Може да четем блестящи книги за самопомощ и благодарение на

Може да четем блестящи книги за самопомощ и с помощта на тях да научим всичко за сложното изкуство да поддържаме прелестни и пълноценни взаимоотношения.

Истината обаче е, че множеството от нас нямат никаква визия по какъв начин да „ изчистят “ живота си от токсичните хора, освен това, множеството от нас нямат смелостта да се изправят пред тези, които тровят живота им – изключително когато става въпрос за близки другари, членове на фамилията или сътрудници.

Петте лица на токсичните взаимоотношения са общи личностни черти, които обаче могат да бъдат открити и в един-единствен човек от обкръжението ви.

Разбира се, токсичността има доста повече от пет лица, само че описаните по-долу са измежду най-често срещаните.

Те могат да се припокриват, а две и повече от тях да се появяват по едно и също време.

Ако имате връзки с човек, който има някое от тези качества, отделете време, с цел да прецените по какъв начин се чувствате, когато сте в неговата компания и отразява ли се неговото държание на вашето.

Критикът

Били ли сте в миналото в връзки, в които се чувствате съдени и подложени на критика от самото начало, без значение какво вършиме?

Критиката е друга от загрижеността и съвета и е значимо да се разбере разликата.

Когато ви споделят: „ Защо правиш това по този начин, прави се ето по този начин! ”, „ Защо си се облякъл по този начин? ”,„ Защо постоянно закъсняваш ”– това е рецензия.

Съвсем друго е, в случай че ви попитат: „ Случило ли се е нещо, с цел да закъснееш? ” – този въпрос нормално отразява желанието на индивида до вас да разбере аргументите за закъснението ви.

Критика е: „ Защо си все навъсен! ”, угриженост е: „ Ядосан ли си, нещо тревожи ли те? ”…

Когато ни подлагат на критика, ние се усещаме подценявани и неспособни, и идва миг, в който колкото и да се опитваме да не бъркаме, не ни се получава, тъй като към този момент сме изгубили религия в личните си качества.

Критикът носи извънредно доста токсичност в една връзка.

Той може да не ви наскърбява или подлага на критика непосредствено, само че да го прави по доста други способи – постоянно неодобрение или нападателни забележки по отношение на вашите убеждения, избори, решения, външен вид…

Често зад сходно държание се крие ниско самочувствие или предпочитание за власт и надзор.

Вместо да се опитат да ви оказват помощ да подобрите уменията си или да превъзмогнете нездравословен табиет, те търсят всевъзможен мотив, с цел да ви смъмрят и унижат.

Критикът осъжда индивида вместо държанието.

Най-неприятното и нездравословно прекарване, което някой може да има, е да чуе от родителите си: „ Ти си неприятно дете “, вместо: „ Направил си неприятно нещо. “

Пасивният агресор

Пасивната експанзия съставлява пасивно изложение на яд.

Всички познаваме хора, които са пасивно-агресивни. Никога не знаем от какво тъкмо са недоволни и на какво са ядосани.

Когато сме към тях, постоянно имаме възприятието, че стъпваме по яйчени черупки. Дори да попитаме непосредствено какъв е казусът, рядко ще получим логичен отговор – пасивно-агресивният човек ще смотолеви нещо неразбираемо или ще направи някаква саркастична забележка.

Представете си, че сте създали нещо, което е разстроило пасивно-агресивния ви непосредствен, само че не сте сигурни какво тъкмо е то.

Питате го за какво е сърдит, с цел да не допускате още веднъж тази неточност в бъдеще. Той обаче напълно не признава аргументите за гнева си, а вместо това споделя: „ Добре съм ”, „ Не съм сърдит ”.

Разбира се, в множеството случаи думите изцяло опонират на държанието му, което е жестоко и непознато.

Често настойчивото безмълвие основава напрежение, което се отразява по-лошо и от най-грубите думи.

И защото вие не се примирявате с това състояние, стартирате да се чудите с какво сте го засегнали, пробвайки се да разгадаете скритите послания в държанието му.

Може да прекарате часове в напразни опити да анализирате държанието му, припомняйки си всяко ваше деяние и казана дума.

В чистата и здравословна връзка бихте чули: „ Ядосан съм, защото… ”, „ Разтревожен съм, защото… ”, „ Има нещо в държанието ти, което ме натъжава и то е… ”.

Ако обаче човек не може да комуникира по явен метод, то той: потъва в мълчание; или употребява сарказма като предпазен механизъм.

Често това са най-лесните способи за прикриване на гневни страсти, възприятие за непълноценност или предимство, липса на кураж „ да сложиш казуса на масата ”, предпочитание за контрол…

Обикновено в основата на този вътрешен спор не сте вие. Може да се опитате да изгладите връзките с диалог в подобаващ миг, с цел да споделите, че това държание ви вреди, в случай че обаче няма резултат в бъдеще, просто се дистанцирайте прочувствено от този човек.

Нарцисистът

Нарцисистът работи като че ли е Божият подарък за Вселената, знае всичко, прави всичко най-добре и не се тормози да го споделя и акцентира.

Без значение какъв брой образован или умел сте, в никакъв случай няма да съумеете да се справите с този човек.

Подобно на пасивната настъпателност, нарцисизмът се счита за нарушаване на личността и е изключително отровен.

Нарцисистът се слага на фундамент и гледа надолу към теб. Може да почувствате, че се състезавате с този човек във всяка обстановка.

Нарцисистите постоянно не желаят да вършат взаимни отстъпки, не са способни на съпричастност и желаят да бъдат постоянно център на вниманието.

Те могат да съсипят рождения ви ден или прелестна опция за кариерното ви развиване, единствено тъй като непрекъснато се нуждаят от хвалба, даже когато е време някой различен да свети.

Нарцисистът в действителност ненавижда себе си.

Нарцисистите могат доста елементарно да бъдат провокирани да излеят яростта и омразата си, просто тъй като самочувствието им е нищожно.

Те са подготвени да унищожат всичко и всички към тях, когато се почувстват засегнати или отхвърлени.

Каменна стена

Обикновено това събитие се характеризира с цялостния отвод от връзка за отбягване на спор.

Хората с сходно държание отхвърлят да вземат участие в диалог или да споделят усеща при значими проблеми.

Общуването с този вид хора е извънредно мъчно и натоварващо, тъй като ни кара да се усещаме незначителни и недостойни за почтена връзка.

Обикновено те отхвърлят да признаят, че има проблем, само че отводът от другарство основава негативни усеща и бариери, които затрудняват взаимоотношенията.

Освен това, това може да ви накара да се чувствате отговорни и неспокойни.

Когато отсрещната страна не реагира на молбата ви за диалог и за умерено изясняване на казуса, е обикновено да се чувствате разочаровани и ядосани, а това може да скапе всяка връзка.

Ако се пробвате да поддържате връзка с човек, който познавате добре и той отхвърля да бъде почтен и прям с вас, може би би трябвало да преосмислите за какво към момента сте в тази връзка.

Антисоциална персона

Антисоциалното разстройство на личността включва черти на социопатията (резултат от обществени условия като корист с деца, характеризира се с избухливо и от време на време принудително държание, само че към момента се допуска, че има дарба за съпричастност и разкаяние) и психопатия (без възприятие на разкайване или съпричастност, възползва се от другите намерено и постоянно взе участие в измами или други закононарушения с друга мотивация, в това число лакомия и отмъщение).

Психопатите са психически хамелеони, които благодарение на прочувствени принадлежности могат да манипулират всяка обстановка и взаимоотношение за пари, власт, мощ, задоволство на егото и така нататък

Те постоянно толкоз добре владеят манипулативното изкуство, че техните жертви не осъзнават какво се случва.

Това „ хищническо “ държание може да бъде предотвратено единствено посредством ловко изследване на историята на болката и страданието, които този човек има в историята си.

Не е изненадващо, че множеството хора наивно попадат в мрежите му и стартират да си дават сметка за личността му, едвам когато е станало прекомерно късно.

„ Любовта “ на психопатите е на първо място угриженост за контрола, волята и силата, които са добре скрити под маската му.

Редактор: Ина Фенерова
Инфо: psychology.framar.bg