The Telegraph: Западните съюзници падат като домино
Москва. Русия и Китай употребяват разнообразни техники, с цел да скарат Запада с някогашните му съдружници, написа английският вестник The Telegraph . Авторът на публикацията Кон Кафлин обаче признава, че западните страни в действителност са изоставили другарските страни на произвола на ориста си. Наблюдателят приканва Англия да отбрани историческите си съюзи от „ страни хищници “.
Британските военни виждат Русия като страната, която съставлява най-сериозната опасност за нашите национални ползи. Междувременно, от позиция на английските разследващи служби, главният фокус би трябвало да бъде върху дейностите на китайския комунистически режим. И провокациите на оправянето с тези два доста разнообразни въпроса ще оформят метода на Обединеното кралство към сигурността през идващите няколко десетилетия.
Разликите в целите на нашето разузнаване и военно управление станаха известни през последните няколко дни, защото както ръководителят на английската работа за външно разузнаване (MI6), по този начин и ръководителят на английските въоръжени сили разкриха същността на своите гледни точки.
В първата си обществена изява след назначението му за началник на МИ-6 Ричард Мур призна, че от Москва идват „ цялостен набор от закани “, само че акцентира, че Китай е „ единственият главен приоритет “ за неговата организация – поради огромния брой огромни шпионски действия в Обединеното кралство и заради пагубното въздействие, което има в други елементи на света. Най-тревожен е деликатно създаденият проект за примамване на бедните страни в това, което Мур назова тактика на „ дълг и цифрови клопки “,насочена към консолидиране на въздействието на Китай по света.
Междувременно сър Ник Картър, пенсиониращият се шеф на английските въоръжени сили, показа друга позиция. В прощалното си изявление за изданието той акцентира, че точно Русия е „ най-сериозната опасност за страната ни “. За да обоснове тезата си, той уточни неотдавнашното тестово изстрелване на противосателитна ракета от Москва, агресивното й държание по отношение на Украйна и ролята й в разпалването на миграционната рецесия в Източна Европа.
Съгласуването на тези два доста разнообразни метода не е елементарно. Докато Китай избира да разчита на икономическата си мощност, с цел да разшири въздействието си, Русия е по-вероятно да употребява груба мощ, както се вижда от опитите й да сплаши Украйна.
В същото време Русия и Китай имат доста прилики. И двете страни са ръководени от репресивни властнически режими, които нямат интерес да се придържат към интернационалните стандарти на държание. И двете страни се характеризират с опортюнистично държание, защото и двете се стремят да употребяват слабостите в отбранителните системи на западния алианс за реализиране на личните си цели.
Например Русия е доста дейна на Балканите, където от дълго време се възмущава от намесата на Запада в процеса на стабилизация в района след рухването на Югославия и където взе участие в опити за подкопаване на мирните съглашения, най-много Дейтънското съглашение.
Намесата на Русия в делата на Балканите е директна последица от загубата на интерес към района от Вашингтон и европейските столици. Това може да изясни и бързото разширение на въздействието на Китай в тези страни, които преди този момент поддържаха тесни връзки със Запада. Пекин може да е по-хитър от Русия, а неговата тактичност е извънредно ефикасна.
Пакистан, който неотдавна беше основен съдружник на Запада във войната против тероризма, се трансформира в държава-клиент на Пекин, откакто Исламабад получи милиарди долари в поддръжка на самодейността „ Един пояс, веднъж “. Шри Ланка - друга страна, която поддържа тесни връзки със Запада посредством институции като Организация на обединените нации - също се поддаде на икономическия напън от Китай: трябваше да съобщи основното си южно пристанище на Пекин, откакто не съумя да изплати 980 милиона $ за заеми, които Китай й даде.
Африка е различен район, в който всеобхватният проект на Китай за обезпечаване на надзор върху основни търговски пътища последователно ескалира в многомилиардни строителни планове както на източния, по този начин и на западния бряг на континента. Най-тревожно е повишаването на въздействието на Китай в Нигерия, нация от Британската общественост, чиито исторически връзки с Англия бяха изтласкани от възходящата взаимозависимост от щедростта на Пекин.
Пекин влага близо 10 милиарда $ в транспортната инфраструктура на Нигерия и въздействието му е толкоз мощно, че прокитайският метод на нигерийския президент Мухамаду Бухари към този момент е в действителност обезпокоителен. Д-р Букола Сараки, получил образованието си в Обединеното кралство опозиционен политик, който възнамерява да се бори с Бухари на идващите президентски избори, има вяра, че това може да докара до засилено китайско въздействие и напън върху Нигерия.
След последните събития в Барбадос, където съгласно известията връзките на Бриджтаун с Китай доведоха до решението на страната да стане република, вероятността страни като Нигерия да се сближат с Китай заради презрението на Запада не може да бъде подценена.
Обединеното кралство безспорно признава, че са нужни повече старания за отбрана на историческите съюзи от грабителски страни като Китай и Русия. Например военните към този момент ускоряват наличието си в районните центрове в Кения и Оман, с цел да схванат по-добре естеството на локалните провокации.
Инициативи като тези са добре пристигнали, само че те би трябвало да бъдат подкрепени от всички огромни държавни организации, в това число военните и разследващите служби, и то в доста по-голям мащаб, в случай че желаеме да предотвратим попадането на някогашните ни съдружници в ръцете на нашите съперници.
Превод и редакция: Тереза Герова
Британските военни виждат Русия като страната, която съставлява най-сериозната опасност за нашите национални ползи. Междувременно, от позиция на английските разследващи служби, главният фокус би трябвало да бъде върху дейностите на китайския комунистически режим. И провокациите на оправянето с тези два доста разнообразни въпроса ще оформят метода на Обединеното кралство към сигурността през идващите няколко десетилетия.
Разликите в целите на нашето разузнаване и военно управление станаха известни през последните няколко дни, защото както ръководителят на английската работа за външно разузнаване (MI6), по този начин и ръководителят на английските въоръжени сили разкриха същността на своите гледни точки.
В първата си обществена изява след назначението му за началник на МИ-6 Ричард Мур призна, че от Москва идват „ цялостен набор от закани “, само че акцентира, че Китай е „ единственият главен приоритет “ за неговата организация – поради огромния брой огромни шпионски действия в Обединеното кралство и заради пагубното въздействие, което има в други елементи на света. Най-тревожен е деликатно създаденият проект за примамване на бедните страни в това, което Мур назова тактика на „ дълг и цифрови клопки “,насочена към консолидиране на въздействието на Китай по света.
Междувременно сър Ник Картър, пенсиониращият се шеф на английските въоръжени сили, показа друга позиция. В прощалното си изявление за изданието той акцентира, че точно Русия е „ най-сериозната опасност за страната ни “. За да обоснове тезата си, той уточни неотдавнашното тестово изстрелване на противосателитна ракета от Москва, агресивното й държание по отношение на Украйна и ролята й в разпалването на миграционната рецесия в Източна Европа.
Съгласуването на тези два доста разнообразни метода не е елементарно. Докато Китай избира да разчита на икономическата си мощност, с цел да разшири въздействието си, Русия е по-вероятно да употребява груба мощ, както се вижда от опитите й да сплаши Украйна.
В същото време Русия и Китай имат доста прилики. И двете страни са ръководени от репресивни властнически режими, които нямат интерес да се придържат към интернационалните стандарти на държание. И двете страни се характеризират с опортюнистично държание, защото и двете се стремят да употребяват слабостите в отбранителните системи на западния алианс за реализиране на личните си цели.
Например Русия е доста дейна на Балканите, където от дълго време се възмущава от намесата на Запада в процеса на стабилизация в района след рухването на Югославия и където взе участие в опити за подкопаване на мирните съглашения, най-много Дейтънското съглашение.
Намесата на Русия в делата на Балканите е директна последица от загубата на интерес към района от Вашингтон и европейските столици. Това може да изясни и бързото разширение на въздействието на Китай в тези страни, които преди този момент поддържаха тесни връзки със Запада. Пекин може да е по-хитър от Русия, а неговата тактичност е извънредно ефикасна.
Пакистан, който неотдавна беше основен съдружник на Запада във войната против тероризма, се трансформира в държава-клиент на Пекин, откакто Исламабад получи милиарди долари в поддръжка на самодейността „ Един пояс, веднъж “. Шри Ланка - друга страна, която поддържа тесни връзки със Запада посредством институции като Организация на обединените нации - също се поддаде на икономическия напън от Китай: трябваше да съобщи основното си южно пристанище на Пекин, откакто не съумя да изплати 980 милиона $ за заеми, които Китай й даде.
Африка е различен район, в който всеобхватният проект на Китай за обезпечаване на надзор върху основни търговски пътища последователно ескалира в многомилиардни строителни планове както на източния, по този начин и на западния бряг на континента. Най-тревожно е повишаването на въздействието на Китай в Нигерия, нация от Британската общественост, чиито исторически връзки с Англия бяха изтласкани от възходящата взаимозависимост от щедростта на Пекин.
Пекин влага близо 10 милиарда $ в транспортната инфраструктура на Нигерия и въздействието му е толкоз мощно, че прокитайският метод на нигерийския президент Мухамаду Бухари към този момент е в действителност обезпокоителен. Д-р Букола Сараки, получил образованието си в Обединеното кралство опозиционен политик, който възнамерява да се бори с Бухари на идващите президентски избори, има вяра, че това може да докара до засилено китайско въздействие и напън върху Нигерия.
След последните събития в Барбадос, където съгласно известията връзките на Бриджтаун с Китай доведоха до решението на страната да стане република, вероятността страни като Нигерия да се сближат с Китай заради презрението на Запада не може да бъде подценена.
Обединеното кралство безспорно признава, че са нужни повече старания за отбрана на историческите съюзи от грабителски страни като Китай и Русия. Например военните към този момент ускоряват наличието си в районните центрове в Кения и Оман, с цел да схванат по-добре естеството на локалните провокации.
Инициативи като тези са добре пристигнали, само че те би трябвало да бъдат подкрепени от всички огромни държавни организации, в това число военните и разследващите служби, и то в доста по-голям мащаб, в случай че желаеме да предотвратим попадането на някогашните ни съдружници в ръцете на нашите съперници.
Превод и редакция: Тереза Герова
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ