Хумусът и неговият филм
Може ли хумусът да бъде катализатор на мира в Близкия изток? Може ли този дип от сплескан нахут да бъде витрина на разбирателството в района пред света? А може ли създателят на рецептата за мир да се окаже австралиец? Сигурна съм, че сте си задавали тези въпроси доста пъти и е време подозренията ви да отпаднат. Отговорът на всички е “да ”, и това е тематиката на кино лентата “Правете хумус, а не война ”.
Запознайте се с Тревър Греъм. Документалист, който има ексцентричната концепция да ни преведе през тази изстрадала зона посредством една друга война. Войната за хумуса! Тя бушува сред Израел, Палестина и Ливан от 2008 година В чии вени е потекъл пръв, кой го прави най-добре и кой има правото да държи комерсиалната марка пред света и да прави пари от името му. Тревър несъмнено е чалнат и не пропуща благоприятност да пусне микрофона, с цел да потопи парче пита в хумуса, само че той има и персонален претекст да направи този филм – една любовна история и едно семейство, което всяка събота сяда към масата си “на дъното ” на света, с цел да яде хумус.Той се свързва с разнообразни публични лица – министри и политици, учени и историци, и даже един публицист, който надниква в самата Библия, с цел да отсече, че хумусът е упоменат в Стария завет. Докато гледаш всички тези значими хора и предусещаш техния прикрит претекст да водят този спор на “идентичността ”, се заливаш от смях и неизбежно си мислиш за киселото мляко, сиренето и лютеницата. Наши са! Само наши и на никой различен!
А истината е... Истината като че ли е, че оттатък политическите претекстове всички тези хора – палестинци, ливанци и израелци, обичат хумус и го вършат да си оближеш пръстите! Хумусът е храна, която пътува с хората, като думите, и е задоволително антична, с цел да е на всички тях. И хората – тези, неважните хора, нямат никакъв проблем с това отвън анекдотите и закачките. Те нямат потребност някой им каже, че хумусът е изконна тяхна принадлежност, тъй като той е и постоянно е бил! Те се събират и пробват непознатия хумус, те наемат оня, който го прави добре, те минават телени огради и оставят оръжието си, с цел да седнат на масата на другия и да ядат от хумуса му. Той е оазис на мира и нормалността в този ужасяващ спор.
Какво повече? Може би и малко рецензия към занимателния Греъм. Твърде доста копира стила на Майкъл Мур, даже в шапката.
Но стига за кино лентата. Време е за рецептата!Необходимите артикули:
500 г сварен нахут
2 супени лъжици ярък тахан
2 скилидки пресован чесън
½ чаена лъжичка кимион
сокът на два лимона
зехтин, сол
Всичко без зехтина отива в блендера. И когато той се затрудни да смели нахута, добавяте зехтин на тънка струйка на няколко пъти, до момента в който блендерът тръгне и направи умерено гъст и равен крем. Прехвърляте го в купа, пробвате, с цел да се уверите, че е просто хубост, пробвате се да не изядете половината, преди да сте го сервирали и в случай че е нужно, добавяте каквото е належащо съгласно усета си. Поставяте го в центъра, осигурявате си арабски самун и поканвате приятелите си на масата!
Запознайте се с Тревър Греъм. Документалист, който има ексцентричната концепция да ни преведе през тази изстрадала зона посредством една друга война. Войната за хумуса! Тя бушува сред Израел, Палестина и Ливан от 2008 година В чии вени е потекъл пръв, кой го прави най-добре и кой има правото да държи комерсиалната марка пред света и да прави пари от името му. Тревър несъмнено е чалнат и не пропуща благоприятност да пусне микрофона, с цел да потопи парче пита в хумуса, само че той има и персонален претекст да направи този филм – една любовна история и едно семейство, което всяка събота сяда към масата си “на дъното ” на света, с цел да яде хумус.Той се свързва с разнообразни публични лица – министри и политици, учени и историци, и даже един публицист, който надниква в самата Библия, с цел да отсече, че хумусът е упоменат в Стария завет. Докато гледаш всички тези значими хора и предусещаш техния прикрит претекст да водят този спор на “идентичността ”, се заливаш от смях и неизбежно си мислиш за киселото мляко, сиренето и лютеницата. Наши са! Само наши и на никой различен!
А истината е... Истината като че ли е, че оттатък политическите претекстове всички тези хора – палестинци, ливанци и израелци, обичат хумус и го вършат да си оближеш пръстите! Хумусът е храна, която пътува с хората, като думите, и е задоволително антична, с цел да е на всички тях. И хората – тези, неважните хора, нямат никакъв проблем с това отвън анекдотите и закачките. Те нямат потребност някой им каже, че хумусът е изконна тяхна принадлежност, тъй като той е и постоянно е бил! Те се събират и пробват непознатия хумус, те наемат оня, който го прави добре, те минават телени огради и оставят оръжието си, с цел да седнат на масата на другия и да ядат от хумуса му. Той е оазис на мира и нормалността в този ужасяващ спор.
Какво повече? Може би и малко рецензия към занимателния Греъм. Твърде доста копира стила на Майкъл Мур, даже в шапката.
Но стига за кино лентата. Време е за рецептата!Необходимите артикули:
500 г сварен нахут
2 супени лъжици ярък тахан
2 скилидки пресован чесън
½ чаена лъжичка кимион
сокът на два лимона
зехтин, сол
Всичко без зехтина отива в блендера. И когато той се затрудни да смели нахута, добавяте зехтин на тънка струйка на няколко пъти, до момента в който блендерът тръгне и направи умерено гъст и равен крем. Прехвърляте го в купа, пробвате, с цел да се уверите, че е просто хубост, пробвате се да не изядете половината, преди да сте го сервирали и в случай че е нужно, добавяте каквото е належащо съгласно усета си. Поставяте го в центъра, осигурявате си арабски самун и поканвате приятелите си на масата!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ