Зловещите татуирани глави на маорите
Мокомокай съставляват непокътнатите и до през днешния ден глави, изрисувани от маорите от Нова Зеландия. Моко е обичайно изкуство, практикувано от маорите. Това не са модерните татуировки, които се вършат незадълбочено с мастило, а издълбавания в лицето, които остават за цялостен живот. В предишното тези белези били знак на обществен статус, а най-високопоставени били мъжете, чиито лица били изцяло изрисувани.
Geof Wilson/ flickr Моко се прави с инструмент, сходен на длето, който се назовава ухи. След това браздите се запълват с мастило. Произходът на тази невероятна процедура се свързва с легендата за Матаора и брачната половинка му Ниуарека.
Според тази легенда по това време маорите още не дълбаели кожата си, а единствено я рисували с багра. Един ден Матаора не се държал добре с жена си и тя отишла при народа на татко си, който се намирал в подземния свят. Матаора я последвал, желаейки тя да се завърне при него. Когато дошъл в подземния свят, цялото му лице било обляно в пот и народът на Ниуарека почнал да му се присмива. Тези хора към този момент били осведомени с изкуството моко и лицата им били боядисани. Матаора помолил народа от подземния свят да го научат, по-късно се завърнал със жена си и популяризирал знанието.
Обикновено моко е считано за белег, указващ постигане на пълноправие, а всяка линия свидетелства за куража на човек, тъй като самия развой е извънредно мъчителен. В културата на маорите главата е най-важната част от тялото, а моко се употребило за повишение на нейните свещени свойства. Стойността на моко била ценена даже и след гибелта, тъй като към този момент нарисуваните глави на мъртъвците били запазвани. Маорите ги наричали мокомай.
Propnomicon Процесът по изработка на мокомай започвал с отрязването на главата на мъртвеца. След това били премахвани очите и мозъка. След това дупките били запълвани с ленени влакна и смола. Главата се сварявала и по-късно се опушвала на огън. След това маорите поставяли главите да изсъхнат на слънце за няколко дни. Последната стъпка от процеса представлявала намазване с акулско масло. Главите на хора с друг обществен статус били намазвани по друг метод.
Освен с умряли хора от фамилията и водачи на обществото, мокомай били правени и като военни титли. По време на борба воините на маорите се опитвали да вземат главата на врага. След края на борбата главите били превръщани в мокомай и били показвани в градовете, с цел да може хората да им се присмиват. След това ги прибирали и ги вадили единствено по значими мотиви. Изрисуваните глави на враговете са употребявани също и при мирни договаряния като разменна монета за разнообразни изгоди.
maori.maori.nz Когато европейците пристигнали в Нова Зеландия мокомай им се сторили извънредно любопитни. Обикновено маорите продавали главите на враговете, може би не толкоз за разнообразни облаги, ами и като спомагателна засегнатост към победения противник. Продажбата на мокомай се трансформирала в печеливш бизнес, само че през 1831 година била неразрешена от губернатора на Нов Южен Уелс, военачалник Ралф Дарлинг.
Въпреки това доста количество мокомай са изнесени от Нова Зеландия и най-малко няколкостотин сега се намират в европейски и американски музеи, лечебни заведения и частни сбирки. От Британския музей са съобщили, че имат седем такива глави.
Ancient Origins
