Ново чудо! Манастирът на Мостич пази тайните цар Симеон
Мощите на св. Йоан Кръстител получиха самопризнание първо в чужбина, парите за разкопки на остров Св. Иван не стигат Ичиргубоилът Мостич и Георги Синкел са били най-важните държавници във Велики Преслав, споделят проф. Казимир Попконстантинов и доцент Росина Костова
Започнаха археологическите разкопки в един от най-интересните средновековни обекти - Манастира на ичиргубоила Мостич във Велики Преслав. Началото бе сложено от екипа от Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий " с ръководители доц. доктор Росина Костова и проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. Манастирът е в местността Селище - Външен град на столичния Преслав. В изследванията ще вземат присъединяване студенти от Великотърновски университет " Св. св. Кирил и Методий " и доброволци - възпитаници и студенти по история и археология - проведени от фондация Open Space и Археологически музей " Велики Преслав ". " Стандарт " потърси за изявление проф. Попконстантинов и брачната половинка му доцент Росина Костова.
-->
- Доц. Костова, започнахте разкопките във Велики Преслав. Проучвате манастира на ичиргубоила Мостич. Върху какво концентрирате научните си проучвания тази година?
- Разкопките на този обект имат доста дълга история, която стартира още през 1952 година с изследванията на проф. Станчо Ваклинов и проф. Вера Иванова-Мавродинова. Те са откривателите на църквата, до която откриват гроба на Мостич и по този начин дават названието на този знаков обект в историята на средновековната българска столица Преслав. Във времето изследванията са прекъсвани и възобновявани. През 80-те години са обновени от проф. Попконстантинов. От 2005 година още веднъж той и аз в екип възобновихме изследванията и без спиране работихме до 2014 година След това се наложи да преустановим краткотрайно работата. Миналата година се върнах на обекта. Тази година с помощта на план на Великотърновския университет, който бе утвърден и финансиран от Министерство на културата, имаме опция да подновим още веднъж постоянните теренни изследвания.
- Определяте обекта като много комплициран. Защо?
- Той има значение в доста направления. Ако приказваме съответно за средновековната българска столица Преслав, това е най-продължително и най-цялостно проучения до този миг архитектурен комплекс на територията на Външния град на втората българска столица. От друга страна той способства извънредно доста за обогатяването на историята на Първото българско царство, тъй като с него се оказват свързани две значими исторически персони, които не са се запазили в писмените извори, само че са играли доста решаваща роля в България през Х век.
- Кои са те?
- Самият ичиргубоил Мостич, който е бил, както написа в надписа над неговия гроб, ичиргубоил при царете Симеон и Петър.
- Какви държавни функционалности е изпълнявал?
- Той е бил тяхната дясна ръка. Неговата функционалност е била да бъде и външен министър, и човек, който ръководи централната територия на Първата българска страна. Другата персона, която е позната единствено от оловните печати, с които е скрепявал кореспонденцията си, е синкелът Георги. Неговите печати са единствените печати на върховен български жрец с надпис на кирилица, които са открити до момента. На тях е написано, че той е черноризец и синкел български. Имаме и три печата на цар Петър, които също са с кирилско писмо.
- Какво значи синкел?
- Длъжността на синкела е заемка от византийската църковна администрация - частен секретар на патриарха. От това време в сегашната църковна администратация е останала длъжността „ протосингел “. През десетилетията изследвания на обекта са открити 8 печата на тази персона. Но най-важното нещо, което ние открихме, с цел да свържем печатите с мястото, беше една гробна камера, на която попаднахме през 2007 година в портика на „ Църквата на Мостич “. Много грижливо построена. С две отделения. В тях се оказаха препогребани останките на няколко индивида. В дребното поделение са костите на една жена на към 25 години, а в по-голямото поделение - на жена и на мъж, както и на 5 деца в първа детска възраст. Специален интерес представляваше по-малката камера с препогребаната жена, тъй като в нея бе сложена тухла с надпис на кирилица, изработен преди нейното изпичане. Той гласи " Тук синкелът погреба майка си и своите родственици ". Това даде ключа към обяснението за какво имаме толкоз доста печати на Георги Синкел в този архитектурен комплекс във Външния град. Всъщност синкелът, който е упоменат в надписа, е самият Георги Синкел. Той, препогребвайки своите родственици по подобен внушителен и грижлив метод очевидно показва това, че е създател на манастира. Според нас това е било неговото фамилно имение, което той трансформира в манастир, може би откакто към този момент се изкачва нагоре в църковната подчиненост и препогребва по заслужен метод своите родственици в портика на църквата. Погрижва се и за останките на ичиргубоила Мостич - може би също член на тази фамилия.
- Какво приказват останките от обекта?
- Разказват историята на една аристократична фамилия от Х век. Стойността на обекта е във опцията да отгърнем една безусловно незнайна страница от българската история от Х век, от историята на Втората българска столица.
- Какво още не знаем за ичиргубоила Мостич?
- Къде тъкмо е намерил своя покой, откакто е умрял. Защото гробът с неговия надпис е второстепенен, там е бил препогребан. Неговите тленни остатъци са били извадени от първия му гроб и доста деликатно положени в гробна камера до северната стена на църквата. Надписът споделя, че той е живял до 80-годишна възраст.
- Бил е заровен като черноризец...
- Да, бидейки ичиргубоил първо при Симеон, по-късно и при Петър, навършвайки 80 години, той е оставил ичиргубоилството. Така е в надписа. Оставил е и имането си, т.е. парцела си. Станал е духовник и е починал като подобен. Стои въпросът къде се е замонашил - дали в този манастир, който ние изследваме. Или в различен и след това, бидейки член на фамилията на синкела, Георги се е погрижил да придвижи и неговите тленни остатъци във фамилния манастир. Това са въпроси, на които не знам дали в миналото ще намерим отговор, само че те прибавят усет към цялата история. Оставят отворени порти и благоприятни условия за хипотези, за въображение, в случай че някой реши да написа исторически романи.
- В разкопките вземат участие и студенти. Какво вършат те?
- В момента изследваме доста забавна част от комплекса - към втора, по-малка черква, която е открита още през 30-те години от огромния проучвател и труженик за историята на Преслав Йордан Господинов. Така се усещаме продължители на неговото дело.
Хубавото е, че вземат участие студенти от Великотърновския университет и студенти доброволци от разнообразни европейски страни, също археолози, които ще се срещнат с нашата история.
- Заедно с проф. Попконстантинов от години работите в люлката на българската книжнина Велики Преслав. Как гледате на дебата за националния празник - 3 март или 24 май би трябвало да бъде той?
- Някак ненадейно изникна този спор и може би ненапълно ни свари неподготвени. 24 май за мен, за нас с проф. Попконстантинов, е извънреден празник, най-големият, празник, който се празнува откровено от цялото общество. Не инцидентно ние кръстихме нашите деца на 24 май - с цел да знаят постоянно по кое време са кръстени, въпреки че имената им не са свързани с мотива на празника. Влизайки в този спор, моето персонално мнение е, че в случай че създадем 24 май народен празник, по метода по който би трябвало да бъде по конституция, ще го превърнем в казионен. А това не трябва да се случва. Като историк считам, че други дати биха могли да изпълнят по-добре предназначението на сплотяващ народен празник. За мен датата е 6 септември. Защото тя носи в себе си посланието на построяването на модерната българска страна. Тогава нацията същински се подвига и взема независимо решение по какъв начин би трябвало да наподобява българската страна, отказвайки решенията и на Русия, и на Западна Европа. 6 септември за мен е националният празник. Посланието му е съединяване.
- Проф. Попконстантинов, а Вие на какво мнение сте - 3 март или 24 май?
- Няма контрапункт против празника 3 март. Но в случай че би трябвало да бъдем правилни, някои настояват, че тогава е била възобновена държавността. Това не е по този начин, тъй като в конференцията в Сан Стефано нямаме български представител. Чрез този контракт се утвърждава васалитетът на България.Докато празникът 11 май, който след промяната на църковния календар през 1916 година става 24 май, е нещо друго. През 1851 година Найден Геров слага началото на тази дата да се празнуват светите братя Кирил и Методий в една към този момент разбудена България. Не е правилно по отношение на концепцията на Найден Геров да се приказва, че 24 май е бил по-скоро църковен празник. Чрез 24 май се утвърждава това, което е направил цар Борис І с приемането на Кирило-Методиевите възпитаници. За мен е добре 24 май да си бъде народен празник. Той се празнува от всички, нагледно казано от детската количка до най-възрастните. При това с идентична наслада и предпочитание. Но се прокрадва провокативно една концепция - дано имаме два национални празника - 3 март и 24 май. Така, както е споделил премъдрият ни народ в поговорката, и вълкът ще е утолен, и агнето е цяло.
- Проф. Попконстантинов, от години проучвате живота, делото и манастирите на цар Борис Михаил І Покръстител. Какво беше най-вълнуващото изобретение за Вас?
- Трудно ми е да откроя един от манастирите му - дали в Ранна, Провадийско, дали обителта в местността Караач теке във Варна, които изследваме от доста години - манастирът в Равна 10 години, в Караач теке - 26 години с наши студенти от компетентност " Археология " във Великотърновския университет. Все едно да ме попитате кое от четирите си деца обичам повече. Имам щерка и наследник от първия брак и близнаци - щерка и наследник, от втория. И двата манастира са отдадени на св. Богородица, която е закрилница, настойничка на Цар-Борисовия жанр. Равна ми е легнала на сърце, тъй като там имаме надписи, в които са употребявани 5 графични системи - руническо писмо, латинско, гръцко, кирилица и глаголица. Близо 280 надписа, от които с кирилско писмо са съвсем половината. И това е още една добра илюстрация за задачата на цар Борис по ограмотяване на своите жители. Защото без просветеност не може да има прогрес. И тук, без да прозвучи хапливо, само че нашите политици би трябвало да се поучат от него. Царството на цар Борис не е било еднородно - прабългари, заварено население, славяни, в прабългарската група е имало много племена. Обединява ги посредством християнството и грамотността.
- Преди 13 години направихте най-голямото изобретение в библейската археология - мощите на св. Йоан Кръстител на остров Св. Иван край Созопол. Това даде началото на акцията " Чудесата на България " на " Стандарт ", с която разпространяваме културно-историческото завещание и поддържаме работата на Вас, археолозите. Днес обаче манастирът, който проучвахте е безстопанствен, като че ли страната не се интересува от това изобретение. Как си го обяснявате?
- Трудно ми е да отговоря на въпроса за какво страната неглижира този обект. Има много проблеми, част от които изкуствено основани - островът бил надалеч от сушата, за какво трябвало да се хвърлят толкоз пари за възобновяване и експониране, откакто там визитите ще могат да бъдат не повече от 4-5 месеца годишно и т.н. Няма да премълча и друго. От самото разкриване, мощите са бодил в очите или в петата на доста хора - и от колегията, до институциите в страната. В последните години това сякаш от единствено себе си е туширано. Но преди няколко години три пъти не ни бяха опускани средства за изследване на останалата част от манастира, с цел да разберем цялостната история на този единствен патриаршески манастир в цялата акватория на Черно море.
- Тази година имате ли средства?
- Да, 45 000 лева Но те са извънредно незадоволителни по простата причина, че това е един от най-тежките обекти. Всеки ден ние пътуваме с лодка - 16 души служащи. Това са по два курса. Само за един ден превозът е над 200 лева Огромни разноски. Получихме публично известие, че са планувани близо 2 млн. лева за реализация на плана за реституция и консервация на арх. Юлий Фърков, само че дали ще ги получим и по кое време, не е ясно.
- С какво манастирът на остров Св. Иван е значим?
- Построен е преди близо 1700 години върху светилище на божеството Аполон. В този ранен интервал на християнството негов контрапункт са били Иисус Христос, св. Богородица и св. Йоан Кръстител.Имаме единствено един сходен образец в света. В 529 година св. Бенедикт Нурсийски построява в Монте Касино върху основите на към момента настоящото светилище на божеството Аполон манастир, отдаден на св. Йоан Кръстител. Два образеца в историята. Затова нашият манастир би трябвало да бъде експониран и отчасти реставриран. Там са и основите на скрипторий, от който са непокътнати близо 70 ръкописа.
- Има ли интерес от страна на туристи?
- Макар и мъчно наличен, всяка година, до момента в който ние сме на разкопки, идват поклонници. 200-300 души единствено за един месец, най-вече чужденци. Имаме и мюсюлмани от Турция.. Св. Йоан Кръстител е уважаван от мюсюлманите като оракул. Към това би трябвало да прибавя и големият интерес от задгранични учени – археолози, теолози, историци. Откриването на мощи на св. Йоан Кръстител в археологическа среда, съпроводени с обстоен надпис, е единственият случай в международната библейска и християнска археология.
Започнаха археологическите разкопки в един от най-интересните средновековни обекти - Манастира на ичиргубоила Мостич във Велики Преслав. Началото бе сложено от екипа от Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий " с ръководители доц. доктор Росина Костова и проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. Манастирът е в местността Селище - Външен град на столичния Преслав. В изследванията ще вземат присъединяване студенти от Великотърновски университет " Св. св. Кирил и Методий " и доброволци - възпитаници и студенти по история и археология - проведени от фондация Open Space и Археологически музей " Велики Преслав ". " Стандарт " потърси за изявление проф. Попконстантинов и брачната половинка му доцент Росина Костова. -->
- Доц. Костова, започнахте разкопките във Велики Преслав. Проучвате манастира на ичиргубоила Мостич. Върху какво концентрирате научните си проучвания тази година?
- Разкопките на този обект имат доста дълга история, която стартира още през 1952 година с изследванията на проф. Станчо Ваклинов и проф. Вера Иванова-Мавродинова. Те са откривателите на църквата, до която откриват гроба на Мостич и по този начин дават названието на този знаков обект в историята на средновековната българска столица Преслав. Във времето изследванията са прекъсвани и възобновявани. През 80-те години са обновени от проф. Попконстантинов. От 2005 година още веднъж той и аз в екип възобновихме изследванията и без спиране работихме до 2014 година След това се наложи да преустановим краткотрайно работата. Миналата година се върнах на обекта. Тази година с помощта на план на Великотърновския университет, който бе утвърден и финансиран от Министерство на културата, имаме опция да подновим още веднъж постоянните теренни изследвания.
- Определяте обекта като много комплициран. Защо?
- Той има значение в доста направления. Ако приказваме съответно за средновековната българска столица Преслав, това е най-продължително и най-цялостно проучения до този миг архитектурен комплекс на територията на Външния град на втората българска столица. От друга страна той способства извънредно доста за обогатяването на историята на Първото българско царство, тъй като с него се оказват свързани две значими исторически персони, които не са се запазили в писмените извори, само че са играли доста решаваща роля в България през Х век.
- Кои са те?
- Самият ичиргубоил Мостич, който е бил, както написа в надписа над неговия гроб, ичиргубоил при царете Симеон и Петър.
- Какви държавни функционалности е изпълнявал?
- Той е бил тяхната дясна ръка. Неговата функционалност е била да бъде и външен министър, и човек, който ръководи централната територия на Първата българска страна. Другата персона, която е позната единствено от оловните печати, с които е скрепявал кореспонденцията си, е синкелът Георги. Неговите печати са единствените печати на върховен български жрец с надпис на кирилица, които са открити до момента. На тях е написано, че той е черноризец и синкел български. Имаме и три печата на цар Петър, които също са с кирилско писмо.
- Какво значи синкел?
- Длъжността на синкела е заемка от византийската църковна администрация - частен секретар на патриарха. От това време в сегашната църковна администратация е останала длъжността „ протосингел “. През десетилетията изследвания на обекта са открити 8 печата на тази персона. Но най-важното нещо, което ние открихме, с цел да свържем печатите с мястото, беше една гробна камера, на която попаднахме през 2007 година в портика на „ Църквата на Мостич “. Много грижливо построена. С две отделения. В тях се оказаха препогребани останките на няколко индивида. В дребното поделение са костите на една жена на към 25 години, а в по-голямото поделение - на жена и на мъж, както и на 5 деца в първа детска възраст. Специален интерес представляваше по-малката камера с препогребаната жена, тъй като в нея бе сложена тухла с надпис на кирилица, изработен преди нейното изпичане. Той гласи " Тук синкелът погреба майка си и своите родственици ". Това даде ключа към обяснението за какво имаме толкоз доста печати на Георги Синкел в този архитектурен комплекс във Външния град. Всъщност синкелът, който е упоменат в надписа, е самият Георги Синкел. Той, препогребвайки своите родственици по подобен внушителен и грижлив метод очевидно показва това, че е създател на манастира. Според нас това е било неговото фамилно имение, което той трансформира в манастир, може би откакто към този момент се изкачва нагоре в църковната подчиненост и препогребва по заслужен метод своите родственици в портика на църквата. Погрижва се и за останките на ичиргубоила Мостич - може би също член на тази фамилия.
- Какво приказват останките от обекта?
- Разказват историята на една аристократична фамилия от Х век. Стойността на обекта е във опцията да отгърнем една безусловно незнайна страница от българската история от Х век, от историята на Втората българска столица.
- Какво още не знаем за ичиргубоила Мостич?
- Къде тъкмо е намерил своя покой, откакто е умрял. Защото гробът с неговия надпис е второстепенен, там е бил препогребан. Неговите тленни остатъци са били извадени от първия му гроб и доста деликатно положени в гробна камера до северната стена на църквата. Надписът споделя, че той е живял до 80-годишна възраст.
- Бил е заровен като черноризец...
- Да, бидейки ичиргубоил първо при Симеон, по-късно и при Петър, навършвайки 80 години, той е оставил ичиргубоилството. Така е в надписа. Оставил е и имането си, т.е. парцела си. Станал е духовник и е починал като подобен. Стои въпросът къде се е замонашил - дали в този манастир, който ние изследваме. Или в различен и след това, бидейки член на фамилията на синкела, Георги се е погрижил да придвижи и неговите тленни остатъци във фамилния манастир. Това са въпроси, на които не знам дали в миналото ще намерим отговор, само че те прибавят усет към цялата история. Оставят отворени порти и благоприятни условия за хипотези, за въображение, в случай че някой реши да написа исторически романи.
- В разкопките вземат участие и студенти. Какво вършат те?
- В момента изследваме доста забавна част от комплекса - към втора, по-малка черква, която е открита още през 30-те години от огромния проучвател и труженик за историята на Преслав Йордан Господинов. Така се усещаме продължители на неговото дело.
Хубавото е, че вземат участие студенти от Великотърновския университет и студенти доброволци от разнообразни европейски страни, също археолози, които ще се срещнат с нашата история.
- Заедно с проф. Попконстантинов от години работите в люлката на българската книжнина Велики Преслав. Как гледате на дебата за националния празник - 3 март или 24 май би трябвало да бъде той?
- Някак ненадейно изникна този спор и може би ненапълно ни свари неподготвени. 24 май за мен, за нас с проф. Попконстантинов, е извънреден празник, най-големият, празник, който се празнува откровено от цялото общество. Не инцидентно ние кръстихме нашите деца на 24 май - с цел да знаят постоянно по кое време са кръстени, въпреки че имената им не са свързани с мотива на празника. Влизайки в този спор, моето персонално мнение е, че в случай че създадем 24 май народен празник, по метода по който би трябвало да бъде по конституция, ще го превърнем в казионен. А това не трябва да се случва. Като историк считам, че други дати биха могли да изпълнят по-добре предназначението на сплотяващ народен празник. За мен датата е 6 септември. Защото тя носи в себе си посланието на построяването на модерната българска страна. Тогава нацията същински се подвига и взема независимо решение по какъв начин би трябвало да наподобява българската страна, отказвайки решенията и на Русия, и на Западна Европа. 6 септември за мен е националният празник. Посланието му е съединяване.
- Проф. Попконстантинов, а Вие на какво мнение сте - 3 март или 24 май?
- Няма контрапункт против празника 3 март. Но в случай че би трябвало да бъдем правилни, някои настояват, че тогава е била възобновена държавността. Това не е по този начин, тъй като в конференцията в Сан Стефано нямаме български представител. Чрез този контракт се утвърждава васалитетът на България.Докато празникът 11 май, който след промяната на църковния календар през 1916 година става 24 май, е нещо друго. През 1851 година Найден Геров слага началото на тази дата да се празнуват светите братя Кирил и Методий в една към този момент разбудена България. Не е правилно по отношение на концепцията на Найден Геров да се приказва, че 24 май е бил по-скоро църковен празник. Чрез 24 май се утвърждава това, което е направил цар Борис І с приемането на Кирило-Методиевите възпитаници. За мен е добре 24 май да си бъде народен празник. Той се празнува от всички, нагледно казано от детската количка до най-възрастните. При това с идентична наслада и предпочитание. Но се прокрадва провокативно една концепция - дано имаме два национални празника - 3 март и 24 май. Така, както е споделил премъдрият ни народ в поговорката, и вълкът ще е утолен, и агнето е цяло.
- Проф. Попконстантинов, от години проучвате живота, делото и манастирите на цар Борис Михаил І Покръстител. Какво беше най-вълнуващото изобретение за Вас?
- Трудно ми е да откроя един от манастирите му - дали в Ранна, Провадийско, дали обителта в местността Караач теке във Варна, които изследваме от доста години - манастирът в Равна 10 години, в Караач теке - 26 години с наши студенти от компетентност " Археология " във Великотърновския университет. Все едно да ме попитате кое от четирите си деца обичам повече. Имам щерка и наследник от първия брак и близнаци - щерка и наследник, от втория. И двата манастира са отдадени на св. Богородица, която е закрилница, настойничка на Цар-Борисовия жанр. Равна ми е легнала на сърце, тъй като там имаме надписи, в които са употребявани 5 графични системи - руническо писмо, латинско, гръцко, кирилица и глаголица. Близо 280 надписа, от които с кирилско писмо са съвсем половината. И това е още една добра илюстрация за задачата на цар Борис по ограмотяване на своите жители. Защото без просветеност не може да има прогрес. И тук, без да прозвучи хапливо, само че нашите политици би трябвало да се поучат от него. Царството на цар Борис не е било еднородно - прабългари, заварено население, славяни, в прабългарската група е имало много племена. Обединява ги посредством християнството и грамотността.
- Преди 13 години направихте най-голямото изобретение в библейската археология - мощите на св. Йоан Кръстител на остров Св. Иван край Созопол. Това даде началото на акцията " Чудесата на България " на " Стандарт ", с която разпространяваме културно-историческото завещание и поддържаме работата на Вас, археолозите. Днес обаче манастирът, който проучвахте е безстопанствен, като че ли страната не се интересува от това изобретение. Как си го обяснявате?
- Трудно ми е да отговоря на въпроса за какво страната неглижира този обект. Има много проблеми, част от които изкуствено основани - островът бил надалеч от сушата, за какво трябвало да се хвърлят толкоз пари за възобновяване и експониране, откакто там визитите ще могат да бъдат не повече от 4-5 месеца годишно и т.н. Няма да премълча и друго. От самото разкриване, мощите са бодил в очите или в петата на доста хора - и от колегията, до институциите в страната. В последните години това сякаш от единствено себе си е туширано. Но преди няколко години три пъти не ни бяха опускани средства за изследване на останалата част от манастира, с цел да разберем цялостната история на този единствен патриаршески манастир в цялата акватория на Черно море.
- Тази година имате ли средства?
- Да, 45 000 лева Но те са извънредно незадоволителни по простата причина, че това е един от най-тежките обекти. Всеки ден ние пътуваме с лодка - 16 души служащи. Това са по два курса. Само за един ден превозът е над 200 лева Огромни разноски. Получихме публично известие, че са планувани близо 2 млн. лева за реализация на плана за реституция и консервация на арх. Юлий Фърков, само че дали ще ги получим и по кое време, не е ясно.
- С какво манастирът на остров Св. Иван е значим?
- Построен е преди близо 1700 години върху светилище на божеството Аполон. В този ранен интервал на християнството негов контрапункт са били Иисус Христос, св. Богородица и св. Йоан Кръстител.Имаме единствено един сходен образец в света. В 529 година св. Бенедикт Нурсийски построява в Монте Касино върху основите на към момента настоящото светилище на божеството Аполон манастир, отдаден на св. Йоан Кръстител. Два образеца в историята. Затова нашият манастир би трябвало да бъде експониран и отчасти реставриран. Там са и основите на скрипторий, от който са непокътнати близо 70 ръкописа.
- Има ли интерес от страна на туристи?
- Макар и мъчно наличен, всяка година, до момента в който ние сме на разкопки, идват поклонници. 200-300 души единствено за един месец, най-вече чужденци. Имаме и мюсюлмани от Турция.. Св. Йоан Кръстител е уважаван от мюсюлманите като оракул. Към това би трябвало да прибавя и големият интерес от задгранични учени – археолози, теолози, историци. Откриването на мощи на св. Йоан Кръстител в археологическа среда, съпроводени с обстоен надпис, е единственият случай в международната библейска и християнска археология.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ