Политически анализратор с мрачно предупреждение: Идат големи страдания! Илюзия е, че политиците…
„ Може би тематиката “еврозона ” ще се яви нещо като съединителен център сред партиите за сформиране на сглобка – тъй като там фактически изпуснахме питомното и ще гоним дивото.
Добро опрощение е, напряко претекст за сядане на маса с съперниците. А и ни притискат законодателни периоди от друг порядък.
Само че с цел да приказваме въобще за еврозоната като допустима и евентуална крачка – ние би трябвало да сме финансово постоянни, да имаме невисок недостиг и “приемлива инфлация ”, както и да организираме устойчива енергийна политика “, това съобщи икономическият и политически анализатор Кузман Илиев в пост в персоналния си фейсбук профил.
„ Еврото не е панацея, в случай че правиш дългови нелепости като Гърция или в случай че като нас си затваряш 4 енергоблока, купувайки за 3 милиарда лв. други два, които гният през днешния ден под брезента…
Богата нация, дума да няма! Реално гледано: по този начин няма по какъв начин да си цъфнал. Просто няма по какъв начин. Нито като затваряш въглищата си (докато германците ги отварят на пожар), единствено тъй като Европа ти набива канчето да си дисциплиниран и “зелен ” – въпреки на мрачно, студено и гладно.
Китай стартира да “търси ” изкопаеми горива от ден на ден след края на Ковид-рестрикциите. По линия на предлагането – таваните на цените и ембаргото единствено лимитират разполагаемите размери, а нефтът и газът ще са релативно все по-оскъдни и все по-скъпи.
Нашата стопанска система е 2.5-3 пъти по енергоемка от европейски ни съперници, т.е. безумната енергийна рецесия смазва най-тежко нашите бизнесмени, нашите пенсионери, нашата междинна класа.
Дори след обезщетения бизнесът в България заплаща за електрическа енергия двойни цени над тези преди рецесията, а за газа даже много повече. Горницата над тавана за цената на ел. силата се взема от енергийните компании, които няма да могат да влагат в инфраструктура и потенциал, в което обаче се състои и систематичното решение на енергийната рецесия. Порочен кръг.
Илюзията, че политиците могат да ръководят какъвто и да било бизнес добре – както гласи налагащият се геополитически оцветен лайтмотиф – ще докара до премеждия и дефицити, които ще пренавият пружината на бюджета на семействата и компаниите, раздувайки в допълнение бързорастящия дълг на страната “.
Добро опрощение е, напряко претекст за сядане на маса с съперниците. А и ни притискат законодателни периоди от друг порядък.
Само че с цел да приказваме въобще за еврозоната като допустима и евентуална крачка – ние би трябвало да сме финансово постоянни, да имаме невисок недостиг и “приемлива инфлация ”, както и да организираме устойчива енергийна политика “, това съобщи икономическият и политически анализатор Кузман Илиев в пост в персоналния си фейсбук профил.
„ Еврото не е панацея, в случай че правиш дългови нелепости като Гърция или в случай че като нас си затваряш 4 енергоблока, купувайки за 3 милиарда лв. други два, които гният през днешния ден под брезента…
Богата нация, дума да няма! Реално гледано: по този начин няма по какъв начин да си цъфнал. Просто няма по какъв начин. Нито като затваряш въглищата си (докато германците ги отварят на пожар), единствено тъй като Европа ти набива канчето да си дисциплиниран и “зелен ” – въпреки на мрачно, студено и гладно.
Китай стартира да “търси ” изкопаеми горива от ден на ден след края на Ковид-рестрикциите. По линия на предлагането – таваните на цените и ембаргото единствено лимитират разполагаемите размери, а нефтът и газът ще са релативно все по-оскъдни и все по-скъпи.
Нашата стопанска система е 2.5-3 пъти по енергоемка от европейски ни съперници, т.е. безумната енергийна рецесия смазва най-тежко нашите бизнесмени, нашите пенсионери, нашата междинна класа.
Дори след обезщетения бизнесът в България заплаща за електрическа енергия двойни цени над тези преди рецесията, а за газа даже много повече. Горницата над тавана за цената на ел. силата се взема от енергийните компании, които няма да могат да влагат в инфраструктура и потенциал, в което обаче се състои и систематичното решение на енергийната рецесия. Порочен кръг.
Илюзията, че политиците могат да ръководят какъвто и да било бизнес добре – както гласи налагащият се геополитически оцветен лайтмотиф – ще докара до премеждия и дефицити, които ще пренавият пружината на бюджета на семействата и компаниите, раздувайки в допълнение бързорастящия дълг на страната “.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ