Можем да предотвратим победата на злото: индийско-британският писател Салман Рушди

Можем да предотвратим успеха на злото: индийско-британският публицист Салман Рушди за това, за какво последният му разказ звучи толкоз настоящо и за какво би трябвало да пазиме нашата независимост и просвета през днешния ден повече от всеки път.

Дъждовни води: В последния си разказ " Две години, осем месеца и двадесет и осем нощи ", което в действителност са 1001 нощи, Вие описвате войната сред индивида и джиновете. Кой побеждава най-после?

Салман Рушди: Романът приключва добре. Всъщност аз не желаех да разгадавам финала (смее се). Когато започнах да пиша, към момента не съществуваше нищо от това, което ни занимава през днешния ден. Още нямаше да вземем за пример " Ислямска страна ". Затова е необичайно по какъв начин, на процедура по простъпка, романът стана остро настоящ.
Редакцията предлага
Дъждовни води: Какво ви въодушеви да напишете романа?

С. Рушди: Исках да основа нещо диво и изцяло измислено. И по тази причина се обърнах към старите истории от вида на " 1001 нощ ". В Индия има още доста от тях и аз безусловно се влюбих в тях. Гюнтер Грас също изигра огромна роля. Той, да вземем за пример, също употребява благосъстоянието на митовете от Шварцвалд, приказките на братя Грим и ги трансформира в модерна литература - " Калканът ", " Тенекиеният барбан " или " Плъхката ".

" Трябва да имаме вяра "

Дъждовни води: Току що издадохте, че Вашият разказ приключва добре. Разумът надвива над нелепостта. Така ли ще стане и в действителния живот?

С. Рушди: Вероятно това е и цялата измислица в романа. Смятам, че все пак би трябвало да имаме вяра, че успеха на злото може да бъде предотвратена. По всичко проличава, че сегашните закани няма да ни занимават повече от 20 до 30 години. Ако през януари 1989 години Ви бях споделил, че до Коледа стената няма да я има, щяхте да ме обявите за вманиачен. Ние живеем във време, когато светът внезапно може да се обърне на 180 градуса, тъй че няма смисъл да спекулираме по какъв начин ще се развива по-нататък.

Последният разказ на Рушди

Дъждовни води: Страхувате ли се повече след атентатите в Париж?

С. Рушди: Да, само че макар събитията от последните седмици аз се удивлявам на волята на французите да загърбят страховете и да продължат да водят естествения си метод на живот - да вървят на ресторант, да посещават концерти и футболни мачове, да бъдат същински парижани. Именно това е верният отговор.

" Война против нашата просвета и полезности "

Дъждовни води: Френският президент разгласи война на " Ислямска страна ". Намираме ли се в действителност във война?

С. Рушди: Сигурно има някой, който е във война с нас. Винаги съм имал запаси във връзка с израза на държавното управление на Буш " война против терора ". Защото такава война не може да бъде извоювана. Ние не можем да сключим кротичък контракт с терора. Войната е ориентирана против елементарните хора, само че в същото време това е война и против културата. Война против всичко, което ние ценим в демократичния Запад - музиката, развлеченията, хубавото ястие, футбола. Тези удоволствия се враговете на фанатиците. Изглежда, че те най-вече ненавиждат удоволствието от живота. Затова ние би трябвало да продължаваме да изпитваме наслаждение от живота.

Дъждовни води: Какво е призванието на писателите в днешно време?

С. Рушди: Книгите би трябвало да основават един свят, в който човек се усеща добре и който хвърля друга светлина върху заобикалящото ни на открито. Когато читателят препрочита този свят и тези страници, една част от този свят остава у него и става част от метода му на мислене и усещанията му.

Авторът на Франкфуртския панаир на книгата

" Притежаваме неподозирана сила "

Дъждовни води: Как стана по този начин, че написахте разказ, в който не се появявате?

С. Рушди: Мислех си, че задоволително съм занимавал хората с моята персона. Нека в този момент да приказваме за другите хора. За тези, които водят напълно естествен живот, до момента в който внезапно не се появи нещо будещо боязън и изменящо живота им. Как ще се оправим в такава обстановка? Във всички тези хора има и малко скрита магия на джиновете. Те са потомци на античната обич сред една джин-принцеса и един човек. Често ние откриваме вътре в себе си мощ, морал, интелектуална и прочувствена помощ, за които не сме и подозирали. Изведнъж хората се оказват способни да се оправят с всевъзможни произшествия.

" Да защитим свободата си "

Дъждовни води: На Франкфуртския панаир на книгата тази година казахте, че " нашата специалност от ден на ден стартира да наподобява на военна интервенция ". Какво имате поради с " военна интервенция "?

С. Рушди: Ние би трябвало да пазиме нашата скъпоценна и мъчно извоювана независимост. През последните епохи в Европа бяха достигнати такива равнища на независимост, от които през днешния ден всички печелим. Тези хрумвания си пробиха път и в Америка. Ние можем да сме щастливи, че живеем в една част от света, където можем да се усещаме свободни. В множеството други страни няма независимост. Има ли независимост в Китай? Не. Или в огромна част от ислямския свят? Не. В огромна част от Африка? Също не. След като ние имаме към този момент тези полезности, би трябвало и да ги пазиме. И да се борим за тях, в случай че е належащо.