга.
Кабинетът на Павел Найденов, който бе считан за един от най-богатите хора в България, бе непретенциозен, съвсем аскетичен. На стените бяха окачени фотоси на фамилията. Чернобелите и цветни снимки са запечатали значими събития от фамилната история – синът Илия Павлов като дребен и като офицер в армейската спортна школа, изписването на дъщерята Славка от родилния дом, сватбата на Павел Найденов със брачната половинка му Венцислава, негови срещи у нас и в чужбина, на внуците Венцислава, Паола и Илия-Калоян.
„ Питайте, каквото ви интересува. Ще ви отговоря каквото мога”, подканя Павел Найденов, който изглеждаше много витален и чевръст за годините си. А единствено след няколко месеца щеше да навърши 80. И може би, с цел да разчупи атмосферата самичък стартира да споделя за фотосите, които е окачил в кабинета си. „ Тук – на огромната фотография в центъра съм аз с майката на Илия на сватбата ни”, споделя бащата на Илия Павлов. Разговорът потегля, той пали от любивите си. Очите на Павел Найденов много постоянно се насълзяваха, когато говореше за двете си деца – Илия и Славка, за дребния си внук Пол, които бяха убити. И блесваха от наслада, когато разказваше за внуците си, които популярност Богу са живи и здрави, само че живеят в чужбина.
- Г-н Найденов, какво си мислите, когато всеки ден поглеждате към тези фотоси?
- Това са събития от живота, който не е толкоз пай до момента. Много прекарвания, доста пътувания, доста придвижвания, доста работа, деца, гледаш, отглеждаш, след това ги загубваш… Ужас. (просълзява се)
- Как постигате тази жизненост и мощ на духа на вашата достолепна възраст и при тези тежки загуби, които понесохте?
- Аз съм спортувал в предишното и не съм прекалявал в нищо. Не се надяждам, не се надпивам, всичко е в границите на естественото и умереното. Много от хората, с които сме работили дружно, бяха по-невъздържани и по ястие, и по пиянство и си отидоха по-рано. Аз бях по-умерен, а и генът ми е подобен.
- Има ли столетници в рода ви?
- Столетници не, само че 90-годишни да. Дядо ми е погубен в Балканската война 1913 година, лелите и чичовците ми са останали сираци, мама и тя. Много обичах баба ми Гълъбинка. Тя като умря желаех да се хвърля в гроба й. (разплаква се и демонстрира към този момент пожълтяла фотография на баба си.) По време на Втората международна война моите чичовци и татко ми бяха на фронта. Татко имаше 8 медала за смелост. От Първа войска на ген. Стойчев баща непрекъснато пишеше писма до баба ми и тя единствено плачеше. Някой й чете писмото и аз до нея и аз съм плакал. (говори през сълзи)
Павел Найденов със брачната половинка си, която умря години преди него
- Как живее един татко, който загуби и двете си деца? Имате ли за себе си пояснение за какво ви сполетяха тези нещастия?
- Всичко стана поради бурните времена на смяна на публичните значимости и поради измененията, които настъпиха във връзка със събитията към държавната благосъстоятелност – тя мина в частни ръце. Появиха се и доста мощни хора с ум и начинания. Появиха и хора, които нямаха тези качества и не можеха да реализират нещо. Дори да бяха взели нещо и да се бяха присъединили в тези мероприятия те не можеха сполучливо да ръководят процеса и полека-лека изоставаха. Разсипаха се и доста държавни парцели като тия Баневи…
- „ Русалка” ли имате поради?
- Не единствено „ Русалка”, имат фабрики, които не ги експлоатират. Те единствено са ги взели, употребили са нещо от тях и ги забатачиха. Това е публичен капитал, това са работни места. Държавата стартира да страда от това, че няма произвеждане, не се цялостни бюджетът, а се явяват доста безработни и желаят обществени помощи. Всичко това се отрази зле върху събитията в страната. Тези хора, които изоставаха и не можеха сполучливо да ръководят това, което са получили, те не са го ограбили, а са го получили, само че като не го ръководят вярно, злобеят към тези, които си ръководят добре стопанството.
Онези с експанзия стартират да основават конюнктура към първенците и работят с непозволени способи, с атентати. Убийството на Илийчо съгласно мен е плод на конкуренцията. Дали е вътрешна конкуренция, дали извън е имало хора, които са кандидатствали за нещо, само че не са съумели да го вземат, не знам. Появявали са се такива стълкновения сред нас и други предприемачи. Понякога са били по-безмълвни и тихи, различен път е имало и кавги, само че омразата се е получила дотам, че те са имали желанието физически да унищожават някой, с цел да може те да се изправят на краката. Така мисля аз. Мисля, че разстрелът на сина ми бе по пътя на конкуренцията.
А нещастието с дъщеричката ми стана в Америка. Славка беше малко кришнарка, малко художничка. Стана кришнарка, след това реши да се отхвърля. Имаше една рускиня, която също била кришнарка и двете отвреме в точния момент се спречквали. Славка не отивала на визитите, където се събират кришнарите. Един ден пък рускинята отива в къщата, намира я вътре и я заколва. И нея, и внука ми. (очите му се насълзяват)
- 14 години след разстрела на сина ви имате ли отговор на въпроса кой го поръча?
- Не мога да посочвам с пръст никого, тъй като не е редно да обвиниш човек, който не е отговорен. Аз си мисля, че поръчителят е въз основата на това, което загатнах за конкуренцията. Може би убийци, които в този момент са по арестите ще се разкаят и ще си признаят. Резултати няма, само че и страницата не е затворена по отношение на убийството. Ако килърът лежи 10-15 години по пандизите, може и да се разкая. Нищо друго не мога да кажа.
Има доста версии, които не бих желал да загатвам. Но дано обществото и администрацията, която и да е тя, помислят по този въпрос и да разкрият убийците. Убийците не трябва да бъдат поощрявани и пощадявани, тъй като страната губи от тази работа – демобилизира хората, плаши ги, всява боязън, хората не могат да разпрострат себе си, да се включат най-активно в публичния и политическия живот. Това терзание не дава опция за развиване.
Баща и наследник дружно
- Какъв наследник беше Илия Павлов?
- Илийчо е дете, върху което беше работено доста. Майка му и аз го възпитахме по този начин, че да стане добър човек. Майка му беше доста просветена в литературата, в историята на България. Добре го приготви - като започнеш от у дома – метод на хранене, гражданско държание, по какъв начин да стои на масата, какво значи да се храни с принадлежности. Като беше на 13 години Илийчо протестираше, че пред него има толкоз принадлежности. (смее се).
Две години той беше в интерната „ Олимпийски надежди” и във всяка възрастова група ставаше републикански първенец. На 18 години отпътува за Турция на Балканското състезание по битка. Преди това му бях разправял за Петко Сираков, който стана международен първенец в Турция. (Петко Сираков печели първата купа по свободна битка за България на Световното състезание в Истанбул през 1957 година против турчина Атлъ. Баща е на Наско Сираков, б.ред.) Преди финала на шампионата при Петко отиват провокатори и му споделят: „ Петко, ти би трябвало да внимаваш, ти знаеш турски, само че си и наш другар, би трябвало да внимаваш да не те прекърши, да не те бие по кръста.” Той слушал, слушал, изправил се и споделил: „ Кажи му, че ще му еба майката и ще го надвия”. И го надделя и стана международен първенец. Това описах на Илия.
Когато синът ми отива в Турция случката се повтаря. Отива при него един от турските треньори, чийто наследник ще се бори с Илия. Те са на една възраст и в една категория. И му споделя: „ Илийчо, татко ти ми е другар и теб те познавам от дете. Внимавай, тъй като Шенол е доста мощен и ще ти направи нещо, а по какъв начин ще виждам татко ти след това.” Илия си спомня за Петко Сираков и споделя: „ Кажи на Шенол, че ще аз ще го надвия.” И го надделя и стана балкански първенец. Като се връща националният тим от Цариград с автобуса и на моста над Босфора Илийчо става и дава звук за химна и стартира да пее „ Мила, родино”. Всички стават и почват да пеят. От дребен беше родолюбец.
- Кой го насочи към спорта?
- Аз. Аз съм се занимавал първо с гимнастика. Той също на първо време се занимаваше с гимнастика. И той след това си избра битка. И преуспя. След спорта Илийчо се насочи към бизнеса, като мен. В дейната си спортна активност приключи ВИФ, а след това приключи курсове за публицисти. После аз отпътувах за чужбина, защото работех в Министерство на външните работи. Той остана самичък, работи като офицер. Залюби се с Тони (Антония Чергиланова- щерка на военачалник Петър Чергиланов, шеф на Трето ръководство в Държавна сигурност, б.ред.), тя беше тенисистка и треньор по тенис в ЦСКА и току аз получавам известие, че ще се женят.
- Как приехте тази вест?
- Казах му: „ Абе по какъв начин ще се жениш, рано е още.” Имахме разногласия, тъй като той беше доста млад, 22-23-годишен. Макар че то и аз съм се женил на 22. Дойдох си от чужбина, направихме сватбата, след това отново се върнах на работа. След време се разведе, хареса си друга кокона. Тогава беше на 27-28 години. И отново спорим, карам му се: „ Недей, Венцислава е на 4 години”. Те живееха на Руски монумент, аз бях с него и внучката, тя го гушка и му споделя: „ Айде, баща, да си вървим.” Той дава отговор: „ Аз съм дежурен”. Дежурен – просто не ще да си отива у дома. (смее се)
- И тогава се дами за Дарина Павлова.
- Да, разведе се и се омъжи за Дарина. Приех го. Какво да направя друго. (въздиша тежко) Правихме втора женитба, родиха се други две деца. Първата щерка носи името на баба си Венцислава. Поли носи моето име. Илийчо-Калоян носи името на татко си. С внука ми Илия-Калоян имаше един случай преди време в къщата им във Вашингтон. Там имат басейн и един ден ние се каним да отидем на пазар. Илийчо май беше 6-годишен и внезапно изчезна и ние започваме да го търсим. Виждаме го паднал в басейна, лежи на дъното удавен. Спускаме се вътре, извадихме го аз колкото знам му направих изкуствено дишане, обърнах го надолу с главичката, повърна вода, взе си въздух. После отиваме в болничното заведение, той към този момент се беше осеферил и ми вика: „ Дядо, ти знаеш ли, че аз малко се бях удавил.” (смее се през сълзи)
Илия Павлов в компанията на брачната половинка си Дарина Павлова на празненство по случай 42-ия си рожден ден през август 2002 година в черноморския комплекса " Сейнт Елиъс ", благосъстоятелност на " Мултигруп ". Никой не предполагаше, че това ще е последният му рожден ден
- Синът ви вслушваше ли се във вашите препоръки?
- Много положително момче беше. Много положително. Ако сме компания той се отличаваше от останалите и във взимане на думата, и като метод на хранене - двоен уред, троен уред, постоянно беше едни гърди напред. Знаеше добре съветски, британски и турски. Това го отличава. Освен това и физически добре стои. И където и да отиде, и с който и да беседва всеки го приема като сериозна персона.
Никога не ме е посрамил с нищо. Беше честен. Като пътуваше за Бургас за надпревари аз постоянно в дребното джобче му слагах 20 лв.. Той ме питаше: „ За какво са ми?” И аз му обяснявах: „ Ако изпуснеш влака и групата замине с какво ще си дойдеш?” Като се връщаше и аз ревизирах джобчето - парите бяха там. Той си имаше други джобни пари, а тези бяха бездънен запас.
Благодарение на нас, на майка му Илийчо познаваше историята, познаваше раждането на българската страна, познаваше литературата и създателите на нашето изкуство, познаваше Каравелова по име, разстрелялия се неин другар. Много сме беседвали с него по тези въпроси. Освен това аз постоянно го водех на екскурзии и почивки и съм бил и непоколебим, и добър палячо. И по този начин той може би се разви всестранно. Не беше страхлив или някой страхливец. Казвал съм му: „ Никога няма да биеш по-малки деца от тебе. Никога няма да биеш девойки. Ако някой страда ще помагаш. Каквото и да ти се случи по-натам ти би трябвало да окажеш помощ на страдащия.” Той знаеше това и го спазваше.
- Имало ли е хора, на които вие и синът ви сте помагали, а по-късно са ви предавали?
- Не сме имали такива случаи, тъй като аз съм бил търпелив, и той е бил търпелив. Спорили сме с него, тъй като той въпреки всичко беше млад. Аз съм минал през трудови и работен колективи, през профсъюзите. Имали сме доста личен състав, аз бях изпълнителен шеф на компанията. Жените ми се оплакваха, че получават 300-350 лв. заплата и живеят надалеч от нашия офис. И аз споделям: „ Те не им стигат единствено за пътешестване. Дай да им увеличим заплатите и на дирекционен съвет предлагам да създадем нещо.” И останалите почнаха: „ Ти профсъюзен активист ли си?” Имали сме такива разногласия и съм ги убеждавал и сме подобрявали нещата.
- Имаше ли защита Илия Павлов?
- Имаше, да, само че той беше самоуверен и ми споделяше: „ Не пердах се бе, татко ми, аз нищо неприятно не върша! Не пердах се!” Случаят е бил подобен, че от снайпера избавление няма.
- Самонадеяността ли определяте като една от огромните неточности на сина ви?
- Ами самоуверен беше, с високо самочувствие. Даже съм му казвал да не чества 40-та си годишнина. Знам от баба ми, че не се чества 40-та годишнина.
Викам му: „ Илия, недей да правиш 40-та години. Дай да се съберем непретенциозно, да те почетем, да пием по чаша и да се завърши. Догодина ще празнуваш. За 39-ия прави огромно празненство, в този момент прескочи, на 41-ия отново ще направиш”. Той не ме послуша. И ето… убиха го. (въздъхва) Мисля си, че това празнуване беше неточност. То натрупва и завист у изоставащите и те викат: „ Абе ние тебе ще те оправим!” Изоставащите нямаха тази гражданска просвета и висока подготовка да ръководят това, което имат.
Андрей Луканов и Илия Павлов работиха дружно в газовото сдружение “Топенерджи”. То е учредено на 19 май 1995 година с ръководител Андрей Луканов по силата на конвенция сред България и Русия. Първоначално „ Булгаргаз “ и „ Газпром “ имат по 50% от собствеността на капитала. Но през декември 1995 година с решение на кабинета на Жан Виденов е изменен акционерният състав, като с по 8,25% от капитала се снабдява „ Мултигруп “ на Илия Павлов
- Какви са връзките бизнес-политика през вашия взор?
- Аз съм израснал във времето на социализма и съм бил доста порядъчен. Когато имаш семейство и към този момент работиш ти поемаш отговорност, имаш цивилен отговорности, съобразяваш се по какъв начин да се движиш в това общество и това, което са ти упълномощили като задача да го изпълниш и да го преизпълниш. Аз в никакъв случай не съм бил изоставащ в работата, която я работя и съм желал да съм пръв, в президиума. Работил съм с държавни пари и в никакъв случай не съм посягал върху тях или пък да се стигне до състояние да не мога да се доклада. Това вмених и на Илия. Той виждаше, че когато приказват за татко му се приказват положителни неща.
- Защо обаче синът ви бе именуван знак на българската мафия и бе именуван " мутра "?
- Ох, Боже! Боли ме от такива думи. Да, Илийчо, произлиза от борческите среди, по тази причина му го прикачиха - като е бил герой, значи и той е като тези, дето вършат неприятно и значи е мутра. Синът ми беше друга категория. Както ви споделих, аз го учех да бъде честен и да не унижава хората, да не ги малтретира за пари. Учил съм го да се облича с костюм и вратовръзка, да се храни по етикета, да знае по какъв начин да държи ножа и вилицата, да дава бакшиш, да не псува, да е любезен с дамите. Това ли е мутра? Илия не е бил мутра. Ако се е биел, с цел да избавя дребни деца или пък девойки, в случай че ги види в неволя – в случай че това е мутра… (усмихва се)
- Какви бяха връзките на „ Мултигруп” с властта, с другите държавни управления?
- Имаше недоумение от страна на държавните управления по отношение на бизнеса и то във връзка с проспериращия бизнес, който към този момент се е внедрил, взел, купил и ръководи сполучливо. Казвал съм: „ Какво неприятно има вие да поддържате връзка с предприемачите. Кой цялостни бюджета? Бизнесмените. Агрохолдингът, който към този момент е частен. Има ли някой от вас да е отишъл в агрохолдинга и да го пита къде го стяга чепикът. Вие не смеете да надзърнете там, тъй като има злобари и като отидеш на посещаване там и си мислят, че отиваш за пари. А то не е по този начин!
Едно посещаване на един вишестоящ властник дава крила и сплотява хората. Управникът може да събере хората от предприятието и да попита какво не им доближава, какви са проблемите и къде може да се помогне. Бих предложил на министър-председателя да отиде в един огромен център, където се развива частен бизнес, да се свърже с хората и да беседва и да помогне. Колкото повече понижава активността на стопанството, толкоз повече обеднява бюджета.
Иначе аз имам доста познати политици. Имам обаче и негативни усещания – примерно от Виденов. Той не беше за тази работа. Станишев не беше за тази работа. Те нямаха гражданска и стопанска просвета, да знаят по какъв начин да беседват, по какъв начин да отстъпват и по какъв начин да настъпват. Те единствено настъпват, а не отстъпват, с цел да може и отсрещната страна да си вземе малко мирис.
- Настъплението много постоянно е политика на слабия.
- Те бяха слабаци. Станишев – езиково дипломиран, само че цивилен неподобаващ. Един човек, който не е имал връзки с трудови колективи. Той не знаеше какво е да се контактува с хората – по какъв начин да преглътнеш обидата и по какъв начин да се извиниш, в случай че се наложи. Един подобен човек не може да ръководи страната. Аз съм и против професорите. Нека интелектуалците и професорите се включват в политиката, да дават препоръки – О.К.
Ако са ползотворни препоръките им е добре пристигнало. Но не може един професор, който е учител на малолетни студенти и 15 години е преподавател там да познава стопанския живот и да стане министър-председател! Да станеш министър-председател би трябвало да си минал изпод нагоре и то на практика. А наред с практиката и просвещение да има. И когато се съберат двете неща той може да ръководи. Държавата има структури – има разузнаване, има контраразузнаване, има външно разузнаване и той като не ги познава по какъв начин ще комуникира с тях? Не може. Той дори не може да сведе нещата до степен такава, че да получи почитание, защото той не ги познава и те му се подиграват.
- Разпознавам в тези ваши думи рецензии към служебния министър председател проф. Огнян Герджиков.
- Него го познавам, тъй като царят ми е набор…
- Вие сте родени на една и съща дата със Симеон Сакскобургготски – 16 юни 1937 година
- Да, тъкмо по този начин. (смее се) Царят заслужава почитание, не е за подценяване. Герджиков го настроиха и стартира да се намесва в неща, които не схваща и за 2-3 месеца ще обърка цялата работа. В едно министерство има толкоз доста структури – деловодство, завеждащ отдели, други звена и когато пристигна нов министър и ги сменя. Слага нови, на новите им трябват 6 месеца да навлязат в работата, старите са на борсата и взимат пари без да работят. И всичко това поврежда ползите на страната.
- Какви бяха връзките ви с Андрей Луканов и Иван Костов?
- Луканов беше съкрушен и беше човек, повиван със златни пелени. Той постоянно беше на виновна работа, само че без да е минал през трудовите колективи.
Лустрото можеше да го прави. Тодор Живков не го харесваше него поради тази работа. Живков по-добре разбираше тия неща, за които приказвам обществените от Луканов. Но нямаше по какъв начин да го в профил. Луканов си вървеше нагоре, само че не беше потребен.
Костов е необщителен човек, не може да приказва по този начин, както ние с тебе си приказваме в този момент. Той е някакъв учител, само че несъмнено е наливал в главите на хората това, което те би трябвало да усвояват теоретично. Но практиката е друга работа. Той да вземем за пример не можа да се сработи с министрите си, тъй като някои от министрите имаха други хрумвания за развиване и той споделяше: „ Стоп! Не може!” Намесваше се. То по тази причина му викаха и Командира.
От недоумение продаде скъпи парцели на турците – като почнеш от остарелия Кореком – всичките негови подразделения, хотела на гарата – в този момент „ Принцес” и други Тези продажби са увредили ползите на страната. Той е студенокръвен човек и не пожела да предложи на първо време на наши предприемачи тези парцели, да направи изследване първо измежду българските предприемачи и в случай че от тях няма искащи чак тогава да предложения външни вложители. Той не предложения никой наш човек.
- Защо?
- Не знам. Допускам, че е можело да има и сухарчо. Още преди да беше паднал споделих: Иван Костов е студенокръвен човек, поисквам му да живее дълги години, да си гледа внуците, да си гледа фамилията, само че политически да остане мъртвец. Да остане политически мъртвец. Той в този момент е политически мъртвец.
- Говори се, че и в този момент дърпа доста конци.
- Дърпа, но откъм гърба. Така всеки може да дръжка откъм гърба. (смее се) Това не е присъединяване, а подмолна работа. А като дърпа – до каква степен стигнаха тези, които ги дърпа. Те отпаднаха към този момент. Защото няма кой да ги сплотява. Няма топло сърце, няма топъл човек.
Павел Найденов дружно с Иван Славков-Батето
- За вас кой беше най-опитният министър председател след 1989-та?
- За мен Бойко Борисов е най-хубавият и сполучлив министър-председател. От него по-добър надали ще има в близко време. Бойко Борисов е телохранител на страната. Примерно да вземем Мишо Бирата – той преследвал ли Мишо Бирата, който създава хиляди литри бира дневно да вземе от него пари – не. Той добре осъзнава, че всяка спряна комерсиална активност поврежда ползите на страната.
Ако затворят бирения завод, там работят 100 души, които внезапно може да останат на улицата. И Бойко споделя: „ Спрете, недейте, там стопираме, тук стопираме, страната умира. Ние не произвеждаме нищо като държавно управление, като администрация. Произвеждат тези долу. И парите идват при нас и ние пълним бюджета и ги разпределяме. Защитаваме държавния интерес.” Защо го укоряваха за Мишо Бирата? Бойко е самоуверен, само че добър човек вместо да излезе и да каже това, което аз споделям – че няма обвързване да стопира действия, има обвързване да укрепва действия.
- Как са внуците?
- Те са разпръснати по целия свят. Илийчо е в Колорадо, последна година е в института. Поли приключи, направи фирмичка за йоги. Венци и тя има висше обучение. Във Вашингтон и в Дубай се занимаваше с продажба на парцели. В Дубай се срещна с йорданеца и се ожениха. Тя ми сподели: „ Дядо, ще се бракосъчетавам за един от еди-къде си.” Викам: „ Да не е мохамеданин?” (смее се) Тя ми вика: „ Не бе, дядо, не е мохамеданин.” После се събираме за сватбата и ги посъветвах да не бързат доста. Занесох им дарове за сватбата. И им споделих да не бързат доста, че ние сме добре, активността си работи, има приходна част, от която живеете добре и аз съм добре. Те в един глас: „ Дядо, ние желаеме и ние да си вършим нещо, да додаваме, не да взимаме.” И аз стопирах да ги окачам.
- Поддържате ли връзки с вашата снаха Дарина Павлова, следите ли светските й изяви?
- Поддържаме, да. Тя не може да се укорява в нещо, тя е приключила ВИТИЗ, тя си е актриса. Има предпочитание да поддържа връзка с хора, които се занимават с тази активност. Лесно умее да открива контакти. Езиково квалифицирана е – знае британски, съветски, италиански. Тя общо взето стои добре в общественото пространство. Сега какво пишат вестниците – аз не им имам вяра. И аз съм потърпевш от всякакви приказки…
- Как почетохте Илия Павлов на 7 март?
- Събрахме се към тридесетина души, с които сме работили. Мои положителни познати и положителни момчета, с които Илия е работил. Всичко е наред в параклиса, има личен състав, отвреме в точния момент идват хора, които желаят да го почетат.
- Как ще коментирате версията, че Илия Павлов е жив?
- (просълзява се) Не, не. Аз бях в „ Пирогов” да разпозная натрупа. Взех му портфейла, който е бил у него по време на разстрела, пръстените. В портфейла му имаше фотография на Света Богородица, фотоси на децата. Той не беше заслепен набожен, само че беше добър християнин и ходеше на черква. Беше в настоятелството на „ Св. Александър Невски”. Обновихме трапезарията в Бачковския манастир. Той не мразеше, почиташе вярващите, свещениците. Илия беше различен вид човек. Ето вижте го – ярък човек беше… (сочи фотографията на Илия Павлов като офицер и се разплаква)
Lupa.bg разгласява последното огромно изявление, което Павел Найденов даде пред кореспондент на медията преди 5 години. След това публицисти от Lupa.bg неведнъж са разговаряли с него по разнообразни мотиви, само че в изявлението от 2017 година бай Павел като че ли отвори душата си и описа прочувствено персонални неща за своите деца, които той надживя.
Павел Найденов нормално посрещаше публицисти, бизнес сътрудници и другари в скромния си офис на столичната улица „ Триадица”. Разговорът ни с Павел Найденов се организира на 8 март 2017 година - ден, откакто се навършиха 14 години от показния разстрел на сина му Илия Павлов – президент на „ MG корпорация” пред централния офис на холдинга.
Кабинетът на Павел Найденов, който бе считан за един от най-богатите хора в България, бе непретенциозен, съвсем аскетичен. На стените бяха окачени фотоси на фамилията. Чернобелите и цветни снимки са запечатали значими събития от фамилната история – синът Илия Павлов като дребен и като офицер в армейската спортна школа, изписването на дъщерята Славка от родилния дом, сватбата на Павел Найденов със брачната половинка му Венцислава, негови срещи у нас и в чужбина, на внуците Венцислава, Паола и Илия-Калоян.
„ Питайте, каквото ви интересува. Ще ви отговоря каквото мога”, подканя Павел Найденов, който изглеждаше много витален и чевръст за годините си. А единствено след няколко месеца щеше да навърши 80. И може би, с цел да разчупи атмосферата самичък стартира да споделя за фотосите, които е окачил в кабинета си. „ Тук – на огромната фотография в центъра съм аз с майката на Илия на сватбата ни”, споделя бащата на Илия Павлов. Разговорът потегля, той пали от любивите си. Очите на Павел Найденов много постоянно се насълзяваха, когато говореше за двете си деца – Илия и Славка, за дребния си внук Пол, които бяха убити. И блесваха от наслада, когато разказваше за внуците си, които популярност Богу са живи и здрави, само че живеят в чужбина.
- Г-н Найденов, какво си мислите, когато всеки ден поглеждате към тези фотоси?
- Това са събития от живота, който не е толкоз пай до момента. Много прекарвания, доста пътувания, доста придвижвания, доста работа, деца, гледаш, отглеждаш, след това ги загубваш… Ужас. (просълзява се)
- Как постигате тази жизненост и мощ на духа на вашата достолепна възраст и при тези тежки загуби, които понесохте?
- Аз съм спортувал в предишното и не съм прекалявал в нищо. Не се надяждам, не се надпивам, всичко е в границите на естественото и умереното. Много от хората, с които сме работили дружно, бяха по-невъздържани и по ястие, и по пиянство и си отидоха по-рано. Аз бях по-умерен, а и генът ми е подобен.
- Има ли столетници в рода ви?
- Столетници не, само че 90-годишни да. Дядо ми е погубен в Балканската война 1913 година, лелите и чичовците ми са останали сираци, мама и тя. Много обичах баба ми Гълъбинка. Тя като умря желаех да се хвърля в гроба й. (разплаква се и демонстрира към този момент пожълтяла фотография на баба си.) По време на Втората международна война моите чичовци и татко ми бяха на фронта. Татко имаше 8 медала за смелост. От Първа войска на ген. Стойчев баща непрекъснато пишеше писма до баба ми и тя единствено плачеше. Някой й чете писмото и аз до нея и аз съм плакал. (говори през сълзи)
Павел Найденов със брачната половинка си, която умря години преди него
- Как живее един татко, който загуби и двете си деца? Имате ли за себе си пояснение за какво ви сполетяха тези нещастия?
- Всичко стана поради бурните времена на смяна на публичните значимости и поради измененията, които настъпиха във връзка със събитията към държавната благосъстоятелност – тя мина в частни ръце. Появиха се и доста мощни хора с ум и начинания. Появиха и хора, които нямаха тези качества и не можеха да реализират нещо. Дори да бяха взели нещо и да се бяха присъединили в тези мероприятия те не можеха сполучливо да ръководят процеса и полека-лека изоставаха. Разсипаха се и доста държавни парцели като тия Баневи…
- „ Русалка” ли имате поради?
- Не единствено „ Русалка”, имат фабрики, които не ги експлоатират. Те единствено са ги взели, употребили са нещо от тях и ги забатачиха. Това е публичен капитал, това са работни места. Държавата стартира да страда от това, че няма произвеждане, не се цялостни бюджетът, а се явяват доста безработни и желаят обществени помощи. Всичко това се отрази зле върху събитията в страната. Тези хора, които изоставаха и не можеха сполучливо да ръководят това, което са получили, те не са го ограбили, а са го получили, само че като не го ръководят вярно, злобеят към тези, които си ръководят добре стопанството.
Онези с експанзия стартират да основават конюнктура към първенците и работят с непозволени способи, с атентати. Убийството на Илийчо съгласно мен е плод на конкуренцията. Дали е вътрешна конкуренция, дали извън е имало хора, които са кандидатствали за нещо, само че не са съумели да го вземат, не знам. Появявали са се такива стълкновения сред нас и други предприемачи. Понякога са били по-безмълвни и тихи, различен път е имало и кавги, само че омразата се е получила дотам, че те са имали желанието физически да унищожават някой, с цел да може те да се изправят на краката. Така мисля аз. Мисля, че разстрелът на сина ми бе по пътя на конкуренцията.
А нещастието с дъщеричката ми стана в Америка. Славка беше малко кришнарка, малко художничка. Стана кришнарка, след това реши да се отхвърля. Имаше една рускиня, която също била кришнарка и двете отвреме в точния момент се спречквали. Славка не отивала на визитите, където се събират кришнарите. Един ден пък рускинята отива в къщата, намира я вътре и я заколва. И нея, и внука ми. (очите му се насълзяват)
- 14 години след разстрела на сина ви имате ли отговор на въпроса кой го поръча?
- Не мога да посочвам с пръст никого, тъй като не е редно да обвиниш човек, който не е отговорен. Аз си мисля, че поръчителят е въз основата на това, което загатнах за конкуренцията. Може би убийци, които в този момент са по арестите ще се разкаят и ще си признаят. Резултати няма, само че и страницата не е затворена по отношение на убийството. Ако килърът лежи 10-15 години по пандизите, може и да се разкая. Нищо друго не мога да кажа.
Има доста версии, които не бих желал да загатвам. Но дано обществото и администрацията, която и да е тя, помислят по този въпрос и да разкрият убийците. Убийците не трябва да бъдат поощрявани и пощадявани, тъй като страната губи от тази работа – демобилизира хората, плаши ги, всява боязън, хората не могат да разпрострат себе си, да се включат най-активно в публичния и политическия живот. Това терзание не дава опция за развиване.
Баща и наследник дружно
- Какъв наследник беше Илия Павлов?
- Илийчо е дете, върху което беше работено доста. Майка му и аз го възпитахме по този начин, че да стане добър човек. Майка му беше доста просветена в литературата, в историята на България. Добре го приготви - като започнеш от у дома – метод на хранене, гражданско държание, по какъв начин да стои на масата, какво значи да се храни с принадлежности. Като беше на 13 години Илийчо протестираше, че пред него има толкоз принадлежности. (смее се).
Две години той беше в интерната „ Олимпийски надежди” и във всяка възрастова група ставаше републикански първенец. На 18 години отпътува за Турция на Балканското състезание по битка. Преди това му бях разправял за Петко Сираков, който стана международен първенец в Турция. (Петко Сираков печели първата купа по свободна битка за България на Световното състезание в Истанбул през 1957 година против турчина Атлъ. Баща е на Наско Сираков, б.ред.) Преди финала на шампионата при Петко отиват провокатори и му споделят: „ Петко, ти би трябвало да внимаваш, ти знаеш турски, само че си и наш другар, би трябвало да внимаваш да не те прекърши, да не те бие по кръста.” Той слушал, слушал, изправил се и споделил: „ Кажи му, че ще му еба майката и ще го надвия”. И го надделя и стана международен първенец. Това описах на Илия.
Когато синът ми отива в Турция случката се повтаря. Отива при него един от турските треньори, чийто наследник ще се бори с Илия. Те са на една възраст и в една категория. И му споделя: „ Илийчо, татко ти ми е другар и теб те познавам от дете. Внимавай, тъй като Шенол е доста мощен и ще ти направи нещо, а по какъв начин ще виждам татко ти след това.” Илия си спомня за Петко Сираков и споделя: „ Кажи на Шенол, че ще аз ще го надвия.” И го надделя и стана балкански първенец. Като се връща националният тим от Цариград с автобуса и на моста над Босфора Илийчо става и дава звук за химна и стартира да пее „ Мила, родино”. Всички стават и почват да пеят. От дребен беше родолюбец.
- Кой го насочи към спорта?
- Аз. Аз съм се занимавал първо с гимнастика. Той също на първо време се занимаваше с гимнастика. И той след това си избра битка. И преуспя. След спорта Илийчо се насочи към бизнеса, като мен. В дейната си спортна активност приключи ВИФ, а след това приключи курсове за публицисти. После аз отпътувах за чужбина, защото работех в Министерство на външните работи. Той остана самичък, работи като офицер. Залюби се с Тони (Антония Чергиланова- щерка на военачалник Петър Чергиланов, шеф на Трето ръководство в Държавна сигурност, б.ред.), тя беше тенисистка и треньор по тенис в ЦСКА и току аз получавам известие, че ще се женят.
- Как приехте тази вест?
- Казах му: „ Абе по какъв начин ще се жениш, рано е още.” Имахме разногласия, тъй като той беше доста млад, 22-23-годишен. Макар че то и аз съм се женил на 22. Дойдох си от чужбина, направихме сватбата, след това отново се върнах на работа. След време се разведе, хареса си друга кокона. Тогава беше на 27-28 години. И отново спорим, карам му се: „ Недей, Венцислава е на 4 години”. Те живееха на Руски монумент, аз бях с него и внучката, тя го гушка и му споделя: „ Айде, баща, да си вървим.” Той дава отговор: „ Аз съм дежурен”. Дежурен – просто не ще да си отива у дома. (смее се)
- И тогава се дами за Дарина Павлова.
- Да, разведе се и се омъжи за Дарина. Приех го. Какво да направя друго. (въздиша тежко) Правихме втора женитба, родиха се други две деца. Първата щерка носи името на баба си Венцислава. Поли носи моето име. Илийчо-Калоян носи името на татко си. С внука ми Илия-Калоян имаше един случай преди време в къщата им във Вашингтон. Там имат басейн и един ден ние се каним да отидем на пазар. Илийчо май беше 6-годишен и внезапно изчезна и ние започваме да го търсим. Виждаме го паднал в басейна, лежи на дъното удавен. Спускаме се вътре, извадихме го аз колкото знам му направих изкуствено дишане, обърнах го надолу с главичката, повърна вода, взе си въздух. После отиваме в болничното заведение, той към този момент се беше осеферил и ми вика: „ Дядо, ти знаеш ли, че аз малко се бях удавил.” (смее се през сълзи)
Илия Павлов в компанията на брачната половинка си Дарина Павлова на празненство по случай 42-ия си рожден ден през август 2002 година в черноморския комплекса " Сейнт Елиъс ", благосъстоятелност на " Мултигруп ". Никой не предполагаше, че това ще е последният му рожден ден
- Синът ви вслушваше ли се във вашите препоръки?
- Много положително момче беше. Много положително. Ако сме компания той се отличаваше от останалите и във взимане на думата, и като метод на хранене - двоен уред, троен уред, постоянно беше едни гърди напред. Знаеше добре съветски, британски и турски. Това го отличава. Освен това и физически добре стои. И където и да отиде, и с който и да беседва всеки го приема като сериозна персона.
Никога не ме е посрамил с нищо. Беше честен. Като пътуваше за Бургас за надпревари аз постоянно в дребното джобче му слагах 20 лв.. Той ме питаше: „ За какво са ми?” И аз му обяснявах: „ Ако изпуснеш влака и групата замине с какво ще си дойдеш?” Като се връщаше и аз ревизирах джобчето - парите бяха там. Той си имаше други джобни пари, а тези бяха бездънен запас.
Благодарение на нас, на майка му Илийчо познаваше историята, познаваше раждането на българската страна, познаваше литературата и създателите на нашето изкуство, познаваше Каравелова по име, разстрелялия се неин другар. Много сме беседвали с него по тези въпроси. Освен това аз постоянно го водех на екскурзии и почивки и съм бил и непоколебим, и добър палячо. И по този начин той може би се разви всестранно. Не беше страхлив или някой страхливец. Казвал съм му: „ Никога няма да биеш по-малки деца от тебе. Никога няма да биеш девойки. Ако някой страда ще помагаш. Каквото и да ти се случи по-натам ти би трябвало да окажеш помощ на страдащия.” Той знаеше това и го спазваше.
- Имало ли е хора, на които вие и синът ви сте помагали, а по-късно са ви предавали?
- Не сме имали такива случаи, тъй като аз съм бил търпелив, и той е бил търпелив. Спорили сме с него, тъй като той въпреки всичко беше млад. Аз съм минал през трудови и работен колективи, през профсъюзите. Имали сме доста личен състав, аз бях изпълнителен шеф на компанията. Жените ми се оплакваха, че получават 300-350 лв. заплата и живеят надалеч от нашия офис. И аз споделям: „ Те не им стигат единствено за пътешестване. Дай да им увеличим заплатите и на дирекционен съвет предлагам да създадем нещо.” И останалите почнаха: „ Ти профсъюзен активист ли си?” Имали сме такива разногласия и съм ги убеждавал и сме подобрявали нещата.
- Имаше ли защита Илия Павлов?
- Имаше, да, само че той беше самоуверен и ми споделяше: „ Не пердах се бе, татко ми, аз нищо неприятно не върша! Не пердах се!” Случаят е бил подобен, че от снайпера избавление няма.
- Самонадеяността ли определяте като една от огромните неточности на сина ви?
- Ами самоуверен беше, с високо самочувствие. Даже съм му казвал да не чества 40-та си годишнина. Знам от баба ми, че не се чества 40-та годишнина.
Викам му: „ Илия, недей да правиш 40-та години. Дай да се съберем непретенциозно, да те почетем, да пием по чаша и да се завърши. Догодина ще празнуваш. За 39-ия прави огромно празненство, в този момент прескочи, на 41-ия отново ще направиш”. Той не ме послуша. И ето… убиха го. (въздъхва) Мисля си, че това празнуване беше неточност. То натрупва и завист у изоставащите и те викат: „ Абе ние тебе ще те оправим!” Изоставащите нямаха тази гражданска просвета и висока подготовка да ръководят това, което имат.
Андрей Луканов и Илия Павлов работиха дружно в газовото сдружение “Топенерджи”. То е учредено на 19 май 1995 година с ръководител Андрей Луканов по силата на конвенция сред България и Русия. Първоначално „ Булгаргаз “ и „ Газпром “ имат по 50% от собствеността на капитала. Но през декември 1995 година с решение на кабинета на Жан Виденов е изменен акционерният състав, като с по 8,25% от капитала се снабдява „ Мултигруп “ на Илия Павлов
- Какви са връзките бизнес-политика през вашия взор?
- Аз съм израснал във времето на социализма и съм бил доста порядъчен. Когато имаш семейство и към този момент работиш ти поемаш отговорност, имаш цивилен отговорности, съобразяваш се по какъв начин да се движиш в това общество и това, което са ти упълномощили като задача да го изпълниш и да го преизпълниш. Аз в никакъв случай не съм бил изоставащ в работата, която я работя и съм желал да съм пръв, в президиума. Работил съм с държавни пари и в никакъв случай не съм посягал върху тях или пък да се стигне до състояние да не мога да се доклада. Това вмених и на Илия. Той виждаше, че когато приказват за татко му се приказват положителни неща.
- Защо обаче синът ви бе именуван знак на българската мафия и бе именуван " мутра "?
- Ох, Боже! Боли ме от такива думи. Да, Илийчо, произлиза от борческите среди, по тази причина му го прикачиха - като е бил герой, значи и той е като тези, дето вършат неприятно и значи е мутра. Синът ми беше друга категория. Както ви споделих, аз го учех да бъде честен и да не унижава хората, да не ги малтретира за пари. Учил съм го да се облича с костюм и вратовръзка, да се храни по етикета, да знае по какъв начин да държи ножа и вилицата, да дава бакшиш, да не псува, да е любезен с дамите. Това ли е мутра? Илия не е бил мутра. Ако се е биел, с цел да избавя дребни деца или пък девойки, в случай че ги види в неволя – в случай че това е мутра… (усмихва се)
- Какви бяха връзките на „ Мултигруп” с властта, с другите държавни управления?
- Имаше недоумение от страна на държавните управления по отношение на бизнеса и то във връзка с проспериращия бизнес, който към този момент се е внедрил, взел, купил и ръководи сполучливо. Казвал съм: „ Какво неприятно има вие да поддържате връзка с предприемачите. Кой цялостни бюджета? Бизнесмените. Агрохолдингът, който към този момент е частен. Има ли някой от вас да е отишъл в агрохолдинга и да го пита къде го стяга чепикът. Вие не смеете да надзърнете там, тъй като има злобари и като отидеш на посещаване там и си мислят, че отиваш за пари. А то не е по този начин!
Едно посещаване на един вишестоящ властник дава крила и сплотява хората. Управникът може да събере хората от предприятието и да попита какво не им доближава, какви са проблемите и къде може да се помогне. Бих предложил на министър-председателя да отиде в един огромен център, където се развива частен бизнес, да се свърже с хората и да беседва и да помогне. Колкото повече понижава активността на стопанството, толкоз повече обеднява бюджета.
Иначе аз имам доста познати политици. Имам обаче и негативни усещания – примерно от Виденов. Той не беше за тази работа. Станишев не беше за тази работа. Те нямаха гражданска и стопанска просвета, да знаят по какъв начин да беседват, по какъв начин да отстъпват и по какъв начин да настъпват. Те единствено настъпват, а не отстъпват, с цел да може и отсрещната страна да си вземе малко мирис.
- Настъплението много постоянно е политика на слабия.
- Те бяха слабаци. Станишев – езиково дипломиран, само че цивилен неподобаващ. Един човек, който не е имал връзки с трудови колективи. Той не знаеше какво е да се контактува с хората – по какъв начин да преглътнеш обидата и по какъв начин да се извиниш, в случай че се наложи. Един подобен човек не може да ръководи страната. Аз съм и против професорите. Нека интелектуалците и професорите се включват в политиката, да дават препоръки – О.К.
Ако са ползотворни препоръките им е добре пристигнало. Но не може един професор, който е учител на малолетни студенти и 15 години е преподавател там да познава стопанския живот и да стане министър-председател! Да станеш министър-председател би трябвало да си минал изпод нагоре и то на практика. А наред с практиката и просвещение да има. И когато се съберат двете неща той може да ръководи. Държавата има структури – има разузнаване, има контраразузнаване, има външно разузнаване и той като не ги познава по какъв начин ще комуникира с тях? Не може. Той дори не може да сведе нещата до степен такава, че да получи почитание, защото той не ги познава и те му се подиграват.
- Разпознавам в тези ваши думи рецензии към служебния министър председател проф. Огнян Герджиков.
- Него го познавам, тъй като царят ми е набор…
- Вие сте родени на една и съща дата със Симеон Сакскобургготски – 16 юни 1937 година
- Да, тъкмо по този начин. (смее се) Царят заслужава почитание, не е за подценяване. Герджиков го настроиха и стартира да се намесва в неща, които не схваща и за 2-3 месеца ще обърка цялата работа. В едно министерство има толкоз доста структури – деловодство, завеждащ отдели, други звена и когато пристигна нов министър и ги сменя. Слага нови, на новите им трябват 6 месеца да навлязат в работата, старите са на борсата и взимат пари без да работят. И всичко това поврежда ползите на страната.
- Какви бяха връзките ви с Андрей Луканов и Иван Костов?
- Луканов беше съкрушен и беше човек, повиван със златни пелени. Той постоянно беше на виновна работа, само че без да е минал през трудовите колективи.
Лустрото можеше да го прави. Тодор Живков не го харесваше него поради тази работа. Живков по-добре разбираше тия неща, за които приказвам обществените от Луканов. Но нямаше по какъв начин да го в профил. Луканов си вървеше нагоре, само че не беше потребен.
Костов е необщителен човек, не може да приказва по този начин, както ние с тебе си приказваме в този момент. Той е някакъв учител, само че несъмнено е наливал в главите на хората това, което те би трябвало да усвояват теоретично. Но практиката е друга работа. Той да вземем за пример не можа да се сработи с министрите си, тъй като някои от министрите имаха други хрумвания за развиване и той споделяше: „ Стоп! Не може!” Намесваше се. То по тази причина му викаха и Командира.
От недоумение продаде скъпи парцели на турците – като почнеш от остарелия Кореком – всичките негови подразделения, хотела на гарата – в този момент „ Принцес” и други Тези продажби са увредили ползите на страната. Той е студенокръвен човек и не пожела да предложи на първо време на наши предприемачи тези парцели, да направи изследване първо измежду българските предприемачи и в случай че от тях няма искащи чак тогава да предложения външни вложители. Той не предложения никой наш човек.
- Защо?
- Не знам. Допускам, че е можело да има и сухарчо. Още преди да беше паднал споделих: Иван Костов е студенокръвен човек, поисквам му да живее дълги години, да си гледа внуците, да си гледа фамилията, само че политически да остане мъртвец. Да остане политически мъртвец. Той в този момент е политически мъртвец.
- Говори се, че и в този момент дърпа доста конци.
- Дърпа, но откъм гърба. Така всеки може да дръжка откъм гърба. (смее се) Това не е присъединяване, а подмолна работа. А като дърпа – до каква степен стигнаха тези, които ги дърпа. Те отпаднаха към този момент. Защото няма кой да ги сплотява. Няма топло сърце, няма топъл човек.
Павел Найденов дружно с Иван Славков-Батето
- За вас кой беше най-опитният министър председател след 1989-та?
- За мен Бойко Борисов е най-хубавият и сполучлив министър-председател. От него по-добър надали ще има в близко време. Бойко Борисов е телохранител на страната. Примерно да вземем Мишо Бирата – той преследвал ли Мишо Бирата, който създава хиляди литри бира дневно да вземе от него пари – не. Той добре осъзнава, че всяка спряна комерсиална активност поврежда ползите на страната.
Ако затворят бирения завод, там работят 100 души, които внезапно може да останат на улицата. И Бойко споделя: „ Спрете, недейте, там стопираме, тук стопираме, страната умира. Ние не произвеждаме нищо като държавно управление, като администрация. Произвеждат тези долу. И парите идват при нас и ние пълним бюджета и ги разпределяме. Защитаваме държавния интерес.” Защо го укоряваха за Мишо Бирата? Бойко е самоуверен, само че добър човек вместо да излезе и да каже това, което аз споделям – че няма обвързване да стопира действия, има обвързване да укрепва действия.
- Как са внуците?
- Те са разпръснати по целия свят. Илийчо е в Колорадо, последна година е в института. Поли приключи, направи фирмичка за йоги. Венци и тя има висше обучение. Във Вашингтон и в Дубай се занимаваше с продажба на парцели. В Дубай се срещна с йорданеца и се ожениха. Тя ми сподели: „ Дядо, ще се бракосъчетавам за един от еди-къде си.” Викам: „ Да не е мохамеданин?” (смее се) Тя ми вика: „ Не бе, дядо, не е мохамеданин.” После се събираме за сватбата и ги посъветвах да не бързат доста. Занесох им дарове за сватбата. И им споделих да не бързат доста, че ние сме добре, активността си работи, има приходна част, от която живеете добре и аз съм добре. Те в един глас: „ Дядо, ние желаеме и ние да си вършим нещо, да додаваме, не да взимаме.” И аз стопирах да ги окачам.
- Поддържате ли връзки с вашата снаха Дарина Павлова, следите ли светските й изяви?
- Поддържаме, да. Тя не може да се укорява в нещо, тя е приключила ВИТИЗ, тя си е актриса. Има предпочитание да поддържа връзка с хора, които се занимават с тази активност. Лесно умее да открива контакти. Езиково квалифицирана е – знае британски, съветски, италиански. Тя общо взето стои добре в общественото пространство. Сега какво пишат вестниците – аз не им имам вяра. И аз съм потърпевш от всякакви приказки…
- Как почетохте Илия Павлов на 7 март?
- Събрахме се към тридесетина души, с които сме работили. Мои положителни познати и положителни момчета, с които Илия е работил. Всичко е наред в параклиса, има личен състав, отвреме в точния момент идват хора, които желаят да го почетат.
- Как ще коментирате версията, че Илия Павлов е жив?
- (просълзява се) Не, не. Аз бях в „ Пирогов” да разпозная натрупа. Взех му портфейла, който е бил у него по време на разстрела, пръстените. В портфейла му имаше фотография на Света Богородица, фотоси на децата. Той не беше заслепен набожен, само че беше добър християнин и ходеше на черква. Беше в настоятелството на „ Св. Александър Невски”. Обновихме трапезарията в Бачковския манастир. Той не мразеше, почиташе вярващите, свещениците. Илия беше различен вид човек. Ето вижте го – ярък човек беше… (сочи фотографията на Илия Павлов като офицер и се разплаква)
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ