Моя зряла любов, искам да ти направя едно признание. През

Моя зряла обич, желая да ти направя едно самопризнание. През годините желаех разнообразни връзки. Исках пристрастеност - наситих се, пристрастеността изгоря бързо. Исках материална сигурност - получих я, движимостите изгубиха смисъла си. Исках да получавам обич - имах доста любовници, които ми обещаваха, че постоянно ще ме обичат и в никакъв случай няма да ме изоставят, изоставих ги аз. Исках аз да давам обич. И давах, колкото имах - давах. Но се изтощих от нарцисизъм и лакомия - станах злободневна, мрънкаща и те сами си потеглиха.

“Сега знам какво желая. ”

Искам някой, който ще се приближи без обещания и без обети, ще бъде себе си и ще ме види, ще види същинския ми облик - недостатъци и демони, фантазиите и ежедневните ми заклинания за добрина. Той ще знае, че няма нищо постоянно и разполагаме единствено с този момент. Той ще ме държи покрай земята и няма да ми разреши да мечтая за себе си и за него, ще държи илюзиите надалеч от нас, само че в очите му ще откривам всичко - дом, разтуха, пристрастеност, споделеност. Ще ги виждам, тъй като съм подготвена да ги споделя и аз на собствен ред.

Моя зряла обич, нямам потребност да ме допълваш, аз съм цялостна и без теб. Но с теб, с теб мога повече. Ще растем дружно, само че и ще си оказваме помощ да растем поотделно. Между нас ще има има пространство, ще има и безмълвие. Ще има пристрастеност, само че и другарство. Привързаност, само че и отдалечаване, тъй като

“всеки има потребност да си напомня себе си в цялата си цялост и тогава има потребност да е самичък. ”

Може и да не се получи сред нас, може да не сме подготвени на такова отдаване, само че в случай че най-малко малко разбираш това, мисля, че имаме късмет. И да нямаме - това няма да ме нарани, тъй като очевидно не сме подготвени. Но всяка връзка, всеки идващ човек, тя ще ме води към теб. Към моята зряла обич.