Да си учител е мисия!
МОНИКА ВЪЛЧЕВА е на 32 години, приключила е Профилирана езикова гимназия " Екзарх Йосиф I " в Ловеч с профил британски и немски език. Любовта към езиците, само че най-много към българския език, е повода да запише да следва българска лингвистика в СУ " Свети Климент Охридски ", а любовта към преподаването идва по време на следването. Била е на бригада в Съединени американски щати два пъти, като споделя, че е ужасно човек да пътува, само че няма по-хубаво място от България и от всичко българско и родно. Преподава български език и литература в столичното 93-то СУ " Александър Теодоров - Балан ".
- Г-жо Вълчева, какво е за Вас като преподавател 24 май и по какъв начин го отбелязвате?
- Това е един от най-красивите празници на целия славянски свят и мотив още веднъж да напомним на нашите възпитаници, " че и ний сме дали нещо на светът/ и на вси Словене книга да четът ". Обикновено виждам на 24 май да съм измежду учениците - някъде, където се отдава респект на Кирил и Методий. Смятам, че делото на светите братя е извънредно значимо, отеква през вековете и наш дълг е да му отдаваме нужното внимание и почитание. През IX век е основана глаголицата и до ден сегашен тя, под формата на кирилица, е писмеността на славянските нации. Сега това е третата публична писменост в Европейския съюз. Затова я означавам тържествено, само че преди този момент се старая в часовете в учебно заведение да обърна внимание на учениците какви събития са ознаменували основаването на писмеността и какво е в действителност делото на светите братя. Тъй като това не е просто основаване на една писменост, а даряването на опцията доста нации тогава да схванат Библията, а в този момент - да приказват на личния си език.
Колаж, подарен на обичаната учителка от зрелостниците
- Учениците тачат ли този ден, осъзнават ли го като празник?
- Те имат най-общите знания, знаят какво честваме. Но, доколкото разбирам, от историческа позиция не се дава толкоз подробна информация, т.е. не ги задължават да учат някои обстоятелства, свързани със основаването на писмеността. Затова считам, че би трябвало да се обърне повече внимание и в материала по литература, и в този по история особено на основаването на славянската писменост. Децата възприемат датата като празник, само че не могат да осъзнаят за какво е толкоз значимо това дело, одобряват го като даденост.
- Вие какво им казвате?
- Аз им споделям, че това е мотив за горделивост, който ние би трябвало наложително да помним. Да помним, с цел да бъдем. Да помним, че изключителността на личностите в нашата история, като светите братя и техните възпитаници, идва от това какво са създали за другите, напълно безкористно, без да желаят нищо за себе си. Затова, като славянски народ, би трябвало да почитаме тяхното дело и да обръщаме малко повече внимание на нашия език, който е прелестен и в действителност дава началото на всички модерни славянски езици, колкото и нескромно да звучи. А колкото повече почитаме нашия език, толкоз повече ще почитаме и историята си, защото тези две неща са свързани.
- Как избрахте специалността преподавател по български?
- Винаги съм била човек, който доста обича да приказва. Може и необичайно да звучи, само че това беше първата причина, заради която се насочих към учителската специалност. Вече като преподавател осъзнах, че не е просто специалност, а задача, и това е моята задача, моето предопределение. Словото е най-голямото оръжие на индивида, посредством него можем да променим света и в случай че моето слово може да повлияе върху бъдещото потомство светът да стане по-добър, ще го употребявам на драго сърце. Смятам също по този начин, че да си преподавател в България през днешния ден е нещо извънредно, защото изискванията за практикуващите тази специалност не са най-благоприятните. Но въпреки всичко ние би трябвало да продължим делото на светите братя - да просветляваме и да провокираме предпочитание за развиване у младежите.
- Как да бъдат привлечени младежи към учителската специалност? И какво е отношението на обществото към учителите?
- Лично не мога да се оплача от неприятно отношение. Може би тъй като се старая постоянно да съм по едно и също време и преподавател, само че и другар с моите възпитаници, даже по-скоро консултант. Знам, че това е извънредно значимо в тази възраст и ми разрешава да навлизам безусловно в техните сърца и мозъци. Въпреки това считам, че уважението към нашата специалност като цяло би трябвало да е на много по-високо равнище. Винаги съм уважавала своите учители извънредно доста и се веселя, че в този момент мога да оценя още по-добре тяхното въздействие върху мен и развиването ми. Най-голямата привилегия за един възпитаник е да има преподавател, на който " да му пука " за него и аз желая да бъда подобен преподавател. Не е без значение и заплащането на учителите, то не е на нужното равнище, а по-високите заплати сигурно ще привлекат повече младежи към тази специалност. /> - А не мислите ли, че както всеки " схваща " от политика и футбол в България, по този начин всеки стартира да схваща и от обучение?
- Да, за жалост тази наклонност е все по-често срещана. Не може всеки да схваща от всичко. Смятам, че някои неща би трябвало да бъдат ясно разграничени и просветителният развой да бъде оставен в ръцете на педагогическите експерти. Говоря освен за часовете в учебно заведение, само че и като цяло за просветителната система - за промените, които се вършат в нея, за измененията в образователните стратегии. Трябва да се даде думата на учителите, които са в действителна среда, в класната стая и по този начин нещата в просветителната система ще се подобрят за доста малко време. Разбирам и родителите, които изричат отзиви, разбирам и учениците, които се пробват да бъдат огромни и да показват позиция. В този смисъл непрекъснато чуваме изявления от рода на: " за какво се учи това, доста е скучно, това защо ще послужи в живота "? Човек би трябвало да се научи, че в този живот не всичко е прелестно и не всичко, което вършим, ще ни доставя наслаждение.
- Преподавате български език и литература. Познават ли добре родното слово днешните възпитаници, забавно ли им е то?
- Не мога да кажа, че не го знаят, тъй като въпреки всичко българският език им е майчин. Не считам обаче, че го познават задоволително добре. Нека не забравяме, че нашият език е четвърта категория по компликация от пет вероятни и е на 35-о място в света. Не спирам да го дублирам, тъй като считам, че би трябвало да се гордеем с това. Всеки може да се оправи с лесния език - неслучайно британският се е трансформирал в повсеместен, тъй като е прочут с това, че е доста елементарен. Българският език е комплициран освен като граматика и правопис, само че и като лексика, а даже и като литература. Архаичните форми затрудняват учениците за разбирането на самия текст, само че са благосъстояние, с което би трябвало да се гордеем. Както и с обстоятелството, че нашият език дава началото на другите славянски езици и оказва голямо въздействие върху целия славянски свят. За страдание, на огромна част от учениците след довеждане докрай на учебно заведение не им се постанова толкоз постоянно да ползват на процедура граматичните и правописните правила, по тази причина и не им обръщат внимание. Винаги съм считала, че няма по-жалко нещо от млад, приветлив и можещ човек, който обаче е необразован. Веднъж един възпитаник ми сподели: " Госпожо, звучите като баба ми. " Ами дано да звуча по този начин, само че считам, че остарялото потомство има страхотни идеали и полезности, които не би трябвало да губим. Ако имам остаряло мислене, дано по този начин да бъде - няма по-красиво нещо от това да бъдеш оправдателен към личния си език, просвета и история. Винаги можеш да направиш нещо значимо и свястно, само че уважението, което проявяваш, се връща назад към теб.
Аз съм българка, по тази причина почитам българския език, българската история и се гордея с делата на българските персони. Имаме задоволително доста мотиви за горделивост, само че в случай че не ги подсещаме непрекъснато, в случай че не ги оставим ясно и трайно в съзнанието на поколенията, скоро всичко ще бъде изтрито. Това се отнася и за литературата. Личности като Ботев, като Вазов, а и като другите ни огромни писатели, които съхраняват с творбите си историческата ни памет, не би трябвало да бъдат забравени. Затова е нужно да намерим метод творбите им да стигнат до учениците.
- Не е ли притеснително за българския език всеобщо навлизането на непознати думи, най-много британски? Не крие ли това заплаха от последователно обезбългаряване?
- В интерес на истината, разбрах и оцених доста повече българския точно тъй като научих британски сносно. Сравнявайки двата езика, осъзнах какъв брой по-лесен е британският. Това обаче не значи, че не би трябвало да учим български. Любопитно е, че колкото по-добре знаем нашия език, толкоз по-добре можем да научим непознатите езици. Например ние имаме доста звукове и по тази причина нямаме проблем с произношението на британски. Относно навлизането на чуждици - несъмнено има заплаха за езика ни, а оттова и за нас като нация. Тук изключвам думите, свързани с новите технологии - те по този начин или другояче ще навлязат. За мен е неприемливо обаче да бъдат желани непознати слова, когато имаме български сходства. Затова постоянно приканвам учениците, когато употребяват непозната дума, да се замислят дали няма българска. Защото българските думи носят в корена си смисъла и са доста по-разбираеми за нас.
- Засегнахме към този момент тематиката за литературата ни. Чуват се отзиви, че би трябвало да се актуализира. Какво мислите по този въпрос?
- С XI и XII клас обсъждаме, че в литературните творби, въпреки и от дълго време написани, има тематики, които са безусловно общовалидни за всички времена. Когато учениците осъзнаят това, схващат и за какво е належащо да учим тези текстове. Не може да оставим всичко на съвремието, би трябвало да имаме част от предишното, с цел да се оправим и с бъдещето. Историята е учителка на живота, тъй че не би трябвало да бъде подценявана. А историята и литературата са доста тясно свързани. Колкото и да е остаряла тази литература, тя носи доста мъдрост в себе си. Да не приказваме, че в случай че учениците учат единствено приятни и " забавни " произведения, рано или късно и това няма да им стига и ще желаят нещо още по-лесно. Те би трябвало да знаят, че в случай че от време на време не можем да разберем нещо, значи, че би трябвало просто малко повече да се замислим.
- Как се отнасяте към потреблението на нови технологии в учебно заведение? Например все по-модерно става потреблението на изкуствения разсъдък...
- Смятам, че модерните технологии би трябвало да бъдат употребявани в към 20% от часовете. Това ще разнообрази образованието, ще направи процеса малко по-интересен, по-различен. Действително има тематики, за които могат да бъдат употребявани интерактивни запаси, само че на първо място би трябвало да се фокусираме върху такива обичайни дейности, като: четене, писане на ръка върху хартия, критическо мислене, разсъждаване, пояснение, дебатиране, изявление пред аудитория, а това са все неща, които не може изкуственият разсъдък да направи вместо нас. Хората се разграничаваме от всички други живи същества по това, че притежаваме схващане, използваме словото, с цел да поддържаме връзка между тях, имаме съвест, мнение и позиция по даден проблем. Не би трябвало тези неща да бъдат подценявани и да оставим изкуственият разсъдък да обезличи нашата същина. /> - Ценност ли е през днешния ден образованието?
- За мен е, както и за доста други хора. Разбира се, има и противоположната позиция: не ми би трябвало обучение, с цел да си изкарвам парите. В този веществен свят, в който за жалост живеем, не мога да ги осъждам. Не желая да е по този начин и по тази причина ще се боря с всички вероятни способи да не бъде по този начин. Ще се боря учениците да осъзнаят, че образованието е полезност освен тъй като ще изкарват прехраната си с него, а в противен случай - поради самото тяхно личностно израстване.
- Литературата учи на добродетели. Не смятате ли обаче, че живеем във време на преобърнати полезности?
- Напълно съм съгласна. Както споделя Ботев: " Свестните у нас смятат за луди,/ глупецът вредом всеки уважава... " Наистина са преобърнати полезностите по отношение на това какво би трябвало да бъде преди всичко при нас. Смятам, че такива качества като състрадание, съчувствие, приемливост, схващане, почитание, чест, достолепие би трябвало да бъдат по-значими, в сравнение с познаването на модерните технологии и оправянето с провокации на съвремието в този софтуерен свят. Тези полезности би трябвало да бъдат възпитавани в нашето общество.
- Вашето благопожелание към читателите на в. ДУМА?
- Пожелавам им да помнят, с цел да бъдат. Да се гордеят, че са българи и имат един от най-красивите и антични езици. Да работят постоянно в интерес на българското.
- Г-жо Вълчева, какво е за Вас като преподавател 24 май и по какъв начин го отбелязвате?
- Това е един от най-красивите празници на целия славянски свят и мотив още веднъж да напомним на нашите възпитаници, " че и ний сме дали нещо на светът/ и на вси Словене книга да четът ". Обикновено виждам на 24 май да съм измежду учениците - някъде, където се отдава респект на Кирил и Методий. Смятам, че делото на светите братя е извънредно значимо, отеква през вековете и наш дълг е да му отдаваме нужното внимание и почитание. През IX век е основана глаголицата и до ден сегашен тя, под формата на кирилица, е писмеността на славянските нации. Сега това е третата публична писменост в Европейския съюз. Затова я означавам тържествено, само че преди този момент се старая в часовете в учебно заведение да обърна внимание на учениците какви събития са ознаменували основаването на писмеността и какво е в действителност делото на светите братя. Тъй като това не е просто основаване на една писменост, а даряването на опцията доста нации тогава да схванат Библията, а в този момент - да приказват на личния си език.
Колаж, подарен на обичаната учителка от зрелостниците
- Учениците тачат ли този ден, осъзнават ли го като празник?
- Те имат най-общите знания, знаят какво честваме. Но, доколкото разбирам, от историческа позиция не се дава толкоз подробна информация, т.е. не ги задължават да учат някои обстоятелства, свързани със основаването на писмеността. Затова считам, че би трябвало да се обърне повече внимание и в материала по литература, и в този по история особено на основаването на славянската писменост. Децата възприемат датата като празник, само че не могат да осъзнаят за какво е толкоз значимо това дело, одобряват го като даденост.
- Вие какво им казвате?
- Аз им споделям, че това е мотив за горделивост, който ние би трябвало наложително да помним. Да помним, с цел да бъдем. Да помним, че изключителността на личностите в нашата история, като светите братя и техните възпитаници, идва от това какво са създали за другите, напълно безкористно, без да желаят нищо за себе си. Затова, като славянски народ, би трябвало да почитаме тяхното дело и да обръщаме малко повече внимание на нашия език, който е прелестен и в действителност дава началото на всички модерни славянски езици, колкото и нескромно да звучи. А колкото повече почитаме нашия език, толкоз повече ще почитаме и историята си, защото тези две неща са свързани.
- Как избрахте специалността преподавател по български?
- Винаги съм била човек, който доста обича да приказва. Може и необичайно да звучи, само че това беше първата причина, заради която се насочих към учителската специалност. Вече като преподавател осъзнах, че не е просто специалност, а задача, и това е моята задача, моето предопределение. Словото е най-голямото оръжие на индивида, посредством него можем да променим света и в случай че моето слово може да повлияе върху бъдещото потомство светът да стане по-добър, ще го употребявам на драго сърце. Смятам също по този начин, че да си преподавател в България през днешния ден е нещо извънредно, защото изискванията за практикуващите тази специалност не са най-благоприятните. Но въпреки всичко ние би трябвало да продължим делото на светите братя - да просветляваме и да провокираме предпочитание за развиване у младежите.
- Как да бъдат привлечени младежи към учителската специалност? И какво е отношението на обществото към учителите?
- Лично не мога да се оплача от неприятно отношение. Може би тъй като се старая постоянно да съм по едно и също време и преподавател, само че и другар с моите възпитаници, даже по-скоро консултант. Знам, че това е извънредно значимо в тази възраст и ми разрешава да навлизам безусловно в техните сърца и мозъци. Въпреки това считам, че уважението към нашата специалност като цяло би трябвало да е на много по-високо равнище. Винаги съм уважавала своите учители извънредно доста и се веселя, че в този момент мога да оценя още по-добре тяхното въздействие върху мен и развиването ми. Най-голямата привилегия за един възпитаник е да има преподавател, на който " да му пука " за него и аз желая да бъда подобен преподавател. Не е без значение и заплащането на учителите, то не е на нужното равнище, а по-високите заплати сигурно ще привлекат повече младежи към тази специалност. /> - А не мислите ли, че както всеки " схваща " от политика и футбол в България, по този начин всеки стартира да схваща и от обучение?
- Да, за жалост тази наклонност е все по-често срещана. Не може всеки да схваща от всичко. Смятам, че някои неща би трябвало да бъдат ясно разграничени и просветителният развой да бъде оставен в ръцете на педагогическите експерти. Говоря освен за часовете в учебно заведение, само че и като цяло за просветителната система - за промените, които се вършат в нея, за измененията в образователните стратегии. Трябва да се даде думата на учителите, които са в действителна среда, в класната стая и по този начин нещата в просветителната система ще се подобрят за доста малко време. Разбирам и родителите, които изричат отзиви, разбирам и учениците, които се пробват да бъдат огромни и да показват позиция. В този смисъл непрекъснато чуваме изявления от рода на: " за какво се учи това, доста е скучно, това защо ще послужи в живота "? Човек би трябвало да се научи, че в този живот не всичко е прелестно и не всичко, което вършим, ще ни доставя наслаждение.
- Преподавате български език и литература. Познават ли добре родното слово днешните възпитаници, забавно ли им е то?
- Не мога да кажа, че не го знаят, тъй като въпреки всичко българският език им е майчин. Не считам обаче, че го познават задоволително добре. Нека не забравяме, че нашият език е четвърта категория по компликация от пет вероятни и е на 35-о място в света. Не спирам да го дублирам, тъй като считам, че би трябвало да се гордеем с това. Всеки може да се оправи с лесния език - неслучайно британският се е трансформирал в повсеместен, тъй като е прочут с това, че е доста елементарен. Българският език е комплициран освен като граматика и правопис, само че и като лексика, а даже и като литература. Архаичните форми затрудняват учениците за разбирането на самия текст, само че са благосъстояние, с което би трябвало да се гордеем. Както и с обстоятелството, че нашият език дава началото на другите славянски езици и оказва голямо въздействие върху целия славянски свят. За страдание, на огромна част от учениците след довеждане докрай на учебно заведение не им се постанова толкоз постоянно да ползват на процедура граматичните и правописните правила, по тази причина и не им обръщат внимание. Винаги съм считала, че няма по-жалко нещо от млад, приветлив и можещ човек, който обаче е необразован. Веднъж един възпитаник ми сподели: " Госпожо, звучите като баба ми. " Ами дано да звуча по този начин, само че считам, че остарялото потомство има страхотни идеали и полезности, които не би трябвало да губим. Ако имам остаряло мислене, дано по този начин да бъде - няма по-красиво нещо от това да бъдеш оправдателен към личния си език, просвета и история. Винаги можеш да направиш нещо значимо и свястно, само че уважението, което проявяваш, се връща назад към теб.
Аз съм българка, по тази причина почитам българския език, българската история и се гордея с делата на българските персони. Имаме задоволително доста мотиви за горделивост, само че в случай че не ги подсещаме непрекъснато, в случай че не ги оставим ясно и трайно в съзнанието на поколенията, скоро всичко ще бъде изтрито. Това се отнася и за литературата. Личности като Ботев, като Вазов, а и като другите ни огромни писатели, които съхраняват с творбите си историческата ни памет, не би трябвало да бъдат забравени. Затова е нужно да намерим метод творбите им да стигнат до учениците.
- Не е ли притеснително за българския език всеобщо навлизането на непознати думи, най-много британски? Не крие ли това заплаха от последователно обезбългаряване?
- В интерес на истината, разбрах и оцених доста повече българския точно тъй като научих британски сносно. Сравнявайки двата езика, осъзнах какъв брой по-лесен е британският. Това обаче не значи, че не би трябвало да учим български. Любопитно е, че колкото по-добре знаем нашия език, толкоз по-добре можем да научим непознатите езици. Например ние имаме доста звукове и по тази причина нямаме проблем с произношението на британски. Относно навлизането на чуждици - несъмнено има заплаха за езика ни, а оттова и за нас като нация. Тук изключвам думите, свързани с новите технологии - те по този начин или другояче ще навлязат. За мен е неприемливо обаче да бъдат желани непознати слова, когато имаме български сходства. Затова постоянно приканвам учениците, когато употребяват непозната дума, да се замислят дали няма българска. Защото българските думи носят в корена си смисъла и са доста по-разбираеми за нас.
- Засегнахме към този момент тематиката за литературата ни. Чуват се отзиви, че би трябвало да се актуализира. Какво мислите по този въпрос?
- С XI и XII клас обсъждаме, че в литературните творби, въпреки и от дълго време написани, има тематики, които са безусловно общовалидни за всички времена. Когато учениците осъзнаят това, схващат и за какво е належащо да учим тези текстове. Не може да оставим всичко на съвремието, би трябвало да имаме част от предишното, с цел да се оправим и с бъдещето. Историята е учителка на живота, тъй че не би трябвало да бъде подценявана. А историята и литературата са доста тясно свързани. Колкото и да е остаряла тази литература, тя носи доста мъдрост в себе си. Да не приказваме, че в случай че учениците учат единствено приятни и " забавни " произведения, рано или късно и това няма да им стига и ще желаят нещо още по-лесно. Те би трябвало да знаят, че в случай че от време на време не можем да разберем нещо, значи, че би трябвало просто малко повече да се замислим.
- Как се отнасяте към потреблението на нови технологии в учебно заведение? Например все по-модерно става потреблението на изкуствения разсъдък...
- Смятам, че модерните технологии би трябвало да бъдат употребявани в към 20% от часовете. Това ще разнообрази образованието, ще направи процеса малко по-интересен, по-различен. Действително има тематики, за които могат да бъдат употребявани интерактивни запаси, само че на първо място би трябвало да се фокусираме върху такива обичайни дейности, като: четене, писане на ръка върху хартия, критическо мислене, разсъждаване, пояснение, дебатиране, изявление пред аудитория, а това са все неща, които не може изкуственият разсъдък да направи вместо нас. Хората се разграничаваме от всички други живи същества по това, че притежаваме схващане, използваме словото, с цел да поддържаме връзка между тях, имаме съвест, мнение и позиция по даден проблем. Не би трябвало тези неща да бъдат подценявани и да оставим изкуственият разсъдък да обезличи нашата същина. /> - Ценност ли е през днешния ден образованието?
- За мен е, както и за доста други хора. Разбира се, има и противоположната позиция: не ми би трябвало обучение, с цел да си изкарвам парите. В този веществен свят, в който за жалост живеем, не мога да ги осъждам. Не желая да е по този начин и по тази причина ще се боря с всички вероятни способи да не бъде по този начин. Ще се боря учениците да осъзнаят, че образованието е полезност освен тъй като ще изкарват прехраната си с него, а в противен случай - поради самото тяхно личностно израстване.
- Литературата учи на добродетели. Не смятате ли обаче, че живеем във време на преобърнати полезности?
- Напълно съм съгласна. Както споделя Ботев: " Свестните у нас смятат за луди,/ глупецът вредом всеки уважава... " Наистина са преобърнати полезностите по отношение на това какво би трябвало да бъде преди всичко при нас. Смятам, че такива качества като състрадание, съчувствие, приемливост, схващане, почитание, чест, достолепие би трябвало да бъдат по-значими, в сравнение с познаването на модерните технологии и оправянето с провокации на съвремието в този софтуерен свят. Тези полезности би трябвало да бъдат възпитавани в нашето общество.
- Вашето благопожелание към читателите на в. ДУМА?
- Пожелавам им да помнят, с цел да бъдат. Да се гордеят, че са българи и имат един от най-красивите и антични езици. Да работят постоянно в интерес на българското.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ