Растенията говорят, а български агроном им създава език
Момиче, мъж, дърво. Брадва. " Дърво, дърво, ще те отсека! Не раждаш, ще те убия! ", крещи детето. " Е, недей! Догодина може да роди - в случай че не, тогава ще го отсечем ", стопира го мъжът. Дървото - ябълка в двора им. На идната година е отрупано с плод. Ражда до през днешния ден, 10 години по-късно.
Ще кажете, случайност! Та кой през днешния ден има вяра в " плашене " на линеещо дърво, вярване измежду старите хора? Мъжът и момичето са го създали в смях и закачки. Баща и щерка. Но какъв брой да е смешно? Бащата е електронен инженер, в близост щъка майката - нуклеарен физик. Ако питате огромния Борхес, ще ви кажа, че тази работа не е и инцидентна - тъй като науката в никакъв случай не е можела без мита. Разбират го единствено най-големите учени.
Момичето през днешния ден е 27-годишната Кристияна Опрева, агроном. Знае, че растенията освен чуват, само че и приказват. Тя е от немногото откриватели в света, мъчещи се да им сътвори думи за другарство с хората. Дефинитивно думата е комбиниране на звукове, посредством които се комуникира значение. Образуват езика. Точно това се мъчи да направи Кристияна - улавяйки звуковете на растенията, да конструира език.
" Но растенията не издават звуци, що за нелепост? ", бихте настояли. Е, следва да преразгледате визията си - последователно се на израелски, нидерландски и други учени, които записват растенията. Звукът е на високи честоти, неуловими за ухото. Появяват се отчетливо при опасност. Науката е биофизика в растителния свят, биоакустиката - дял от нея.
Как се основава езикът на растенията?
Най-общо, с опрощение за някои неиздържани описания, Кристияна прави следното:
Сглобява акустична кутия. Направена е от алуминий, уместно дърво, специфични мембрани... - шумоизолирана (т.нар. Фарадеев кафез). В нея се вкарват растения и ултразвуков микрофон. Микрофонът е обвързван с компютър на разстояние (за да не се предават честотни вълнения). Компютърът посредством стратегия изобразява графично звуци. На екрана стои нещо като кардиограма - появи ли се тон, линиите са начупват, другояче не.
Всичко дотук и надолу е плод на строга методология, скица на разчитане, метод на дейности. От значение са влага, температура на въздуха и така нататък Кристияна следи международните разработки, комбинира за задачите на съответния опит.
Растението прекарва в кутията несъмнено време, примерно 10 или 20 минути. Тестовете са два съществени типа: на умерено растение, ревизира се какви звуци издава в покой; на уплашено (заплаха), надлежно звуците тогава. Прави се запис и на типовете стрес (растение с откъснати по-рано листа, или неполивано...). Звуците са в разнообразни честотните диапазони. Има ли необикновен тон, значи нещо се случва, растението реагира, " приказва ". Чрез вписване и разказване може да се знае: растението от този тип при еди каква си опасност издава еди какви си звуци, при друга - втори, при трета опасност - трети звуци и така нататък Объркване не може да има - записаните при покой звуци са базата за отчитане на реакция при въздействие; при повтаряне на опитите се потвърждава и съответният вид заплаха.
Кристияна е открила, че растенията в умерено положение най-често издават тон на период - нещо малко, малко, през дълъг интервал. Когато са под влияние, " кардиограмата " е накъсана, прескача, растението се " вълнува ". Откъснат от дълго време плод не издава тон. Мъртъв е.
Изследвала е лоза, стайни цветя, пшеница. Частично и други растения.
Каква е концепцията въпреки всичко? Тя се базира на хипотезата, че при опасност растенията издават съответните звуци доста преди да се появят забележимите физически белези (петна, лизване...). И в случай че се улавят звуците, хората ще схващат за заплахите доста по-рано от в този момент - ще може да спасиш цветето у дома, или да се реагира в стопанската система преди всеобщи вреди (върху ниви, хектари...) - посредством био излекуване, а не химическо лекуване (както при хората: вместо антибиотик - билков чай, стига да е навреме). Всичко това е език, посредством който човешките същества следва да схващат по кое време растенията им споделят " Страдам от безводие! ", " Не, удавен съм! ", " Вредител ме е налазил! ", " Болест ме е споходила "... И да се намесват. Чрез хващане на положения, разграничаването им, разказване, Кристияна конструира шифъра за схващане. Идеята е да бъде публичен.
Извън стопанския, има още един претекст. Той е от ранга на хора като Борхес; в случай че го каже някой като него - масите затаяват дъх; рече ли го простосмъртен - подиграват се. Мотивът е да се потвърди, че растенията са доста по-жива природа, в сравнение с допускаме. Представяте ли се накъде би се завъртял светът, в случай че излезе в действителност, че растенията приказват?!
Кристияна е единствено първоначално. Правила е проучвания при магистратурата си в пловдивския поземлен университет, сега текат нови проби. Някои неща ги е доказала; за други, признава пред себе си, не е узряла. Готви се да следва докторантура. Университетски премеждия (който не се е сблъсквал със " системата ", той не е наясно с несметния им брой) е причина още да не е академик. Но за какво е значимо това, което прави? Ами тъй като в България никой не се занимава с тъкмо тази просвета.
" Не знаят с кого си имат работа! "
Нищо по-рано не подсказва, че Кристияна ще се занимава с говора на растенията. Като дете прекарва летните ваканции в монтанското село Златия, заиграва се в двора - зеленчуци, овошки... Усеща, че природата поддържа връзка между тях - само че това е общоприетоо възприятие при всеки втори човек. Почва да следва за агроном, още веднъж без връзка с биоакустиката. В трети курс обаче другар я среща с опити на израелски учени. Нататък е решена, че това е сферата, на която ще се посвети.
Чува в университетите (за малко се трансферира да учи растениевъдство в Техническия във Варна): " Тая със саксиите отново се мота тук ". Или: " Ти си луда, храстчетата не приказват! ". Специалистите по стандартна химия ѝ споделят: " Няма смисъл, така и така при заболявания растенията се лекуват ". Но Кристияна е уверена, че химическото изменение на структурата на растенията може да се избегне, физичните процеси са по-доброто лекуване. Има и един по-обща, огромна преграда - въпреки говорът на растенията да пробива път в международен мащаб, не се шуми уместно. Причината - разбере ли се какво ни споделят растенията при закани, надлежно да се реагира по физичен път, ще пострада... голямата химическа промишленост в растениевъдството.
Убедена в правотата си, колкото повече са пречките, толкоз повече Кристияна развива хъс. В дома си във Варна има двор, отглежда растения. " Не знаят с кого си имат работа. Решена съм да допринеса за тази просвета в България ". Защо не в чужбина? " България е страната ми ". Като агроном се мъчи да изяснява на стопаните, че растенията имат сила, изобщо и природата, процесът е двустранен - хората следва да поддържат връзка с околната среда положително. Любов, грижа, приятни чувства (дори с хубава музика край растенията) се комбинират с физични процеси, произвеждайки просвета на ръба на изкуството - не е ново, от хилядолетия съществува в източното знание.
Родителите оказват помощ на Кристияна. Разбира се, цялата тази физика, " техничарството " не е пристигнало току-така в нея - предадено е посредством изкуството на наследяването, което науката също не е обяснила напълно до през днешния ден.
" Клонката плаче "
Още от Кристияна: " Отрязана лоза реагира на 70 - 80 килохерца. Латана (стайно цвете) - 60 - 70. Човешкото ухо, освен това деца - 20 килохерца. В момента проучвам пшеничени растения. Насадили сме 12 генотипа от твърда и мека пшеница. В едната фаза на проучването растенията все едно не са поливани 3-4 дни. При другата подражавам дъжд - поливане 5 минути преди вкарване в кутията. Сравняват се 10 минути без и със поливане. Засега данните демонстрират, че когато е полято, в растението се задействат биофизични процеси; усеща се по-живо, буйно, доста повече са честотните сигнали. Без вода са единични, все едно в полусмъртно положение. Може да се сътвори писменост. Нека я назовем - ултразвукова писменост. Изследвала съм и клончета от ябълка, откъснати преди ден. Клонка плаче, че е откъсната ".
Но...?
" Ако разберем езика на растенията, един ден ще разберем всички живи организми ", споделя Кристияна. Хм... Има едно " само че " в цялата история - ами, в случай че един ден хората в действителност почнат да чуват рева на откъснатия плод? Страхът на изяжданите растения? Как ще живеят хората тогава? И Борхес няма да помогне...
" Всяко нещо, може да бъде докарано до крайности. Крайностите са неприятни. Трябва се внимава. Но това не значи да не се пробва. Сега хората сме в другата прекаленост ", споделя 27-годишната Кристияна Опрева.
Ще кажете, случайност! Та кой през днешния ден има вяра в " плашене " на линеещо дърво, вярване измежду старите хора? Мъжът и момичето са го създали в смях и закачки. Баща и щерка. Но какъв брой да е смешно? Бащата е електронен инженер, в близост щъка майката - нуклеарен физик. Ако питате огромния Борхес, ще ви кажа, че тази работа не е и инцидентна - тъй като науката в никакъв случай не е можела без мита. Разбират го единствено най-големите учени.
Момичето през днешния ден е 27-годишната Кристияна Опрева, агроном. Знае, че растенията освен чуват, само че и приказват. Тя е от немногото откриватели в света, мъчещи се да им сътвори думи за другарство с хората. Дефинитивно думата е комбиниране на звукове, посредством които се комуникира значение. Образуват езика. Точно това се мъчи да направи Кристияна - улавяйки звуковете на растенията, да конструира език.
" Но растенията не издават звуци, що за нелепост? ", бихте настояли. Е, следва да преразгледате визията си - последователно се на израелски, нидерландски и други учени, които записват растенията. Звукът е на високи честоти, неуловими за ухото. Появяват се отчетливо при опасност. Науката е биофизика в растителния свят, биоакустиката - дял от нея.
Как се основава езикът на растенията?
Най-общо, с опрощение за някои неиздържани описания, Кристияна прави следното:
Сглобява акустична кутия. Направена е от алуминий, уместно дърво, специфични мембрани... - шумоизолирана (т.нар. Фарадеев кафез). В нея се вкарват растения и ултразвуков микрофон. Микрофонът е обвързван с компютър на разстояние (за да не се предават честотни вълнения). Компютърът посредством стратегия изобразява графично звуци. На екрана стои нещо като кардиограма - появи ли се тон, линиите са начупват, другояче не.
Всичко дотук и надолу е плод на строга методология, скица на разчитане, метод на дейности. От значение са влага, температура на въздуха и така нататък Кристияна следи международните разработки, комбинира за задачите на съответния опит.
Растението прекарва в кутията несъмнено време, примерно 10 или 20 минути. Тестовете са два съществени типа: на умерено растение, ревизира се какви звуци издава в покой; на уплашено (заплаха), надлежно звуците тогава. Прави се запис и на типовете стрес (растение с откъснати по-рано листа, или неполивано...). Звуците са в разнообразни честотните диапазони. Има ли необикновен тон, значи нещо се случва, растението реагира, " приказва ". Чрез вписване и разказване може да се знае: растението от този тип при еди каква си опасност издава еди какви си звуци, при друга - втори, при трета опасност - трети звуци и така нататък Объркване не може да има - записаните при покой звуци са базата за отчитане на реакция при въздействие; при повтаряне на опитите се потвърждава и съответният вид заплаха.
Кристияна е открила, че растенията в умерено положение най-често издават тон на период - нещо малко, малко, през дълъг интервал. Когато са под влияние, " кардиограмата " е накъсана, прескача, растението се " вълнува ". Откъснат от дълго време плод не издава тон. Мъртъв е.
Изследвала е лоза, стайни цветя, пшеница. Частично и други растения.
Каква е концепцията въпреки всичко? Тя се базира на хипотезата, че при опасност растенията издават съответните звуци доста преди да се появят забележимите физически белези (петна, лизване...). И в случай че се улавят звуците, хората ще схващат за заплахите доста по-рано от в този момент - ще може да спасиш цветето у дома, или да се реагира в стопанската система преди всеобщи вреди (върху ниви, хектари...) - посредством био излекуване, а не химическо лекуване (както при хората: вместо антибиотик - билков чай, стига да е навреме). Всичко това е език, посредством който човешките същества следва да схващат по кое време растенията им споделят " Страдам от безводие! ", " Не, удавен съм! ", " Вредител ме е налазил! ", " Болест ме е споходила "... И да се намесват. Чрез хващане на положения, разграничаването им, разказване, Кристияна конструира шифъра за схващане. Идеята е да бъде публичен.
Извън стопанския, има още един претекст. Той е от ранга на хора като Борхес; в случай че го каже някой като него - масите затаяват дъх; рече ли го простосмъртен - подиграват се. Мотивът е да се потвърди, че растенията са доста по-жива природа, в сравнение с допускаме. Представяте ли се накъде би се завъртял светът, в случай че излезе в действителност, че растенията приказват?!
Кристияна е единствено първоначално. Правила е проучвания при магистратурата си в пловдивския поземлен университет, сега текат нови проби. Някои неща ги е доказала; за други, признава пред себе си, не е узряла. Готви се да следва докторантура. Университетски премеждия (който не се е сблъсквал със " системата ", той не е наясно с несметния им брой) е причина още да не е академик. Но за какво е значимо това, което прави? Ами тъй като в България никой не се занимава с тъкмо тази просвета.
" Не знаят с кого си имат работа! "
Нищо по-рано не подсказва, че Кристияна ще се занимава с говора на растенията. Като дете прекарва летните ваканции в монтанското село Златия, заиграва се в двора - зеленчуци, овошки... Усеща, че природата поддържа връзка между тях - само че това е общоприетоо възприятие при всеки втори човек. Почва да следва за агроном, още веднъж без връзка с биоакустиката. В трети курс обаче другар я среща с опити на израелски учени. Нататък е решена, че това е сферата, на която ще се посвети.
Чува в университетите (за малко се трансферира да учи растениевъдство в Техническия във Варна): " Тая със саксиите отново се мота тук ". Или: " Ти си луда, храстчетата не приказват! ". Специалистите по стандартна химия ѝ споделят: " Няма смисъл, така и така при заболявания растенията се лекуват ". Но Кристияна е уверена, че химическото изменение на структурата на растенията може да се избегне, физичните процеси са по-доброто лекуване. Има и един по-обща, огромна преграда - въпреки говорът на растенията да пробива път в международен мащаб, не се шуми уместно. Причината - разбере ли се какво ни споделят растенията при закани, надлежно да се реагира по физичен път, ще пострада... голямата химическа промишленост в растениевъдството.
Убедена в правотата си, колкото повече са пречките, толкоз повече Кристияна развива хъс. В дома си във Варна има двор, отглежда растения. " Не знаят с кого си имат работа. Решена съм да допринеса за тази просвета в България ". Защо не в чужбина? " България е страната ми ". Като агроном се мъчи да изяснява на стопаните, че растенията имат сила, изобщо и природата, процесът е двустранен - хората следва да поддържат връзка с околната среда положително. Любов, грижа, приятни чувства (дори с хубава музика край растенията) се комбинират с физични процеси, произвеждайки просвета на ръба на изкуството - не е ново, от хилядолетия съществува в източното знание.
Родителите оказват помощ на Кристияна. Разбира се, цялата тази физика, " техничарството " не е пристигнало току-така в нея - предадено е посредством изкуството на наследяването, което науката също не е обяснила напълно до през днешния ден.
" Клонката плаче "
Още от Кристияна: " Отрязана лоза реагира на 70 - 80 килохерца. Латана (стайно цвете) - 60 - 70. Човешкото ухо, освен това деца - 20 килохерца. В момента проучвам пшеничени растения. Насадили сме 12 генотипа от твърда и мека пшеница. В едната фаза на проучването растенията все едно не са поливани 3-4 дни. При другата подражавам дъжд - поливане 5 минути преди вкарване в кутията. Сравняват се 10 минути без и със поливане. Засега данните демонстрират, че когато е полято, в растението се задействат биофизични процеси; усеща се по-живо, буйно, доста повече са честотните сигнали. Без вода са единични, все едно в полусмъртно положение. Може да се сътвори писменост. Нека я назовем - ултразвукова писменост. Изследвала съм и клончета от ябълка, откъснати преди ден. Клонка плаче, че е откъсната ".
Но...?
" Ако разберем езика на растенията, един ден ще разберем всички живи организми ", споделя Кристияна. Хм... Има едно " само че " в цялата история - ами, в случай че един ден хората в действителност почнат да чуват рева на откъснатия плод? Страхът на изяжданите растения? Как ще живеят хората тогава? И Борхес няма да помогне...
" Всяко нещо, може да бъде докарано до крайности. Крайностите са неприятни. Трябва се внимава. Но това не значи да не се пробва. Сега хората сме в другата прекаленост ", споделя 27-годишната Кристияна Опрева.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ