От София до Тирана правителственият самолет летя точно 40 минути
Може ли да се каже, че този полет е бил по трасето на един от европейските транспортни коридори – „ Номер осем “ (№8).
И да и не.
Обявената цел на визитата на премиера на България Бойко Борисов бе да се продължи „ разговорът и съдействието сред страните от района за реализиране на прогрес по пътя на европейската интеграция на страните от Западните Балкани “, съобщи специфичният делегат на БГНЕС от албанската столица Светлин Стоянов.
Самолетът елементарно минава над планините. Пътищата по земята – не толкоз. Особено когато се приказва за пътища на Балканите.
През април българският министър на районното развиване и благоустройството Николай Нанков съобщи на срещата на върха „ Западни Балкани – Европейски Съюз “, че страните от Западните Балкани би трябвало да изминат своя път към Европейски Съюз. Може би той си показва този път напълно съответно – пристанища, автомагистрала, летища, даже петролопровод? Нанков акцентира, че е належащо да се обезпечат транспортните връзки на тези страни, с цел да имат „ почтено място и бъдеще в обединена Европа “.
„ На Балканите им трябват съвременни, нови летища, интермодални пристанища, железопътна инфраструктура и пътища “, сподели той, само че още веднъж не стана въпрос съответно от кое място могат да дойдат парите за тези планове.
„ Това е, което се чака от нас и за което би трябвало да търсим разнообразни благоприятни условия за финансиране “, бяха неговите думи.
И това се отнася с цялостна мощ за историческия към този момент кулоар „ Номер осем “, който продължава да е „ жизненоважен като директна връзка сред Адриатика и Черно море “.
Защо исторически? Не единствено поради времето, което си върви, до момента в който налице са повече приказки и пожелания, разногласия и даже намерено оповестяване на разнопосочни ползи.
В България през „ идващите четири до пет години би трябвало да се акцентира на строителството на оставащите за доизграждане 80 км от границата с Република Македония до Автомагистрала „ Струма “, споделяше Нанков. И още веднъж „ към 400 млн. евро е дефицитът за сектора, за който няма “ европейски пари и ще се разчита на лични средства и на „ поддръжката на интернационалните финансови институции “, т.е. заеми.
„ Хубаво е, че сътрудниците от другите страни също работят по кулоар 8 “, акцентира министърът.
Македония строи и приключва тази година свои елементи от автомагистралите, Албания също.
Ако се върнем обратно във времето, за което ни оказва помощ политическият анализатор Иван Николов, можем да заподозрем, че против плана за връзка на Бургас и Варна през Македония и албанското пристанище Дуръс до отсрещния италиански бряг работят ползите основно на Гърция.
В разбор, особено за БГНЕС, изработен през септември 2017, Николов уточни, че „ стратегическата цел на Гърция е осуетяването на Коридор №8 “.
Той счита, че в цялостната гръцка геополитическа и инфраструктурна тактика, „ задача № 1 е саботирането на всеки план, предусещащ реализирането на кулоар № 8. Тази тактика има дълбоки корени, само че през последните двайсетина години тя се радва на изключително внимание и грижи “.
В общия агитационен звук, съпътстващ интеграционните процеси в Европа, след рухването на тоталитарните режими в Източна Европа и разпада на Югославия, Гърция побърза да впише личния си интерес и да го отбрани с цената на своето преимущество, че тя единствена на Балканите беше член и на Европейски Съюз, и на НАТО. В същото време гръцкото държавно управление интензивно проработи за основаването на „ научно обоснована ” позиция за попречване на икономическото свестяване на България, Македония и Албания. Нейната цел беше тяхното приемане в евроатлантическите структури да стане по този начин, че стопански те да се впишат в схемата, основана от Атина, споделя Николов.
Гърция разполага с пътя „ Виа Егнация “, в действителност с част от него. Античният път „ Виа Егнация “ (на лат: Via Egnatia) е измежду най-известните военни пътища, издигнат от античните римляни през 145 година пр.н.е.
Пътят минава през Македония и Тракия и стига до Мала Азия.
Днес в Гърция „ Егнатия Одос “ се назовава автомагистралата, свързваща Александруполис на Егейско море с пристанището Игуменица на Йонийско море.
Всеки успореден път на добре развитата, само че към момента незадоволително подплатената с възвръщаемост връзка сред Адриатика и азиатския бряг е опасност за товарния поток, който генерира приходите от пътя. Заплаха е и за натоварването на пристанищата, които се нуждаят от товарите, с цел да съществуват.
При това кулоар №8 е късата връзка, по която един успореден на планувания авто и влаков път петролопровод може да заплаши проектите прекосяването на танкерите през Босфора да носи доста повече доходи.
Главно направление на Общоевропейски транспортен кулоар №8, както е формалното име на плана е Бари/Бриндизи в Италия – Дуръс/Вльора - Тирана - Кафасан в Албания и през Скопие в Македония към София - Пловдив - Бургас/Варна. Коридорът е интермодален и включва пристанищата, пътищата, железниците, летищата.
На 1 август 2017 година в Скопие министър-председателите Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха съглашението за добросъседство. Заедно с контракта двете страни подписаха още осем съглашения, като за предпочитан от страна на двете държавни управления бе избран инфраструктурният план Коридор №8. Той е един от 10-те паневропейски транспортни коридори. И би трябвало някой ден да свърже Адриатическо с Черно море.
Реализацията на плана ще открие нови благоприятни условия за развиване и стопански разцвет на района. Очаква се да е инвестиция и в сигурността на Балканите, тъй като там, където се гради, където се извършват огромни планове с европейски или средства от интернационалните финансови институции, се чака да има мир, с цел да работят тези планове.
В посока мир е и срещата, в която взе участие на 4 юни в Тирана и министър председателят на България от самодейността Процеса Акаба
Процесът Акаба е поредност интернационалните срещи, инициирани за пръв път от краля на Йордания през 2015 година Тяхната цел е поддържане на интернационалната и районната съгласуваност и съдействие в битката с тероризма, екстремистките идеологии и с радикализацията посредством изчерпателен метод. Срещите са част от самодейностите на крал Абдула II за определяне на контакти с разнообразни страни по света, за координацията на антитерористичните дейности.
Тук в Албания се приказва за мир и сигурност, евентуално по въпросите на Балканите. /БГНЕС
И да и не.
Обявената цел на визитата на премиера на България Бойко Борисов бе да се продължи „ разговорът и съдействието сред страните от района за реализиране на прогрес по пътя на европейската интеграция на страните от Западните Балкани “, съобщи специфичният делегат на БГНЕС от албанската столица Светлин Стоянов.
Самолетът елементарно минава над планините. Пътищата по земята – не толкоз. Особено когато се приказва за пътища на Балканите.
През април българският министър на районното развиване и благоустройството Николай Нанков съобщи на срещата на върха „ Западни Балкани – Европейски Съюз “, че страните от Западните Балкани би трябвало да изминат своя път към Европейски Съюз. Може би той си показва този път напълно съответно – пристанища, автомагистрала, летища, даже петролопровод? Нанков акцентира, че е належащо да се обезпечат транспортните връзки на тези страни, с цел да имат „ почтено място и бъдеще в обединена Европа “.
„ На Балканите им трябват съвременни, нови летища, интермодални пристанища, железопътна инфраструктура и пътища “, сподели той, само че още веднъж не стана въпрос съответно от кое място могат да дойдат парите за тези планове.
„ Това е, което се чака от нас и за което би трябвало да търсим разнообразни благоприятни условия за финансиране “, бяха неговите думи.
И това се отнася с цялостна мощ за историческия към този момент кулоар „ Номер осем “, който продължава да е „ жизненоважен като директна връзка сред Адриатика и Черно море “.
Защо исторически? Не единствено поради времето, което си върви, до момента в който налице са повече приказки и пожелания, разногласия и даже намерено оповестяване на разнопосочни ползи.
В България през „ идващите четири до пет години би трябвало да се акцентира на строителството на оставащите за доизграждане 80 км от границата с Република Македония до Автомагистрала „ Струма “, споделяше Нанков. И още веднъж „ към 400 млн. евро е дефицитът за сектора, за който няма “ европейски пари и ще се разчита на лични средства и на „ поддръжката на интернационалните финансови институции “, т.е. заеми.
„ Хубаво е, че сътрудниците от другите страни също работят по кулоар 8 “, акцентира министърът.
Македония строи и приключва тази година свои елементи от автомагистралите, Албания също.
Ако се върнем обратно във времето, за което ни оказва помощ политическият анализатор Иван Николов, можем да заподозрем, че против плана за връзка на Бургас и Варна през Македония и албанското пристанище Дуръс до отсрещния италиански бряг работят ползите основно на Гърция.
В разбор, особено за БГНЕС, изработен през септември 2017, Николов уточни, че „ стратегическата цел на Гърция е осуетяването на Коридор №8 “.
Той счита, че в цялостната гръцка геополитическа и инфраструктурна тактика, „ задача № 1 е саботирането на всеки план, предусещащ реализирането на кулоар № 8. Тази тактика има дълбоки корени, само че през последните двайсетина години тя се радва на изключително внимание и грижи “.
В общия агитационен звук, съпътстващ интеграционните процеси в Европа, след рухването на тоталитарните режими в Източна Европа и разпада на Югославия, Гърция побърза да впише личния си интерес и да го отбрани с цената на своето преимущество, че тя единствена на Балканите беше член и на Европейски Съюз, и на НАТО. В същото време гръцкото държавно управление интензивно проработи за основаването на „ научно обоснована ” позиция за попречване на икономическото свестяване на България, Македония и Албания. Нейната цел беше тяхното приемане в евроатлантическите структури да стане по този начин, че стопански те да се впишат в схемата, основана от Атина, споделя Николов.
Гърция разполага с пътя „ Виа Егнация “, в действителност с част от него. Античният път „ Виа Егнация “ (на лат: Via Egnatia) е измежду най-известните военни пътища, издигнат от античните римляни през 145 година пр.н.е.
Пътят минава през Македония и Тракия и стига до Мала Азия.
Днес в Гърция „ Егнатия Одос “ се назовава автомагистралата, свързваща Александруполис на Егейско море с пристанището Игуменица на Йонийско море.
Всеки успореден път на добре развитата, само че към момента незадоволително подплатената с възвръщаемост връзка сред Адриатика и азиатския бряг е опасност за товарния поток, който генерира приходите от пътя. Заплаха е и за натоварването на пристанищата, които се нуждаят от товарите, с цел да съществуват.
При това кулоар №8 е късата връзка, по която един успореден на планувания авто и влаков път петролопровод може да заплаши проектите прекосяването на танкерите през Босфора да носи доста повече доходи.
Главно направление на Общоевропейски транспортен кулоар №8, както е формалното име на плана е Бари/Бриндизи в Италия – Дуръс/Вльора - Тирана - Кафасан в Албания и през Скопие в Македония към София - Пловдив - Бургас/Варна. Коридорът е интермодален и включва пристанищата, пътищата, железниците, летищата.
На 1 август 2017 година в Скопие министър-председателите Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха съглашението за добросъседство. Заедно с контракта двете страни подписаха още осем съглашения, като за предпочитан от страна на двете държавни управления бе избран инфраструктурният план Коридор №8. Той е един от 10-те паневропейски транспортни коридори. И би трябвало някой ден да свърже Адриатическо с Черно море.
Реализацията на плана ще открие нови благоприятни условия за развиване и стопански разцвет на района. Очаква се да е инвестиция и в сигурността на Балканите, тъй като там, където се гради, където се извършват огромни планове с европейски или средства от интернационалните финансови институции, се чака да има мир, с цел да работят тези планове.
В посока мир е и срещата, в която взе участие на 4 юни в Тирана и министър председателят на България от самодейността Процеса Акаба
Процесът Акаба е поредност интернационалните срещи, инициирани за пръв път от краля на Йордания през 2015 година Тяхната цел е поддържане на интернационалната и районната съгласуваност и съдействие в битката с тероризма, екстремистките идеологии и с радикализацията посредством изчерпателен метод. Срещите са част от самодейностите на крал Абдула II за определяне на контакти с разнообразни страни по света, за координацията на антитерористичните дейности.
Тук в Албания се приказва за мир и сигурност, евентуално по въпросите на Балканите. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ