Любима или Мамо?
„ Моят мъж нищо не може да направи самичък! Дори да си сипе ястие от тенджерата ” – се оплаква моя другарка. А в зората на връзката им доста добре помня, че той освен умееше да се грижи самичък за себе си, само че даже устройваше сантиментални вечери. И също така беше виновен и не страдаше от проблеми с паметта. Много дами са склонни да отдават неспособността на брачна половинка на неправилното образование в детството. Тоест, на прекомерно загрижената майка, която непрекъснато се е суетяла край скъпоценното си чадо и не му е разрешавала нищо да подхване самичък. Разбира се, сходни случаи напълно не са необичайност. Но съществува и противоположният вид, когато не майката, а брачната половинка трансформира виновният мъж в безпомощно дете.
Това, което постоянно ни подхлъзва е стремежът да направляваме всичко. Коя от нас не е казвала на благоверния си: „ Да не забравиш това ” или „ Аз, нали ти споделих ”, както и да го обсипваме с всевъзможни препоръки в повелително наклонение. По този метод волно или несъзнателно третираме мъжът като безразсъдно създание, което не са способно единствено да се погрижи за себе си и се нуждае се непрекъснат надзор. Убедени, че ще свършим всяка една работа по-добре от него му изземваме самодейността, а след това горко се жалваме, че не получаваме никаква помощ. Дори първоначално мъжът да стачкува, скоро схваща, че тази обстановка е преференциална за него. След като ние се държим като майка, той разумно се трансформира в дете.
Но какви са аргументите за това майчинско държание? На първо място, въздействие оказва образецът от фамилията, в което сме израснали. По времето на нашите родители беше признато дамата да върти цялата къща, да се грижи за всичко и всички. Днес въпреки да осъзнаваме, че този модел е отживялост, продължаваме да се държим по този начин като че ли цялата тежест на битието е само наше обвързване.
Втората причина е страхът от занемаряване. Много дами обгрижват непрекъснато мъжа си, с цел да изпадне в положение на взаимозависимост. Та, по какъв начин той би могъл да си отиде, откакто не може нито ризата си да изглади, нито даже да си свари яйца!
И въпреки всичко, стремежът да се грижи за най-близките си хора е естествено заложен във всяка жена. А това значи, че напълно не е нужно да робуваме на стандарти или да се водим от вероломни претекстове, с цел да почистваме непрекъснато след обичания, да търсим изгубените му движимости или да бдим да не се простуди. Разбира се, посредством това внимание и грижи ние показваме своята обич. Но за всичко би трябвало да си има мярка.
Мъж, а не момченце
Подобни връзки постоянно устройват и двамата сътрудници – на мъжа му е комфортно, че от него нищо не се желае, с изключение на пари, а дамата е горда с това, че му е витално нужна. И двойката е щастлива.
Но тази идилия постоянно не е дълговечна. Мъжката самокритика в огромна степен зависи от чувството за автономия и подготвеност. Затова майчински обгрижваният мъж постоянно е угнетен и нерешителен в себе си. Но един ден може да срещне жена за която да бъде опора, а не дете и за пръв път да се почувства пълностоен. Тогава той без разкаяние ще скъса задушаващата връзка с „ маминката ”. А може би самата майчински настроена брачна половинка ще си отиде, изтощена от детският си мъж. Такива връзки вкарват и двамата сътрудници в обаян кръг и убиват пристрастеността.
Това, което постоянно ни подхлъзва е стремежът да направляваме всичко. Коя от нас не е казвала на благоверния си: „ Да не забравиш това ” или „ Аз, нали ти споделих ”, както и да го обсипваме с всевъзможни препоръки в повелително наклонение. По този метод волно или несъзнателно третираме мъжът като безразсъдно създание, което не са способно единствено да се погрижи за себе си и се нуждае се непрекъснат надзор. Убедени, че ще свършим всяка една работа по-добре от него му изземваме самодейността, а след това горко се жалваме, че не получаваме никаква помощ. Дори първоначално мъжът да стачкува, скоро схваща, че тази обстановка е преференциална за него. След като ние се държим като майка, той разумно се трансформира в дете.
Но какви са аргументите за това майчинско държание? На първо място, въздействие оказва образецът от фамилията, в което сме израснали. По времето на нашите родители беше признато дамата да върти цялата къща, да се грижи за всичко и всички. Днес въпреки да осъзнаваме, че този модел е отживялост, продължаваме да се държим по този начин като че ли цялата тежест на битието е само наше обвързване.
Втората причина е страхът от занемаряване. Много дами обгрижват непрекъснато мъжа си, с цел да изпадне в положение на взаимозависимост. Та, по какъв начин той би могъл да си отиде, откакто не може нито ризата си да изглади, нито даже да си свари яйца!
И въпреки всичко, стремежът да се грижи за най-близките си хора е естествено заложен във всяка жена. А това значи, че напълно не е нужно да робуваме на стандарти или да се водим от вероломни претекстове, с цел да почистваме непрекъснато след обичания, да търсим изгубените му движимости или да бдим да не се простуди. Разбира се, посредством това внимание и грижи ние показваме своята обич. Но за всичко би трябвало да си има мярка.
Мъж, а не момченце
Подобни връзки постоянно устройват и двамата сътрудници – на мъжа му е комфортно, че от него нищо не се желае, с изключение на пари, а дамата е горда с това, че му е витално нужна. И двойката е щастлива.
Но тази идилия постоянно не е дълговечна. Мъжката самокритика в огромна степен зависи от чувството за автономия и подготвеност. Затова майчински обгрижваният мъж постоянно е угнетен и нерешителен в себе си. Но един ден може да срещне жена за която да бъде опора, а не дете и за пръв път да се почувства пълностоен. Тогава той без разкаяние ще скъса задушаващата връзка с „ маминката ”. А може би самата майчински настроена брачна половинка ще си отиде, изтощена от детският си мъж. Такива връзки вкарват и двамата сътрудници в обаян кръг и убиват пристрастеността.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ