Всеки ден виждаме с очите си каква колосална грешка беше Брекзит
Може и да е обхванат от мълчанието на Уестминстър, само че с всеки минал ден и по всевъзможен метод Брекзит става все по-реален. Толкова дълго време този спор се водеше благодарение на нереални съществителни: „ независимост “, „ суверенитет “, „ надзор “. Но в този момент действителността се намесва. Тази седмица стана ясно, че Брекзит е нараснал сметките за храна на британците с съвсем 6 милиарда паунда за интервал от две години и че най-вече са потърпевши семействата с най-малки приходи. Има причина политиците да приказват за „ въпроси, свързани с хляба “: тъй като в храната и разноските за нея няма нищо нереално.
Поглеждайки обратно, постоянно е било показателно, че участниците в акцията за овакантяване на Европейски Съюз се стремяха да заобикалят сферата на съответното, предпочитайки да се придържат към неосезаемото говорене за „ самостоятелност “ или възвръщане на контрола върху националната ни орис. Те знаеха, че действителността е враждебна среда за плана „ Брекзит “, която ще разкрие неговата нелепост. Оставащите се пробваха да се опълчват, надявайки се да се бият не на бойното поле на фантазиите, а на терена на обстоятелствата и цифрите, само че това по този начин и не се получи. Това единствено ги правеше скучни и ги превръщаше в капризни счетоводители, а също така всичките им числа сами по себе си бяха абстракции – проекции на едно хипотетично бъдеще. Мрачните прогнози можеха да бъдат и бяха отхвърлени като „ план на страха “.
Нещо повече, брекзитърите предлагаха материално утешение на тези, които желаеха да получат малко конкретика, примесена с визия и романтика. Те обещаваха, че за Националната здравна работа (NHS) ще бъдат отделяни в допълнение 350 млн. паунда седмично. Англия отвън Европейски Съюз ще се радва на „ безусловно същите преимущества “, които е имала в него. Ежедневието освен щеше да бъде същото, само че и доста по-добро. През 2019 година, три години след референдума, Джейкъб Рийс-Мог беше доста съответен: „ Виждам опциите за по-евтина храна, облекла и обувки, което ще помогне най-много на приходите на най-незаможните членове на нашето общество “.
По-евтина храна, сподели той. Вече не е належащо да разчитаме нито на обещанията на едната, нито на прогнозите на другата страна, с цел да определим дали Рийс-Мог е бил прав, или не за това. Вместо това разполагаме с твърди числа и личните си очи.
Изследване на Лондонското учебно заведение по стопанска система (LSE) от тази седмица откри, че не с помощта на войната в Украйна, пандемията или „ световните фактори “, а категорично на цялата спомагателна администрация, подбудена от Брекзит, разноските за храна, импортирана от Европейски Съюз, са добавили общо 210 лири към сметката за хранителни артикули на междинното домакинство през 2020 година и 2021 година: нарастване с 6% за този интервал.
Тъй като по-бедните фамилии харчат по-голям дял от дребното, което имат, за храна, тази такса от 210 лири за Brexit ги е засегнала непропорционално мощно. Достатъчно е да прочетете дневниците на „ Гардиън “ за топлината или храната, с цел да се убедите в последствията от повишението на цените. „ От известно време се запасявам с храна “, написа тази седмица лондончанката Шарън Спайс. „ Консервирани зеленчуци, супи, риба звук, риба, говеждо месо… Трябва да променям консервите си, с цел да съм сигурна, че са с изминал период на валидност “.
Не е като да няма задоволително храна за всички. Тази година към 7 милиарда ястия са били изхвърлени, като земеделските производители показват като главен фактор Брекзит и произлизащия от него дефицит на служащи за бране на плодове и зеленчуци. Националният съюз на фермерите откри, че към 4% от членовете му са изгубили реколтата си, тъй като не са имали задоволително хора, които да я приберат. Досега този дефицит се покриваше от сезонни служащи, идващи от континента, само че Брекзит ги изключи – и по този начин изцяло годна за консумация храна е оставена да гние.
Малко по малко действителността съумява там, където реториката (и статистическите прогнози) се провалят. Противниците на Брекзит към този момент не са принудени да акцентират, че в един толкоз взаимосвързан свят като нашия спирането на връзките е безсмислено. Или че да се отделиш от търговски блок, формиран от най-близките ти съседи, тъй че да е по-трудно да продаваш твоите артикули и да купуваш техните, е явно икономическо безумство. Вместо това действителността го потвърждава ден след ден.
Ако не е на кухненската маса, то е в болничното заведение, където напрежението в Националната здравна работа (NHS) – под формата на дефицит на същия този личен състав – е „ изострено от гласуването за Брекзит “, съгласно изследване на Nuffield Trust, оповестено тази седмица. В по-ранен отчет на Nuffield се показва, че „ обстановката в региона на обществените грижи е най-спешна “, защото прекъсването на миграцията от Европейски Съюз попречва бъдещите служащи да дойдат в страната, с цел да оказват помощ.
Или пък на летището, където на английските туристи се постанова да се редят с часове на опашка там, където в миналото, въоръжени със старите си кафяви паспорти, са можели да преминат безпроблемно – и по този начин да изгубят скъпа част от мъчно извоюваната си годишна отмора. Или пък на фериботния терминал, където английските музиканти, които в миналото са си изкарвали обичайно прехраната с концерти на континента, в този момент откриват, че Брекзит е блокирал пътя им. По безчет способи материалният опит от излизането на Англия от Европейския съюз и изключително от единния пазар прави работата по убеждаването, която последователите на оставането и техните причини пробваха, само че не съумяха.
Тъй като действителността прави своята работа, даже тези, които преди този момент са симпатизирали на идеята Брекзит, гледат на нея с нови очи. Изведнъж другите статистически данни, които в миналото са били размазани, стартират да образуват модел. Ако управлявате дребен бизнес, който преди е можел да достави даден артикул в Нидерландия да вземем за пример за два дни, а в този момент се оказва, че това лишава 21 дни, тогава разбирате за какво броят на комерсиалните връзки сред Обединеното кралство и Европейски Съюз е намалял с една трета – и разбирате за какво Службата за бюджетна отговорност пресмята, че единствено Брекзит ще утежни ситуацията на Англия с 4%. Тези 4% се показват в почти 100 милиарда паунда по-малко генерирани парични средства всяка година, 40 милиарда паунда по-малко данъчни доходи – и затова 40 милиарда паунда по-малко разноски за учебни заведения, лечебни заведения и всички неща, от които се нуждаем групово и обезверено.
Ето за какво поддръжката за Брекзит се срутва, като всяко изследване отбелязва рекордно ниски стойности. Спадът на консерваторите в социологическите изследвания по едно и също време отразява и ускорява наклонността, тъй като в очите на гласоподавателите Брекзит постоянно е бил план на торите. Съдбата на двамата е обвързвана. Като се има поради, че септемврийският минибюджет подкопа репутацията на торите като стопански способени, той сигурно е повлиял на публичната оценка за тяхното значимо достижение. Британците усетиха по джоба си въздействието на некомпетентността на Лиз Тръс: за тези, които в миналото са вярвали на партията, която я избра, това прави настояването на консерваторите, че Брекзит в последна сметка ще се оправи, да звучи по новому кухо.
Много преди пандемията доста демократични коментатори и други хора предупреждаваха за заплахите на новата епоха на пост-истината. Направихме всичко по силите си, само че можехме да кажем, че това не е изцяло безапелационно. Всичко беше прекомерно нереално. Тогава удари COVID-19 и внезапно хората видяха с огромна изясненост, че истината може да бъде разликата сред живота и гибелта: когато американският президент разсъждава на глас за вероятните изгоди от инжектирането на белина за ликвидиране на вируси, този факт е мъчно да бъде пропуснат. Това, което е било мъгляво на доктрина, може да стане ясно на процедура.
Националният спор за Брекзит мина от абстракции и обещания към студена, все по-твърда действителност. По свои лични аргументи нашите политици в този момент мълчат по този въпрос. Но действителността става все по-трудна за занемаряване – и с всеки минал ден става все по-силна.
Текстът е оповестен в английския „ The Guardian “, негов създател е Джонатан Фрийдленд. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Поглеждайки обратно, постоянно е било показателно, че участниците в акцията за овакантяване на Европейски Съюз се стремяха да заобикалят сферата на съответното, предпочитайки да се придържат към неосезаемото говорене за „ самостоятелност “ или възвръщане на контрола върху националната ни орис. Те знаеха, че действителността е враждебна среда за плана „ Брекзит “, която ще разкрие неговата нелепост. Оставащите се пробваха да се опълчват, надявайки се да се бият не на бойното поле на фантазиите, а на терена на обстоятелствата и цифрите, само че това по този начин и не се получи. Това единствено ги правеше скучни и ги превръщаше в капризни счетоводители, а също така всичките им числа сами по себе си бяха абстракции – проекции на едно хипотетично бъдеще. Мрачните прогнози можеха да бъдат и бяха отхвърлени като „ план на страха “.
Нещо повече, брекзитърите предлагаха материално утешение на тези, които желаеха да получат малко конкретика, примесена с визия и романтика. Те обещаваха, че за Националната здравна работа (NHS) ще бъдат отделяни в допълнение 350 млн. паунда седмично. Англия отвън Европейски Съюз ще се радва на „ безусловно същите преимущества “, които е имала в него. Ежедневието освен щеше да бъде същото, само че и доста по-добро. През 2019 година, три години след референдума, Джейкъб Рийс-Мог беше доста съответен: „ Виждам опциите за по-евтина храна, облекла и обувки, което ще помогне най-много на приходите на най-незаможните членове на нашето общество “.
По-евтина храна, сподели той. Вече не е належащо да разчитаме нито на обещанията на едната, нито на прогнозите на другата страна, с цел да определим дали Рийс-Мог е бил прав, или не за това. Вместо това разполагаме с твърди числа и личните си очи.
Изследване на Лондонското учебно заведение по стопанска система (LSE) от тази седмица откри, че не с помощта на войната в Украйна, пандемията или „ световните фактори “, а категорично на цялата спомагателна администрация, подбудена от Брекзит, разноските за храна, импортирана от Европейски Съюз, са добавили общо 210 лири към сметката за хранителни артикули на междинното домакинство през 2020 година и 2021 година: нарастване с 6% за този интервал.
Тъй като по-бедните фамилии харчат по-голям дял от дребното, което имат, за храна, тази такса от 210 лири за Brexit ги е засегнала непропорционално мощно. Достатъчно е да прочетете дневниците на „ Гардиън “ за топлината или храната, с цел да се убедите в последствията от повишението на цените. „ От известно време се запасявам с храна “, написа тази седмица лондончанката Шарън Спайс. „ Консервирани зеленчуци, супи, риба звук, риба, говеждо месо… Трябва да променям консервите си, с цел да съм сигурна, че са с изминал период на валидност “.
Не е като да няма задоволително храна за всички. Тази година към 7 милиарда ястия са били изхвърлени, като земеделските производители показват като главен фактор Брекзит и произлизащия от него дефицит на служащи за бране на плодове и зеленчуци. Националният съюз на фермерите откри, че към 4% от членовете му са изгубили реколтата си, тъй като не са имали задоволително хора, които да я приберат. Досега този дефицит се покриваше от сезонни служащи, идващи от континента, само че Брекзит ги изключи – и по този начин изцяло годна за консумация храна е оставена да гние.
Малко по малко действителността съумява там, където реториката (и статистическите прогнози) се провалят. Противниците на Брекзит към този момент не са принудени да акцентират, че в един толкоз взаимосвързан свят като нашия спирането на връзките е безсмислено. Или че да се отделиш от търговски блок, формиран от най-близките ти съседи, тъй че да е по-трудно да продаваш твоите артикули и да купуваш техните, е явно икономическо безумство. Вместо това действителността го потвърждава ден след ден.
Ако не е на кухненската маса, то е в болничното заведение, където напрежението в Националната здравна работа (NHS) – под формата на дефицит на същия този личен състав – е „ изострено от гласуването за Брекзит “, съгласно изследване на Nuffield Trust, оповестено тази седмица. В по-ранен отчет на Nuffield се показва, че „ обстановката в региона на обществените грижи е най-спешна “, защото прекъсването на миграцията от Европейски Съюз попречва бъдещите служащи да дойдат в страната, с цел да оказват помощ.
Или пък на летището, където на английските туристи се постанова да се редят с часове на опашка там, където в миналото, въоръжени със старите си кафяви паспорти, са можели да преминат безпроблемно – и по този начин да изгубят скъпа част от мъчно извоюваната си годишна отмора. Или пък на фериботния терминал, където английските музиканти, които в миналото са си изкарвали обичайно прехраната с концерти на континента, в този момент откриват, че Брекзит е блокирал пътя им. По безчет способи материалният опит от излизането на Англия от Европейския съюз и изключително от единния пазар прави работата по убеждаването, която последователите на оставането и техните причини пробваха, само че не съумяха.
Тъй като действителността прави своята работа, даже тези, които преди този момент са симпатизирали на идеята Брекзит, гледат на нея с нови очи. Изведнъж другите статистически данни, които в миналото са били размазани, стартират да образуват модел. Ако управлявате дребен бизнес, който преди е можел да достави даден артикул в Нидерландия да вземем за пример за два дни, а в този момент се оказва, че това лишава 21 дни, тогава разбирате за какво броят на комерсиалните връзки сред Обединеното кралство и Европейски Съюз е намалял с една трета – и разбирате за какво Службата за бюджетна отговорност пресмята, че единствено Брекзит ще утежни ситуацията на Англия с 4%. Тези 4% се показват в почти 100 милиарда паунда по-малко генерирани парични средства всяка година, 40 милиарда паунда по-малко данъчни доходи – и затова 40 милиарда паунда по-малко разноски за учебни заведения, лечебни заведения и всички неща, от които се нуждаем групово и обезверено.
Ето за какво поддръжката за Брекзит се срутва, като всяко изследване отбелязва рекордно ниски стойности. Спадът на консерваторите в социологическите изследвания по едно и също време отразява и ускорява наклонността, тъй като в очите на гласоподавателите Брекзит постоянно е бил план на торите. Съдбата на двамата е обвързвана. Като се има поради, че септемврийският минибюджет подкопа репутацията на торите като стопански способени, той сигурно е повлиял на публичната оценка за тяхното значимо достижение. Британците усетиха по джоба си въздействието на некомпетентността на Лиз Тръс: за тези, които в миналото са вярвали на партията, която я избра, това прави настояването на консерваторите, че Брекзит в последна сметка ще се оправи, да звучи по новому кухо.
Много преди пандемията доста демократични коментатори и други хора предупреждаваха за заплахите на новата епоха на пост-истината. Направихме всичко по силите си, само че можехме да кажем, че това не е изцяло безапелационно. Всичко беше прекомерно нереално. Тогава удари COVID-19 и внезапно хората видяха с огромна изясненост, че истината може да бъде разликата сред живота и гибелта: когато американският президент разсъждава на глас за вероятните изгоди от инжектирането на белина за ликвидиране на вируси, този факт е мъчно да бъде пропуснат. Това, което е било мъгляво на доктрина, може да стане ясно на процедура.
Националният спор за Брекзит мина от абстракции и обещания към студена, все по-твърда действителност. По свои лични аргументи нашите политици в този момент мълчат по този въпрос. Но действителността става все по-трудна за занемаряване – и с всеки минал ден става все по-силна.
Текстът е оповестен в английския „ The Guardian “, негов създател е Джонатан Фрийдленд. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ