В Монтана всеки втори е без работа, така е и във Видин и Враца /графика/
Монтана, Видин и Враца водят класацията по брой на безработните хора. Велико Търново пък е региона с най-висока претовареност в България. Това са някои от акцентите в новото издание на “Регионални профили” на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Специално проучване за отражението на пандемията върху пазара на труда демонстрира, че точно най-развитите стопански центрове са ударени най-тежко от пандемията през 2020 година Например в 8 области нивото на безработицата през декември 2020 година е даже по-ниско по отношение на същия месец на 2019 година Най-много е намаляла тя в областите Силистра (-1.6%), Търговище (-1.2%), Кърджали (-1.1%) и Разград (-0.6%). Същевременно максимален е растежът на безработицата в областите Габрово (1.7%), Бургас (1.6%), Благоевград и Варна (1.4%).
По сходен метод наподобява и смяната в броя на безработните. Те понижават в областите Силистра (с 20% спрямо предната година), Кърджали (с 16%), Търговище (с 14%) и Разград (с 11%). Същевременно максимален е растежът на безработните в столицата (75%), Габрово (56%), Варна (30%), Стара Загора (29%) и Пловдив (25%).
Дневната динамичност на броя на безработните в България през 2020 година демонстрира, че е имало един огромен пик, който съответствува с локдауна през март-юни. Още през април безработицата се ускорява, с цел да стигне апогея си в средата на май, след което стартира да спада, само че доста гладко. Едва в средата на декември има един втори пик, само че той е надалеч по-слаб от пролетния.
Според отчета има 3 аргументи, които са работили обвързвано, с цел да има такова придвижване на безработицата. Първата е затварянето на редица действия - заведения за хранене, магазини и така нататък Втората е икономическата неустановеност напролет на 2020 година, която накара хората всеобщо да отсрочват разноски. И третата е закъсняването с ограниченията в поддръжка на заетостта, които започнаха да работят едвам през лятото.
Доста любопитно в проучването е разбивката на новите безработни по области. Има единствено една област, в която новите безработни през есента са повече, в сравнение с напролет - Кърджали. Но във Видин, Силистра, Монтана, Търговище и Смолян разликите сред пролетния и декемврийския пик са минимални.
Ако се съпоставя седмица по седмица обаче, в областите Видин, Кърджали, Монтана, Разград, Силистра, Смолян и Шумен има рекордни седмици в самото начало на 2021-а, през които новите безработни са повече от най-пиковите седмици на пролетните ограничавания.
Това от своя страна основава риск от в допълнение закъснение на възобновяване на пазарите на труда в тези поначало стопански по-слаби области. Нарастването на безработните в хода на втората вълна ограничавания през декември слагат под въпрос и успеваемостта на ограниченията за поддръжка на заетостта в по-слаборазвитите области. Във водещите районни стопански системи есенният поток към бюрата по труда след въвеждането на ограничаващите ограничения е доста по-слаб, в сравнение с пролетния, е маркирано в отчета.
Специално проучване за отражението на пандемията върху пазара на труда демонстрира, че точно най-развитите стопански центрове са ударени най-тежко от пандемията през 2020 година Например в 8 области нивото на безработицата през декември 2020 година е даже по-ниско по отношение на същия месец на 2019 година Най-много е намаляла тя в областите Силистра (-1.6%), Търговище (-1.2%), Кърджали (-1.1%) и Разград (-0.6%). Същевременно максимален е растежът на безработицата в областите Габрово (1.7%), Бургас (1.6%), Благоевград и Варна (1.4%).
По сходен метод наподобява и смяната в броя на безработните. Те понижават в областите Силистра (с 20% спрямо предната година), Кърджали (с 16%), Търговище (с 14%) и Разград (с 11%). Същевременно максимален е растежът на безработните в столицата (75%), Габрово (56%), Варна (30%), Стара Загора (29%) и Пловдив (25%).
Дневната динамичност на броя на безработните в България през 2020 година демонстрира, че е имало един огромен пик, който съответствува с локдауна през март-юни. Още през април безработицата се ускорява, с цел да стигне апогея си в средата на май, след което стартира да спада, само че доста гладко. Едва в средата на декември има един втори пик, само че той е надалеч по-слаб от пролетния.
Според отчета има 3 аргументи, които са работили обвързвано, с цел да има такова придвижване на безработицата. Първата е затварянето на редица действия - заведения за хранене, магазини и така нататък Втората е икономическата неустановеност напролет на 2020 година, която накара хората всеобщо да отсрочват разноски. И третата е закъсняването с ограниченията в поддръжка на заетостта, които започнаха да работят едвам през лятото.
Доста любопитно в проучването е разбивката на новите безработни по области. Има единствено една област, в която новите безработни през есента са повече, в сравнение с напролет - Кърджали. Но във Видин, Силистра, Монтана, Търговище и Смолян разликите сред пролетния и декемврийския пик са минимални.
Ако се съпоставя седмица по седмица обаче, в областите Видин, Кърджали, Монтана, Разград, Силистра, Смолян и Шумен има рекордни седмици в самото начало на 2021-а, през които новите безработни са повече от най-пиковите седмици на пролетните ограничавания.
Това от своя страна основава риск от в допълнение закъснение на възобновяване на пазарите на труда в тези поначало стопански по-слаби области. Нарастването на безработните в хода на втората вълна ограничавания през декември слагат под въпрос и успеваемостта на ограниченията за поддръжка на заетостта в по-слаборазвитите области. Във водещите районни стопански системи есенният поток към бюрата по труда след въвеждането на ограничаващите ограничения е доста по-слаб, в сравнение с пролетния, е маркирано в отчета.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ