Зов от отвъдното. Починалият баща на моя съпруг ми се яви с голяма молба
Може и да не ви се има вяра, само че на мен персонално ми се случи една мистична история, обвързвана със „ света на мъртвите “. След като това се случи, повярвах в съществуването на задгробен живот и че има необикновени информационни канали сред нашите светове.
Случи се до момента в който бях у дома по майчинство. Нови приятни отговорности и грижи, свързани с раждането на малко дете, нахлуха в живота ми, променяйки го до неразбираемост. Спомням си, че главата ми непрекъснато беше цялостна с нови хрумвания, свързани с развъждането на бебето.
И внезапно, ненадейно, започнаха да ме навестяват натрапчиви, необикновени мисли. Те бяха свързани с това, че трябваше непременно допустимо най-бързо брачният партньор ми Иван да се сдобри с неговия татко (т.е. с моя тъст). Това обаче не беше елементарно да се направи.
Преди доста време, когато Иван бил още малко момче, татко му напуснал фамилията си и отишъл при друга жена. Отначало татко и наследник поддържали естествени връзки. Когато обаче Иван пораснал, навършил 14 години, се скарали. Много. Не знам кой е отговорен. Но прекъснали връзката си вечно. Иван даже не предложения татко си на сватбата ни.
Та по този начин. Бях заета у дома да шетам, пера, грижа се за детето, а в главата ми непрестанно изникват разновидности по какъв начин тези двамата да се помирят.
Един ден след обяд бебето заспа. Веднага, възползвайки се от случая, взех решение да се заема с купчината изпрано пране. Стоя до ютията и гладя дрешките му. Планирам какво да сготвя за вечеря.
И тогава внезапно някакви облици се появиха пред очите ви и започнаха да образуват ясна картина.
Видях, като че ли в профил, че с Иван отидохме в къщата на татко му. Стоим на прага. Вратата се отваря и ни канят да влезем вътре. Следваме татко му в коридора, той сяда на ръба на дивана и ни подканва да се присъединим с ръка. Но ние с Иван стоим. Оглеждам се и споделям: „ Е, здравейте! Значи тук живеете! “ А тъстът ми дава отговор: „ Аз не пребивавам тук. Вече съм мъртъв! “
След тези думи видението изчезна. И сърцето ми заби мощно, като че ли във всички ъгли на тялото ми. Изключих ютията, сложих я на дъската и си помислих: „ Какво стана в този момент? Как е допустимо? И какво значи всичко това?
Реших да схвана повече тематиката. Знаех по какъв начин. Обадих се на вуйна Зоя, другарка на майката на Иван. В положителни връзки съм с нея. Говорим си за това-онова и в това време стартирам да запитвам отдалеко за свекъра (тя живее до него на същата улица): „ Къде е? Какво прави той? Как е той? “
А вуйна Зоя безусловно ме стъписва: „ Ами по никакъв начин. Той към този момент не е на този свят! Минаха шест месеца, откогато го погребахме. “
И тогава като че ли получих озарение. Излиза, че умрелият тъст се пробва да се свърже със сина си посредством мен. Той желае да отиде на гробището по някаква причина.
Вечерта брачният партньор ми се прибра от работа. След вечеря му описах за моите натрапчиви мисли и странното привидение и показах догатката си.
Честно казано, бях по едно и също време разчувствана и уплашена. Никога не знаеш за какво мъртвите примамват живитена гробището. Иван също беше изрично срещу първоначално. Но в последна сметка взехме решение да отидем.
Отидохме идващия уикенд. Там момчетата от погребалната организация ни помогнаха: въз основа на приблизителното време на събитието и семейството ни предложиха в кой имот е заровен умрелият.
С мъжа ми се приближихме до посоченото място и слязохме от колата. Разпръснахме се в разнообразни страни, с цел да намерим стремежи монумент.
Щом направих няколко крачки, като че ли нещо невидимо начело ме хвана за роклята и ме дръпна в другата посока. Цялото ми тяло настръхна. Но не ме пуска, води ме право до ограда, ситуирана близо до пътя. Стигнах. Видях вярното име на паметника. Обадих се на брачна половинка си. Той отвърна и невидимата мощ веднаг аме пусна. Отидох до колата.
Иван постоя известно време самичък, въображаемо общуваше, отиде до надгробния камък, докосна го за момент, като че ли се сбогуваше. И си тръгнахме.
Починалият ми тъст в никакъв случай повече не ме е безпокоил. Явно му е било мъчно в оня свят. Не е можел да отиде там, където би трябвало, до момента в който не подписа мир със сина си.
