Бебешки пубертет
Може да ви разсмее това разбиране, „ Бебешки пубертет ”, само че това единствено значи, че просто не сте се сблъскали към момента с него. Защото, в случай че вашето дете сега го претърпява, по никакъв начин няма да ви е смешно. А може би с този термин ще си обясните: „ Какво му става на това дете?! ”
Ако сте родител на детенце на към година и половина, близо две, то уверена съм, детето ви е чинно и добричко. То ви следва покорно, оставя се вие да дирижирате всекидневието му. Все отново е едно пораснало бебе, което още има непрекъсната потребност от вас. Изведнъж обаче държанието му се трансформира. Всъщност понятието „ пубертет ” е доста тъкмо, тъй като касае промени в прочувственото и психическото развиване на детето, наподобяващи същинския пубертет. Разбира се, физическите ги няма на този стадий. Вашето чинно ангелче става същинско зверче. Вие просто не можете да го познаете и не знаете по какъв начин да реагирате, тъй като по всичко проличава, че нещо ново се случва, нещо, което не зависи от вас.
Какво става с двегодишното дете, преминаващо тази фаза?
За пръв път то осъзнава, че е субект и има свое място в света. Доскоро напълно зависещо от вас, грижите ви, то декларира, че също има право на мнение за себе си. Психически се случва първото обособяване на детето от личността на мама и то прави своите плахи или не толкоз плахи опити да открие себе си измежду другите. Да се наложи, да управлява и да се грижи единствено за себе си. Тази фаза е прекосяването от бебе към дете и под някаква форма би трябвало да се случи на всички. Някои я претърпяват по- бурно, други са по- тихи, само че това не значи, че в тишината не се случват промени.
Какво е държанието на бебе в пубертет?
Тръшкането - спектакъл за необятната аудитория. Влизате на покупки в магазина, детето е в пазарската количка. Но то към този момент познава някои опаковани изкушения и ги желае непременно. След отхвърли ви, стартира плач, тръшкане по земята вероятно, викове. До през вчерашния ден играло си на килима с кубчета, то ви засрамва пред непознати на не едно и две обществени места. Да, това е същото ваше дете, само че то има своя воля. Не желае и да слуша даже проповеди за вреди храни и ГМО, не желае да бъде залъгвано - то желае всичко незабавно.
Нови хоризонти - самостоятелността. Доскоро сте обличали детето като бебе, то е стояло надали не като кукла. Но през днешния ден то желае единствено да си обува чорапите, протяга ръка към лъжицата, пробва да си постави единствено шапката. Нали е огромно! Не дава да го извършите небрежно вместо него, не дава и да помогнете, нито да покажете. Но към момента фината моторика не е задоволително развита и то въобще не съумява да надене тесния ластичен чорап към пухкавото си краче или да вкара лъжичката в устата. Ядосва се, разплаква се, хвърля облекла и принадлежности. А вие излизате отговорна най-после, че сте го оставили да се изцапа.
Послушен или непокорен, това е въпросът. Детето ви не просто отхвърля да се подчини, освен това, то намерено ви провокира в обстановки, в които от него се чака да направи едно или друго. Сяда на тротоара, вие го подканяте да стане и то споделя: „ Няма пък! ”. Представете си това непокорство на всяка крачка от общия ви ден. То желае да покаже, че не е безволево създание, а човек, с който би трябвало към този момент да се преценявате. И както е „ огромният пубертет ”, то желае да изпита границите ви. Прави всичко това напълно съзнателно.
Малкият тиранин е на власт. Капризи и честа промяна на настроенията. Нерешителност и прояви на яд. Апатия или непредвиден рев – всичко е допустимо. Детето командва всички вкъщи с непредвиденото си държание и робия. Иска сок, не, към този момент не желае, само че желае вода. Но не от тази чаша, а от пластмасовата. И по този начин до безспир. В дъното на това държание се крие същинска драма. То в действителност не знае какво желае, само че всяко ново предложение го изнервя още повече.
Как да реагираме при сходно държание?
Трябва да знаем две неща – то е обикновено и не е осъзнато преднамерено, а е опит да се разграничи от вас и да порасне в едно тригодишни уравновесено дете. Колкото и да не ви се има вяра, тъкмо това ще се случи, единствено в случай че внимавате за:
Вашето самообладание. Да, това е основно в тази ситуация. Приемете тази фаза умерено, тъй като тя ще дефинира цялото ранно детство. Предвиждайте повече време и за най- баналните ритуали, какъвто е обуването на обувките. Бройте до 10 преди да избухнете, тъй като от самото начало сте на косъм, нали и ние сме хора в последна сметка.
Вашето схващане към него. Говорете, обяснявайте, само че не се опасявайте от крайни ограничения или какво ще кажат хората. Специално за тръшкането – в случай че няма изгледи то да се вразуми, както е на пода на магазина, умерено го вдигнете на ръце, зарежете покупки и всичко и го изнесете на открито, където вместо да се карате, го разсейте. Ако не отдавате чак такова внимание на това предизвикателство, то рано или късно ще му омръзне. Но не спирайте да определяте разпоредбите.
Пазете престижа си и този на другите членове на фамилията. Това, че детето ви изпитва непрекъснато, би трябвало да ви държи нащрек. Много постоянно разглезването става тъкмо тогава, а не при носенето на бебето на ръце, както несъмнено постоянно са ви убеждавали. Бъдете твърди в възбраните, поредни в осъществяването. Нека не подценяваме непознатите забрани, само че е добре да съгласуваме държанието си, когато детето не участва. Особено значимо е това да създадем с таткото или бабите и дядовците. Което единият не разрешава, не трябва другият да разрешава, другояче всичко се срутва.
Собственото си схващане за образование. Това е най- сложната част. Много родители са прекомерно властнически. Властта, с която разполагат, ги заслепява и те не отдават свободи и благоприятни условия детето да натрупа опит, даже да се нарани или ядоса, разплаче. Ние не сме генерали на бойци, а любящи родители и би трябвало да се отнасяме с повече деликатност към децата си. Нека то пораства волево, само че не капризно. Да има самочувствие, че може и да усеща доверието ви.
С повече самообладание, схващане и обич се преодолява всяка рецесия, на всяка възраст, изключително бебешкия пубертет. Възпитанието не е лесна или шеговита работа, би трябвало да го осъзнаваме на всяка крачка, изключително в първите ни и по тази причина - най- значимите. Нека позволим на нашето довчерашно бебе да стане дете, с което да се гордеем. Ще поставим основи за по- нататъшни триумфи като родители.
Ако сте родител на детенце на към година и половина, близо две, то уверена съм, детето ви е чинно и добричко. То ви следва покорно, оставя се вие да дирижирате всекидневието му. Все отново е едно пораснало бебе, което още има непрекъсната потребност от вас. Изведнъж обаче държанието му се трансформира. Всъщност понятието „ пубертет ” е доста тъкмо, тъй като касае промени в прочувственото и психическото развиване на детето, наподобяващи същинския пубертет. Разбира се, физическите ги няма на този стадий. Вашето чинно ангелче става същинско зверче. Вие просто не можете да го познаете и не знаете по какъв начин да реагирате, тъй като по всичко проличава, че нещо ново се случва, нещо, което не зависи от вас.
Какво става с двегодишното дете, преминаващо тази фаза?
За пръв път то осъзнава, че е субект и има свое място в света. Доскоро напълно зависещо от вас, грижите ви, то декларира, че също има право на мнение за себе си. Психически се случва първото обособяване на детето от личността на мама и то прави своите плахи или не толкоз плахи опити да открие себе си измежду другите. Да се наложи, да управлява и да се грижи единствено за себе си. Тази фаза е прекосяването от бебе към дете и под някаква форма би трябвало да се случи на всички. Някои я претърпяват по- бурно, други са по- тихи, само че това не значи, че в тишината не се случват промени.
Какво е държанието на бебе в пубертет?
Тръшкането - спектакъл за необятната аудитория. Влизате на покупки в магазина, детето е в пазарската количка. Но то към този момент познава някои опаковани изкушения и ги желае непременно. След отхвърли ви, стартира плач, тръшкане по земята вероятно, викове. До през вчерашния ден играло си на килима с кубчета, то ви засрамва пред непознати на не едно и две обществени места. Да, това е същото ваше дете, само че то има своя воля. Не желае и да слуша даже проповеди за вреди храни и ГМО, не желае да бъде залъгвано - то желае всичко незабавно. Нови хоризонти - самостоятелността. Доскоро сте обличали детето като бебе, то е стояло надали не като кукла. Но през днешния ден то желае единствено да си обува чорапите, протяга ръка към лъжицата, пробва да си постави единствено шапката. Нали е огромно! Не дава да го извършите небрежно вместо него, не дава и да помогнете, нито да покажете. Но към момента фината моторика не е задоволително развита и то въобще не съумява да надене тесния ластичен чорап към пухкавото си краче или да вкара лъжичката в устата. Ядосва се, разплаква се, хвърля облекла и принадлежности. А вие излизате отговорна най-после, че сте го оставили да се изцапа. Послушен или непокорен, това е въпросът. Детето ви не просто отхвърля да се подчини, освен това, то намерено ви провокира в обстановки, в които от него се чака да направи едно или друго. Сяда на тротоара, вие го подканяте да стане и то споделя: „ Няма пък! ”. Представете си това непокорство на всяка крачка от общия ви ден. То желае да покаже, че не е безволево създание, а човек, с който би трябвало към този момент да се преценявате. И както е „ огромният пубертет ”, то желае да изпита границите ви. Прави всичко това напълно съзнателно. Малкият тиранин е на власт. Капризи и честа промяна на настроенията. Нерешителност и прояви на яд. Апатия или непредвиден рев – всичко е допустимо. Детето командва всички вкъщи с непредвиденото си държание и робия. Иска сок, не, към този момент не желае, само че желае вода. Но не от тази чаша, а от пластмасовата. И по този начин до безспир. В дъното на това държание се крие същинска драма. То в действителност не знае какво желае, само че всяко ново предложение го изнервя още повече. Как да реагираме при сходно държание?
Трябва да знаем две неща – то е обикновено и не е осъзнато преднамерено, а е опит да се разграничи от вас и да порасне в едно тригодишни уравновесено дете. Колкото и да не ви се има вяра, тъкмо това ще се случи, единствено в случай че внимавате за:
Вашето самообладание. Да, това е основно в тази ситуация. Приемете тази фаза умерено, тъй като тя ще дефинира цялото ранно детство. Предвиждайте повече време и за най- баналните ритуали, какъвто е обуването на обувките. Бройте до 10 преди да избухнете, тъй като от самото начало сте на косъм, нали и ние сме хора в последна сметка. Вашето схващане към него. Говорете, обяснявайте, само че не се опасявайте от крайни ограничения или какво ще кажат хората. Специално за тръшкането – в случай че няма изгледи то да се вразуми, както е на пода на магазина, умерено го вдигнете на ръце, зарежете покупки и всичко и го изнесете на открито, където вместо да се карате, го разсейте. Ако не отдавате чак такова внимание на това предизвикателство, то рано или късно ще му омръзне. Но не спирайте да определяте разпоредбите. Пазете престижа си и този на другите членове на фамилията. Това, че детето ви изпитва непрекъснато, би трябвало да ви държи нащрек. Много постоянно разглезването става тъкмо тогава, а не при носенето на бебето на ръце, както несъмнено постоянно са ви убеждавали. Бъдете твърди в възбраните, поредни в осъществяването. Нека не подценяваме непознатите забрани, само че е добре да съгласуваме държанието си, когато детето не участва. Особено значимо е това да създадем с таткото или бабите и дядовците. Което единият не разрешава, не трябва другият да разрешава, другояче всичко се срутва. Собственото си схващане за образование. Това е най- сложната част. Много родители са прекомерно властнически. Властта, с която разполагат, ги заслепява и те не отдават свободи и благоприятни условия детето да натрупа опит, даже да се нарани или ядоса, разплаче. Ние не сме генерали на бойци, а любящи родители и би трябвало да се отнасяме с повече деликатност към децата си. Нека то пораства волево, само че не капризно. Да има самочувствие, че може и да усеща доверието ви. С повече самообладание, схващане и обич се преодолява всяка рецесия, на всяка възраст, изключително бебешкия пубертет. Възпитанието не е лесна или шеговита работа, би трябвало да го осъзнаваме на всяка крачка, изключително в първите ни и по тази причина - най- значимите. Нека позволим на нашето довчерашно бебе да стане дете, с което да се гордеем. Ще поставим основи за по- нататъшни триумфи като родители.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ