„Това не е усещане за бял куб“: историята зад провансалска галерия-апартамент
Като младеж в края на 80-те години на предишния век, прибирайки се от интернат във Англия през полусрочния период, Николас Мазе си спомня самотното прекарване на проучване тихите улици на Париж, когато всички локални деца бяха още на учебно заведение. С фотоапарат Canon EOS 650 в ръка той обичаше да документира локалното улично изкуство – зараждащ се интерес, който по-късно повлия на кариерата му.
Той също прекарва доста време в Екс-ан-Прованс, провансалския град покрай парцела, където живееше баба му по бащина линия. Той щеше да мине през буги квартала Мазарини, улиците, облицовани с тогавашните домове на благородниците от 18-ти век. Той си спомня, че е зърнал през портата на къщата на улица Кардинале, където в миналото са живели баба му и дядо му, и е бил изумен от извисяващата се каменна фасада с цвят на мед, отдалечена от огромна градина, засенчена от короните на вековни кестени и липи.
След Втората международна война дядото на Мазет беше закупил величествените жилища...
Прочетете целия текст »
