„Дай Боже всеки да си отиде така“. История, която просълзява
Момиче помолило духовник да пристигна и да се помоли за здравето на болния й лежащ татко. Влизайки в стаята, свещеникът видял стол до леглото и си намерения, че са се приготвяли преди идването му.
— Ти ме чакаше? – попитал свещеникът.
— Не, кой си ти? – изненадал се бащата.
— Аз съм духовник. Дъщеря тии ме предложения да се помолим с вас за здраве. Когато видях празния стол до леглото ти, допуснах, че знаеш за визитата ми.
— О, да, столът… – споделил болният и, снишавайки гласа си, траял:
„ Не съм разказвал на никого за това.. През целия си зрял живот вървях на черква и слушах там от самото начало, че постоянно би трябвало да се молите, че молитвата дава доста на човек, стопля сърцето му.
Но всички молебствия влизаха в едното ухо и излизаха през другото. Не можах да ги запомня, може би тъй като не ме засягаха. И тогава стопирах да се апелирам. Само преди няколко години един добър другар ми сподели, че молитвата е просто диалог с Бог.
Той ме посъветва да седна на единия стол и да си показва, че на другия седи Исус Христос. Защото Той споделя: „ Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света “. „ И тогава му разкажи за всичко, което те тревожи, и слушай деликатно, както ме слушаш в този момент “, сподели приятелят ми. Опитах го – и ми хареса толкоз доста, че започнах да го върша всеки ден в 2:00. Но единствено с цел да не види щерка ми, която би могла да си намерения, че съм полудял. “
Свещеникът се зарадвал за болния, посъветвал го да не стопира да води сходни диалози с Бога, след което се помолил за него, благословил го и си тръгнал. Няколко дни след този случай момичето пристигнало още веднъж и споделило, че татко й е умрял. Свещеникът попитал:
— Как си отиде?
— Беше два часа следобяд, когато татко ми ме повика до леглото – дало отговор момичето. — Каза, че доста ме обича и ме целуна. Отидох до магазина и когато се върнах, го открих неподвижен. Но нещо в гибелта му ми се стори необичайно. В последните мигове той като че ли беше събрал всичките си сили, махнал е възглавниците и се преместил на стола, който стоеше до леглото му, и положил глава върху него. Така го открих. Какво мислите, че може да значи това?
— Дай Боже всеки да си отиде по този начин – отвърнал свещеникът, като изтрил сълзите си. Столът не е бил празен.
