Може ли сирийският президент Башар Асад да бъде сполетян от

Може ли сирийският президент Башар Асад да бъде сполетян от същата орис като афганистанския си сътрудник Ашраф Гани, който избяга от страната поради талибаните? Присъствието на Русия и Иран, както и неналичието на група, сравнима с талибаните, вършат този сюжет малко евентуален, изяснява ливанският уеб страница Al-Modon. Афганистанският сюжет няма по какъв начин да се сбъдне в Сирия, поради локалните и районните сили, присъстващи в страната, написа сирийският публицист Омар Кадур в публикация за уеб страницата. Той поддържа тезата си с упражнение в политическата фантастика. Нека си представим, съгласно афганистанския сюжет, Башар Асад на мястото на Ашраф Гани, за който беше обявено, че се е качил на аероплан за Таджикистан часове преди влизането на талибанските бойци в Кабул. За да бъде Асад в позицията на Гани, Москва би трябвало да разгласи изтеглянето на силите си и затварянето на своите бази в Сирия, в съгласуваност с Техеран, който също афишира изтеглянето на своите сили и милиции. В рамките на руско-израелската съгласуваност ще бъде оставено може би на израелски министър да разгласи края, като да вземем за пример заяви по радиото, че ръководството на Асад ще завърши в границите на три месеца. След изказването на израелския министър събитията ще се ускорят по невъобразим досега метод, защото разследващите служби и армейските елементи ще станат очевидци на бягството на своите членове и офицери, а в положение на безпорядък вратите на килиите се отварят за арестувани и доста значими записи се унищожават. От всички места под контрола на Асад пътищата, водещи до брега, ще станат очевидци на невиждано запушване, защото неговите поддръжници и тези, които са работили с него, ще търсят морето с вярата да намерят избавителна лодка за себе си. В страна, която към този момент е разрушена, няма летища, тъй че самолетите да могат да транспортират бягащите от предишното си и не е в полза на Москва или Техеран да избавят десетки хиляди от работилите за тях. Дори самолета на Башар може да се насочи в посока, друга от тези две столици. В Сирия няма талибани, нито Нусра, нито е удачно да бъдат сравнявани с други сходни групировки, тъй че страната евентуално ще бъде в безпорядък. Но сюжетът с хаоса няма да ужаси " интернационалната общественост " както преди. Както в тази ситуация със Сомалия, която беше оставена в положение на безпорядък и война, а хаосът й не ощети по никакъв метод интернационалния мир. Възможен е по -скоро безпорядък от вида на този, последвал рухването на Саддам Хюсеин, от който от дълго време се опасяват в Сирия, защото се допуска, че американската интервенция в него е неверна и е по -добре страната да бъде оставена на самите иракчани, тъй като загубите от американското евакуиране няма да надвишават загубите от интервенцията. Разбира се, това няма да се случи, тъй като Москва и Техеран няма да се изтеглят непринудено от на никое място. По-скоро пред тях се появява златната опция около американското евакуиране, да заявят, че никой от тях не изоставя своите съдружници, както прави Вашингтон. Ако Вашингтон посредством три поредни администрации на демократи и републиканци разгласи ясна политика във връзка с изтеглянето на военните и след това се отхвърли от концепцията за военна интервенция, Москва и Техеран са измежду водещите сили, които имат вяра във военната интервенция, с цел да разширят своето въздействие и виждат опция в американското евакуиране, даже в случай че техните намеси костват скъпо на към този момент изчерпаните им стопански системи. Теоретично Ашраф Гани, който " стана някогашен президент ", изнася урок за рухването на всички водачи, които ръководят страните си посредством външна воля, а не по волята на популацията, в случай че заобикаляме да използваме думата " нации ", поради съмнението, че може да носи обществено доближаване. Въпреки това, в същата степен, в която афганистанският сюжет в Сирия няма да бъде осъществен, няма да се извлече и поука от рухването на Гани. Напротив, управници като Башар и други ще прибягват повече от преди до външни бранители, с цел да избегнат неизбежното си рухване, в случай че останат без тяхната поддръжка. Не става въпрос единствено за Башар, който е направил закононарушения, които изгарят всички пътища зад тила му, само че това е казусът с тирани като него и сходни на него, който счита себе си за изключение след началото на революциите от Арабската пролет. Не бъркаме, в случай че си представим Башар Асад в Афганистан, само че по-скоро от другата страна, на страната на талибаните, което значи, че той би победил с тяхната победа. Теоретично, приемането от страна на " интернационалната общественост " на талибаните подкопава обичания компромис на Асад сред него и ислямския екстремизъм. Ето по този начин сунитският ислямски екстремизъм бива приет, по този начин както 4 десетилия по-рано беше приет и неговият шиитски аналог. Пред него обаче се разкрива парченце вяра, защото светът, който демонизира талибаните, е отдръпнал демонизацията си върху тях, тъй че да му бъде по -лесно да ги рециклира. В обозримо бъдеще това е по -вероятно от концепцията за ислямистко ръководство в по-голямата част от Близкия изток. В опит да оправдаят отдръпването редица американски чиновници обявиха двусмислено или непосредствено, че страната им няма да се жертва за правата на индивида на други места, като в същото време допуснаха, че тези места са безнадеждни и грешката е в тях, а не в политиката на Съединени американски щати, способна да завоюва военно и по-късно да пропилее успеха с провалена гражданска администрация. Подобни изказвания от демократична администрация ще завоюват доверие и резистентност, защото проблемите, свързани с правата на индивида в международен мащаб, постоянно са били поставяни на напред във времето с ръководството на демократите. Изглежда, че има американска тактика, която няма да се промени с смяната на ръководещата партия, която би трябвало обществено да изостави всяка " морална " характерност в политиката, даже в случай че нейното потребление е прагматично, оставяйки стратегически пустеещите региони на личната им бедност или на алчните да вземат участие в нея. Американската администрация си показва изтеглянето на своите бойци от Афганистан и Ирак като овакантяване на планетата Земя, както е било след излизането на американския дявол пред света в края на Втората международна война. Целта на изтеглянето им е да се посветят на укрепването на Америка и да се изправят пред възхода на Китай - борба, която не принадлежи към предишното нито на студените, нито на горещите войни. Това би блокирало пътя за тези, които всекидневно приканват Вашингтон да се намеси тук или там, с най -силните си благоприятни условия и от време на време с това, което единствено неговият авторитет подсигурява. Самото увещание, че Америка няма да посегне към военна интервенция, в случай че нейната национална сигурност не бъде директно наранена, ще бъде източник на наслада за тези, които ръководят със мощ, и за тези, които се стремят да разширят своето въздействие със мощ. Някои от тях побързаха да разгласят краха на Америка и края на нейната епоха, а източниците на вълните от тържествуване " от Китай до Русия и Иран... и техните локални сътрудници " бързат да потвърдят, че отсъствието на Съединени американски щати не е по -милостиво от наличието им. С неприкрито зложелателство американското евакуиране се съпоставя с унизителното отдръпване от Виетнам. Може би най -близко до действителността е да го съпоставим с бягството на иранския шах и вземането на американски заложници по това време и какво се е случило с цялостен район след успеха на моллите. И най-после Байдън беше съпоставен с Джими Картър, тъй че не очаквайте скоро американско завръщане с нов Рейгън.