Племенницата ми бе тормозена от училищен хулиган. Тогава я научих как да го постави на място
Моята обичана племенница ми сподели под секрет, че в класа им е пристигнало ново момче и незабавно е решило да стане „ център на внимание “. Притихнали даже тези момчета, които до момента били водачи на класа.
Но племенницата ми не си замълчала. Тя няколко пъти се противопоставила на „ самодейностите “ на този „ шеф “, а по-късно станала главен обект на мръсните му трикове и физическо принуждение.
Нашата нежна Михаела не можеше да се похвали със мощ, само че нейният темперамент постоянно е бил борбен. Все отново тя се опасяваше от момчето, той беше по-силен и по-висок от нея.
Михаела не искаше да се оплаква на мама и баща и изиска съвет какво да прави от мен. На идващия ден отидохме дружно на учебно заведение. Тогава тя ми сподели същия този хулиган, който държеше целия клас в боязън.
Той вървеше към учебно заведение, съпроводен от майка си, държейки го за ръка. Разбрах, че не е толкоз убеден в себе си, щом в пети клас към момента се движи с майка си. Изчаках, до момента в който „ героят “ влезе в учебното заведение и отидох при майка му:
— Извинете, само че знаете ли, че вашият Валери се държи жестоко със съучениците си?
Майката ме погледна ненадейно, евентуално афектирана от думата „ жестоко “:
— Нека децата се схващат единствено между тях, а не да се оплакват на родителите си!
Свих плещи:
— Аз не съм родител, просто непосредствен роднина…
Майката се разгневи:
— Тогава още повече няма потребност от непотребни мнения!
Свих плещи:
— Добре, както кажете, дано децата сами се схванат.
Тя се обърна значимо и се отдалечи.
След часовете заведох Михаела в дома си, предупреждавайки сестра си, че с племенницата ми имаме значима работа. Сестра ми не беше изненадана; с Михаела имахме такива срещи много постоянно.
Вкъщи се преоблякохме в спортни облекла, загряхме малко и упражнявах Михи два часа, като си припомних тренировките си по ръкопашен пердах, изключително приложната, улична част от него.
Моето момиче старателно тренира няколко от най-ефективните удари и блокове, даваше всичко от себе си и аз останах удовлетворена от нейните качества.
После хапнахме и лед това имахме психическа подготовка. Внуших на Михаела двата правилото на другарство с агресора: „ Не ме е боязън от теб “ и „ Аз блъскам първи “.
Заведох Михаела в дома й и започнах да очаквам с неспокойствие утрешния ден.
Обаждането на племенницата ми и нейният звънък, усмихнат глас ме зарадваха:
— Лельо Вики, ударих го в окото! Той опита да отвърне, само че заобиколих офанзивата му и го ударих още веднъж.
Засмях се:
— И след това?
— После той избяга от мен и стартира да крещи, учителката дотича и написа записка в дневника и се обади на татко ми…
При тези думи гласът на Михаела стана печален, само че аз я успокоих:
— Не се притеснявай, аз ще приказвам с баща, всичко ще бъде наред.
Разговорът на учителя с бащата на Михаела и майката към този момент не на хулигана, а на жертвата, беше къс. След като баща бащата й напомни думите „ дано децата сами се оправят “, майката изсъскала нещо ядосано и си тръгнала, затръшвайки вратата.
Оттогава племенницата ми има спокойни дни, както и останалите от класа. Всички схванаха, че „ хилиганът “ не е толкоз заплашителен, откакто момиче елементарно го сложи на мястото му. „ Героят “ стартира да се държи, меко казано, доста непретенциозно, знаейки мястото си.
