Кит остана рекордните почти 4 часа под вода
Морските биолози са изумени, откакто клюномуцунест кит на Кювие задържа дъха си близо 4 часа по време на надълбоко гмуркане. Неочакваното наблюдаване демонстрира, че има още какво да се научи за тези приблизително огромни китове.
Учени от Университета Дюк и от изследователския колектив Cascadia документираха невероятното гмуркане по време на полеви наблюдения край крайбрежията на нос Хатерас, Северна Каролина, през 2017 година В първото от две епични гмуркания бозайник от типа клюномуцунест кит на Кювие (с етикет ZcTag066), остана под водата 3 часа. Седмица по-късно животното надмина себе си, задържайки дъха си невероятните 3 часа и 42 минути.
„ Първоначално не вярвахме, тъй като в края на краищата това са бозайници и всяко превозване на по-дълго време под вода просто наподобява необикновено “, споделя Никола Куик, водещият създател на новото изследване и биолог от университета Дюк.
Рекордните наблюдения се случват в разгара на петгодишно изследване, в което Куик и нейните сътрудници мерят времето, належащо на клюномуцунестите китове (Ziphius cavirostris) да извършат дълбоките си гмуркания. По време на тези гмуркания китовете съумяват да доближат дълбочина над 3000 метра и ловуват калмари и дълбоководни риби. За страдание, двата записа на ZcTag066 би трябвало да бъдат изключени от главния набор от данни на откривателите, „ защото те са записани надлежно 17 и 24 дни след известно едночасово излагане на деен сонарен средночестотен сигнал на Военноморските сили “, както създателите пишат в проучването, добавяйки, че тези две рискови гмуркания „ може би са по-показателни за същинските граници на държанието при гмуркане на този тип “. Възможно е излагането на сонара да е трансформирало естествените привички на гмуркане на животното, само че откривателите не знаят.
Влизайки в изследването, учените пресмятат оптималната дълготрайност от 33 минути за дълбоките гмуркания, след което китовете би трябвало да изплуват на повърхността и да обхванат малко от скъпия атмосферен кислород – т.е. „ да възобновят анаеробното дишане “, на езика на откривателите. Екипът организира полеви наблюдения, с цел да тества това съмнение и да мери продължителността на времето, належащо на тези китове да се възстановят след като се появят на повърхността.
Китовете на Кювие са неуловими и капризни, като са създали очарователни тактики за отбягване на хищници, най-много косатки. Поради това за екипа е предизвикателство да сложи своите апаратите си за проследяване върху животните.
Те въпреки всичко съумяват да маркират 23 индивида, а наблюденията на терен не престават от 2014 до 2018 година Общо учените записват повече от 3600 гмуркания за храна, междинната дълготрайност на които е 59 минути. Най-краткото гмуркане продължава единствено 33 минути, а най-дългото гмуркане (с изключение на ZcTag066’s) е 2 часа и 13 минути. С тези данни откривателите би трябвало да редактират своите модели.
Ясно е, че учените пропущат нещо за тези китове и неповторимите им качества, които разрешават продължителното им престояване под водата. Този печален факт е отвеян още по-далеч, когато екипът проучва времето за възобновяване на китовете, т.е. времето, прекарано на повърхността след дълго гмуркане за храна, с цел да се приготвят за последващо гмуркане.
Очевидно е, че след свръхдълго гмуркане, китът може да пожелае да се охлади малко на повърхността, с цел да попълни запасите си от О2 и да отпусне изтощените си мускули. Странно е, че това съмнение не дава отговор на полевите наблюдения, защото от данните не се откроява явен модел. Например, кит, който се гмурка в продължение на 2 часа, се нуждае от единствено 20 минути отмора, преди да се върне за още, до момента в който различен кит, след гмуркане в продължение на 78 минути, остава на повърхността в продължение на 4 часа, преди още веднъж да тръгне за храна. Новото проучване повдига повече въпроси, в сравнение с дава отговор.
На въпроса по какъв начин е допустимо тези бозайници да останат под водата толкоз дълго, Куик дава отговор.
„ Тези животни в действителност са пригодени за гмуркане, тъй че имат доста миоглобин в мускулите си, което им оказва помощ да задържат повече О2 в телата си. Те също по този начин са в положение да понижат енергийните си разноски, като се гмуркат рационално и ние считаме, че забавят метаболизма си. Вероятно те имат и доста други акомодации, които към момента не разбираме изцяло, като да вземем за пример да могат да понижат сърдечната си периодичност и да лимитират придвижването на кръвния поток към тъканите. “
Що се отнася до това за какво някои от гмурканията не престават толкоз дълго, създателите споделят, че китовете може да са се наслаждавали на региони, богати на храна или да са реагирали на някаква опасност.
