Безхаберието. Корабът, който тества държавата
Може да докара рецесия на риболова и туризма ни, а на страната - неприятен имидж
" Ех, аз да ти хвана Солунската митница " - всички познават този откъс от фейлетона на Алеко " Разни хора, всякакви идеали ", даже и да не са го дочели докрая.В България в сегашния миг той може да се перифразира " Аз да хвана една изпълнителна организация! " Пък след това ми гледай сеира дали съм задоволително просветен да вземам решения, или съм калинка, която няма никаква подготвеност, само че пък има постоянни връзки в избрани партийни кръгове. Поради това и изпълнителните организации у нас набъбнаха стремглаво. А за качествата на хората, които ги управляват, можем да съдим единствено когато е на път да стане някаква злополука. В случая - екологична, с помощта на кораба, затънал край " Яйлата ", който се трансформира в стрес тест за Изпълнителна организация " Морска администрация ", както и за страната ни. Защото сподели в каква степен безхаберието на страната може да стане причина за екологична злополука, за загуби на милиони левове и поради това единствено един-двама души вероятно да бъдат уволнени /по-елегантно е да се каже освободени/. И с уволненията да се запушат устите на хората, които желаят не подмяна на една калинка с друга, а смяна на системата.
Как се случи това, което потвърди, че морската ни администрация макар цялото си безхаберие остана бетонирана във връзка с случай, който би могъл да докара на морето ни екологична злополука, на риболова и туризма ни - рецесия, а на страната ни - неприятен имидж?На 20-ти септември огромен товарен транспортен съд, който плава под панамски байрак, заседна в скалите до резервата. Натоварен е с азотни торове и би трябвало да стигне до пристанище Варна, а другояче екипажът е турски, както и притежателят. Защо се набиват на Камен бряг, още е загадка, въпреки че не липсват догатки.
Подобни обстановки се случват и с други кораби, само че нормално избавителните интервенции стартират в точния момент. И се правят с съответната техника, с която корабът би трябвало да бъде разтоварен. Очевидно заради отвод на корабособственика да заплати за дейностите от българската страна, морската ни администрация се мотае най-малко пет дни, преди да стартира акция по освобождението на кораба и разтоварването на рисковите торове, които биха могли да нанесат обилни екологични вреди. За това сигнализират разнообразни екологични организации и учени, както и водолази, които обследват кораба извън. Вместо да бъдат подхванати незабавни дейности, шефът на дирекция " Морска администрация " взема решение да даде на турската компания период от близо месец, с цел да го изтегли. С това изпълнителната организация си измива ръцете - корабът не е наш, екипажът не е наш и флагът не е наш. Те да си трошат главите. Само че черноморските води, които към този момент са нечисти, както и рибата, която може да почине или да стане негодна за приложимост, а и екологичното равновесие са си наши, български. И едвам когато водолаз доброволец подава сигнал за приключване на част от товара, служителите се раздвижват и вземат решение въпреки всичко да опитат нещо със лични сили. И опитът им е следващото доказателство за непросветеност - торовете се разтоварват с неуместно устройство и на процедура множеството от тях се изсипват във водите край Камен бряг, още до момента в който биват загребани. С което морските админи влагат ново значение в израза " Избихме рибата ". Оказва се също, че процедурата, по която турският транспортен съд е разтоварван, не е следвала общоприетата.
Едва на деветия ден министърът на околната среда и водите, който би трябвало да реагира в самото начало, се намеси и откри, че организация " Морска администрация " би трябвало да бъде глобена. Но несъмнено, у нас това е остаряла национална традиция - ние в никакъв случай не вършим предварителна защита, постоянно наказваме постфактум. Не спасяваме, а глобяваме. Корабът, който ни направи този стрес тест, към момента е заклещен сред скалите - там, където е заклещена и цялата ни държавна администрация с неуместните си правила, навика постоянно да трансферира виновността и дилемите си на различен. И най-често съумява - тъй като за мястото на една калинка постоянно ще се откри друга калинка, а не сръчен човек. Със сигурност е имало и такива, които са предложили да бъдат поканени интернационалните експерти, само че никой не ги е чул. А в случай че ги е чул, си е направил сметката, че парите за тези експерти могат да отидат в джоба му, вместо в техния.А в случай че си напомним една ария на " Тоника Сухопътни войски ", подобаваща за случая - всичко е наред, " Само дето риба няма ".
" Ех, аз да ти хвана Солунската митница " - всички познават този откъс от фейлетона на Алеко " Разни хора, всякакви идеали ", даже и да не са го дочели докрая.В България в сегашния миг той може да се перифразира " Аз да хвана една изпълнителна организация! " Пък след това ми гледай сеира дали съм задоволително просветен да вземам решения, или съм калинка, която няма никаква подготвеност, само че пък има постоянни връзки в избрани партийни кръгове. Поради това и изпълнителните организации у нас набъбнаха стремглаво. А за качествата на хората, които ги управляват, можем да съдим единствено когато е на път да стане някаква злополука. В случая - екологична, с помощта на кораба, затънал край " Яйлата ", който се трансформира в стрес тест за Изпълнителна организация " Морска администрация ", както и за страната ни. Защото сподели в каква степен безхаберието на страната може да стане причина за екологична злополука, за загуби на милиони левове и поради това единствено един-двама души вероятно да бъдат уволнени /по-елегантно е да се каже освободени/. И с уволненията да се запушат устите на хората, които желаят не подмяна на една калинка с друга, а смяна на системата.
Как се случи това, което потвърди, че морската ни администрация макар цялото си безхаберие остана бетонирана във връзка с случай, който би могъл да докара на морето ни екологична злополука, на риболова и туризма ни - рецесия, а на страната ни - неприятен имидж?На 20-ти септември огромен товарен транспортен съд, който плава под панамски байрак, заседна в скалите до резервата. Натоварен е с азотни торове и би трябвало да стигне до пристанище Варна, а другояче екипажът е турски, както и притежателят. Защо се набиват на Камен бряг, още е загадка, въпреки че не липсват догатки.
Подобни обстановки се случват и с други кораби, само че нормално избавителните интервенции стартират в точния момент. И се правят с съответната техника, с която корабът би трябвало да бъде разтоварен. Очевидно заради отвод на корабособственика да заплати за дейностите от българската страна, морската ни администрация се мотае най-малко пет дни, преди да стартира акция по освобождението на кораба и разтоварването на рисковите торове, които биха могли да нанесат обилни екологични вреди. За това сигнализират разнообразни екологични организации и учени, както и водолази, които обследват кораба извън. Вместо да бъдат подхванати незабавни дейности, шефът на дирекция " Морска администрация " взема решение да даде на турската компания период от близо месец, с цел да го изтегли. С това изпълнителната организация си измива ръцете - корабът не е наш, екипажът не е наш и флагът не е наш. Те да си трошат главите. Само че черноморските води, които към този момент са нечисти, както и рибата, която може да почине или да стане негодна за приложимост, а и екологичното равновесие са си наши, български. И едвам когато водолаз доброволец подава сигнал за приключване на част от товара, служителите се раздвижват и вземат решение въпреки всичко да опитат нещо със лични сили. И опитът им е следващото доказателство за непросветеност - торовете се разтоварват с неуместно устройство и на процедура множеството от тях се изсипват във водите край Камен бряг, още до момента в който биват загребани. С което морските админи влагат ново значение в израза " Избихме рибата ". Оказва се също, че процедурата, по която турският транспортен съд е разтоварван, не е следвала общоприетата.
Едва на деветия ден министърът на околната среда и водите, който би трябвало да реагира в самото начало, се намеси и откри, че организация " Морска администрация " би трябвало да бъде глобена. Но несъмнено, у нас това е остаряла национална традиция - ние в никакъв случай не вършим предварителна защита, постоянно наказваме постфактум. Не спасяваме, а глобяваме. Корабът, който ни направи този стрес тест, към момента е заклещен сред скалите - там, където е заклещена и цялата ни държавна администрация с неуместните си правила, навика постоянно да трансферира виновността и дилемите си на различен. И най-често съумява - тъй като за мястото на една калинка постоянно ще се откри друга калинка, а не сръчен човек. Със сигурност е имало и такива, които са предложили да бъдат поканени интернационалните експерти, само че никой не ги е чул. А в случай че ги е чул, си е направил сметката, че парите за тези експерти могат да отидат в джоба му, вместо в техния.А в случай че си напомним една ария на " Тоника Сухопътни войски ", подобаваща за случая - всичко е наред, " Само дето риба няма ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ