Москва. В Брюксел централата на НАТО беше домакин на втората

Москва. В Брюксел централата на НАТО беше хазаин на втората от трите срещи, планувани в границите на договарянията за сигурност сред Руската федерация и Запада. Резултатът от нея: Русия и Северноатлантическият алианс не останаха удовлетворени от предложенията, които си направиха, само че страните и не се отхвърлиха и по-нататъшен разговор, написа съветският вестник “Независимая газета “ .

Срещата в Брюксел, която продължи четири часа, се организира под формата на съвещание на Съвета Русия-НАТО, формат, който не беше употребен от две години и половина. Всъщност самият състав на съветската делегация беше отпратка към времето, когато към момента се осъществяваше съдействието на Москва със Северноатлантическия алианс.

Руската делегация беше ръководена от заместник-министъра на външните работи Александър Грушко, последният непрекъснат представител на Руската федерация в НАТО. Вторият началник на съветската делегация е заместник-министърът на защитата Александър Фомин, който дълги години дава отговор за интернационалното военно съдействие. От друга страна, с изключение на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, договарянията се водеха от непрекъснатите представители на 30-те страни от този алианс. А американската делегация беше управлявана от същия заместник-държавен секретар Уенди Шърман, която взе участие в първия стадий от договарянията по съветските оферти, който се организира в Женева в понеделник.

„ На Съвета НАТО-Русия през днешния ден подчертах главните правила на интернационалната система и европейската сигурност: всяка страна има суверенното право да избере своя личен път “, написа тя в „ Туитър “. На брифинг след диалозите Шърман сподели, че съдружниците от НАТО " в цялостно единение " поддържат тази позиция. Просто казано, те взеха решение да не дават гаранции на Москва, че Алиансът няма да се разшири.

Столтенберг от своя страна сподели, че Руската федерация към момента не е приела оферти за осъществяване на необятни съвещания по въпросите на сигурността, в това число рестриктивните мерки върху ракетните оръжия. „ Русия не се съгласи незабавно (на консултации), само че те (представителите на Руската федерация) не отхвърлиха. Те споделиха, че им би трябвало време, с цел да се върнат в НАТО с отговор “, сподели той.

Сред изказванията, направени директно преди диалозите в Брюксел, се откроява изказването на заместник- държавния секретар на Съединени американски щати Виктория Нюланд. На своя брифинг този куратор на европейското, в това число украинското, направление на политиката на Държавния департамент повтори казаното от други американски политици преди този момент в разнообразни версии. Нюланд сподели, че Руската федерация не може да има право да постанова несъгласие на приемането на която и да е страна в НАТО, назова самия Алианс чисто защитителен съюз и за следващ път сплаши Русия с „ невиждани наказания “ при положение на нахлуване на украинска територия. Но в речта й имаше нещо ново: тя сподели, че Съединени американски щати се пробват да отсрочат стартирането на „ Северен поток-2 “. Припомняме си, че в този момент той е затънал на стадия на узаконяване. „ Това, което вършим в този момент, е да работим с германците, с Европейския съюз, с цел да забавим тяхното разглеждане на стартирането на газопровода. Германското държавно управление предприе обилни стъпки към това “, сподели Нюланд. Това е първото самопризнание на чиновник на администрацията на американския президент Джо Байдън, че стартирането на газопровода е отсрочено под натиска на Белия дом. Нюланд удостовери, че Германия е подготвена изцяло да се откаже от плана при положение на съветска експанзия против Украйна.

Заплашителното изказване на заместник-държавния секретар, която може би не напълно справедливо има известност на човек, кадърен да постанова най-суровите и непопулярни решения на сътрудниците на Съединени американски щати, не е единствено мярка за психическо въздействие върху съветските управляващи. Нюланд алармира на всички американски и европейски последователи на радикалните ограничения против Кремъл, че администрацията на Байдън, в случай че нещо се случи, в действителност е подготвена да не се церемони с Русия.

Като цяло срещата в Брюксел остави същото усещане като договарянията в Женева: опитът на Запада и Руската федерация да се спогодят няма да даде основни резултати. Владимир Василиев, основен откривател в Института за Съединени американски щати и Канада, в изявление за НГ като цяло беше извънредно песимистичен по отношение на опцията за подписване на каквото и да е дълготрайно съглашение за сигурността в този момент, след събитията в Казахстан. „ Руските оферти бяха показани в средата на декември. Тогава се случи това, което се случи в Казахстан. За Кремъл това явно беше изненада. Правно обвързващите контракти за сигурност се подписват през интервал на непоклатимост. Когато настъпят тектонски промени в тази област, цената на такива съглашения понижава “, сподели специалистът.

Действително вълненията в Казахстан, които Владимир Путин дефинира като потребление на „ технологии на Майдана “, още един път подчертаха казуса с неналичието на доверие в връзките сред Руската федерация и Съединените щати. Когато няма доверие, няма гаранция, че някое съглашение с отстъпки към Русия няма да бъде нарушено не от сегашната администрация, а от идната администрация на Белия дом, изключително в случай че републиканец стане идващият американски президент. Освен това има подобен образец. Изданието напомня, че Доналд Тръмп унищожи съглашението за иранската нуклеарна стратегия, което беше подписано от неговия предходник демократ Барак Обама. Между другото, един от тези, които приготвиха " нуклеарната договорка ", беше Уенди Шърман.

Превод и редакция: Юлиян Марков