Хенриета Лакс – „безсмъртната“ жена, за която вероятно не сте чували досега
Може ли човек да живее постоянно? Въпрос остарял, колкото човечеството.
Биологично видяно, безсмъртието е допустимо. Най-старата и най-ранна форма на живот е бактерията, защото тя се възпроизвежда посредством клониране, което механически значи, че всяка бактерия, която в миналото е съществувала, постоянно е била същата през цялото време. По-сложните клетъчни организми като T.dohrinii – дребна средиземноморска медуза пропущат остаряването и гибелта, ставайки все по-млади (може би имат връзка с Бенджамин Бътън) и клонирайки се в хиляди. Никой не знае на какъв брой години са!
Интересното е, че безсмъртието не се проявава само в по-простите форми на живот. Има дървета като Pinus longaeva от семейство Борови, които са на хиляди години. Едно от тях, намиращо се в Норвегия, е на 9550 години ( а по никакъв начин не му личат – наподобява единствено на 5000 ).
Всичко това е неповторимо, само че може ли да се случи на индивида? Някой към този момент знае отговорът на този въпрос.
Името й е Хенриета Лакс и е „ безсмъртна “. Тя е извънредно значима дама на 20-ти век, за която съвсем никой не знае. 20 години след гибелта си, тя едвам не поражда дипломатически спор сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати. И да – тя умира през 1951 година. Запознайте се с „ безсмъртната “ Хенриета Лакс.
На 29.01.1951 година майката на три деца Хенриета Лакс е призната в болница „ Джон Хопкинс “ в Мериленд с диагноза рак на шийката на матката. От този ден нататък всички последвали медицински проучвания, даже и в днешно време, станали вероятни точно поради тази 31-годишна умираща афроамериканка.
Преди случая с Хенриета медиците нямали съвсем никаква информация за болестта, защото не можели да го учат отвън човешкото тяло. По време на лекуването й е направена биопсия, без нейно единодушие – честа процедура по това време. Изследванията посочили на лекуващия я доктор – доктор Джордж Гей нещо неповторимо, невиждано и нечувано – туморните кафези на Хенриета били безсмъртни. Те в никакъв случай нямало да умрат.
Изолирайки самостоятелни кафези доктор Гей имал опцията да ги мултиплицира и да сътвори линии от кафези, наречени на пациентката – „ ХеЛа “ и по този метод съумял да стартира проучване на рака в лаборатория – гениална опция за това време. Гей разпространявал методите, техникитие и откритията си. Единственото, което запазил в загадка, било от къде е получил туморните кафези, които е изследвал. През 1954 година Джонас Салк съумява да сътвори ваксина за клетките „ ХеЛа “.
През идната 1955 година клетките „ ХеЛа “ станали първите човешки кафези, сполучливо клонирани от Теодор Пук и Филип Маркъс в Университета на Колорадо. До 2009 година повече от 60 000 научни публикации били оповестени по отношение на клетките „ ХеЛа “. Научните достижения в проучването на раковите кафези не престават да нарастват, а Хенриета няма визия какъв брой доста е помогнала за развиването на медицината. Тя умира на 4.10.1951 година и е заровена извънредно непретенциозно, без даже да има надгробен камък. До 2010 година даже фамилията на Хенриета не знаело, че е била потребна за някой различен, с изключение на за самите тях.
След триумфа в поддържането на раковите кафези живи в лаборатория и през идващите 20-25 години, медицинските проучвания не престават решително, до момента в който не стартира по този начин наречената „ война на рака “ през 70-те години, когато нескрито излиза тревожна особеност. Проверката на етническия генезис на конфискуваните тъканни проби се изследва и руските откриватели виждат необикновен брой на проби с афро-карибски генезис. Чернокожите, живеещи в Русия, не били чак толкоз доста, с цел да се потвърдят лабораторните резултати. Нещо не било наред. След като руснаците разгласяват констатациите си през 1975 година, те провокират огромен дипломатически скандал сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати. 20-30% от всички изследвани типове ракови формирания били на хора от афро-карибски генезис. Виновникът се оказва Хенриета Лакс…
Когато Джордж Гей осъзнава какъв брой нападателни били туморните кафези на Хенриета, след наблюдения с микроскоп, той осъзнал какъв брой упорити можели да бъдат. Клетките „ ХеЛа “ в лабораторията били разнообразни, те работили като вирус. Тогава Гей осъзнал, че в действителност всички медици са изучавали еднакъв тип кафези – „ ХеЛа “, а не клетките на другите типове тумори. Това означавало, че всичките тези години на труд били напразни.
През 2014 година Хенриета Лакс най-сетне била показана в Залата на славата в Мериленд като жена, помогнала за огромна смяна в света. Тя била помогнала на голям брой хора, спасявайки животите им и докарала милиони на фармацефтичните компании.
Всяка нейна туморна клетка към момента е жива. Затова Хенриета Лакс в никакъв случай няма да почине.
