Може ли наследени имоти да се поделят и без съд,

Може ли наследени парцели да се поделят и без съд, в случай че нямаме никакви разногласия и сме се разбрали?

А.Щ., София

В Закона за наследството (ЗН) има специфична глава, озаглавена " Делба на наследства ". Именно в нея са общите правила, при които може да се раздели едно имущество, в това число и в случай че в него има недвижими парцели. Тези правила са толкоз основополагащи, че те се употребяват за делби и когато съсобствеността не се е случила поради заместничество.

Основен принцип е, че всеки правоприемник може да изиска постоянно подялба. Той може да желае това, даже и да има приживе обратно предписание от наследодателя. Друго главно предписание е, че всеки правоприемник може да желае своя дял в натура, доколкото това е допустимо. Неравенството на дяловете се изравнява с пари, а парцелите, които не могат да се поделят комфортно, се изнасят на обществена обмен.

Важно е да се знае и че преди да се пристъпи към сформиране на дяловете, всеки сънаследник би трябвало да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността посред тях. Ако нещо бъде пропуснато при делбата, постоянно може да се раздели в допълнение. Предмет на делбата може да е всичко - права върху движими и недвижими движимости, вземания, прехвърлими права. Може да се дели право на градеж, на продължение или надстрояване, при избрани условия може да се дели дружествен дял в ООД, в дял може да се дефинира и собствеността върху едноличен търговец и така нататък Необходимо е да се знае и че в случай че делбата е осъществена без присъединяване на някой от сънаследниците, тя е напълно оскъдна. 

Определено има два типа делби. Едната е правосъдната. До нея се стига, когато сънаследниците, съсобствениците, съделителите не могат да стигнат до единодушие. Тя може да бъде поискана от всеки от наследниците, всеки може да я стартира с подаването на иск до съда. Ако има няколко недвижими парцела за разделение и те са на разнообразни места, тогава ищецът може да избере в кой тъкмо съд да го внесе. Трябва да е съд по местонахождението на най-малко един от парцелите. Съдебната подялба минава всекидневно през две етапи. В първата фаза се преглеждат разнообразни проблеми - привнасяне на имущества, изясняване на проблеми, свързани с дарения, с генезис, и така нататък Тази фаза завършва с допускане на делбата. Във втората фаза са изчисленията, сметките, претенциите и тя завършва с решение за това кое имущество при кого отива.

Съществува и доброволната подялба. И няма спор, че тя е за предпочитане - както поради спестяването на нерви, по този начин и на време и кавги. Доброволната подялба става с договор, който е двустранен и възмезден, и с него страните приключват напълно съсобствеността върху движимост или право. Когато в делбата има един или няколко недвижими парцела, тя наложително става в писмена форма с нотариална легализация на подписите. Заверката се прави при нотариус, в чийто регион има най-малко един от делбените парцели. След като той завери подписите на всички сънаследници, тогава се смята, че договорът е подписан. Нотариусът вписва служебно контракта в Имотния указател към Агенцията по вписванията.

Важно е да се знае, че би трябвало да се приготвят всевъзможни документи - уверение за наследници, данъчна оценка на парцела или парцелите, съответните документи, че съделителите не дължат налози, и др. 

Това, че всичко е непринудено, не значи, че е закрит пътят към съд. Като всеки сходен контракт, всяка от страните може да го оспорва и в съд, в случай че в даден миг се окаже, че има машинация, неточност, изнудване при сключването.