Не ми говори за своята духовност, приятелю. Наистина НЕ ме интересува - ДЖЕФ ФОСТЪР
Моля те, не ми приказва за „ чисто осъзнаване “ или „ разтваряне в Абсолюта “. Аз желая да видя по какъв начин се отнасяш с колегата си, с децата си, с родителите си, с твоето скъпоценно тяло.
Моля те, не ми чети лекция за „ илюзията за разделяне “ или за това по какъв начин си постигнал непрестанно самодоволство единствено за 7 дни. Искам да почуствам откровена топлота да се излъчва от сърцето ти.
Искам да чуя какъв брой добре умееш да слушаш, по какъв начин приемаш информация, която НЕ пасва на персоналната ти философия.
Искам да видя по какъв начин се оправяш с хора, които НЕ са съгласни с теб. Не ми казвай какъв брой си пробуден, какъв брой си свободен от Егото си.
Искам да те опозная оттатък думите. Искам да зная какъв си, когато проблемите те събарят. Дали можеш изцяло да приемеш болката, без да претендираш, че си невредим.
Дали можеш да чувстваш яд и все пак да не стигаш до принуждение или възмездие.
Дали можеш да оставиш тъгата свободно да минава през теб, без да ставаш неин плебей.
Дали можеш да почувстваш позор и все пак да не засрамваш други.
Дали можеш да се провалиш и да го признаеш. Дали можеш да кажеш „ скърбя “ и в действителност да го мислиш.
Дали можеш да бъдеш същински хуманен в своята славна божественост.
Не ми приказва за своята нематериалност, приятелю. Наистина НЕ ме интересува.
Аз желая единствено да срещна Теб. Да опозная скъпото ти сърце.
Да науча за красивото човешко влечение към светлината. Преди „ духовността “.
Преди всички умни думи.
