Синът и снахата се обидиха от факта, че помогнах на дъщеря си
Може би направих огромна неточност – на децата би трябвало да се оказва помощ еднообразно, а не на тези, които имат по-голяма потребност – само че към този момент няма какво да се направи. Това провокира разкол в нашето семейство.
Имам възрастен наследник (женен отдавна, има две деца) и щерка (неомъжена, отглежда една щерка на 7 години). Синът и снахата работят в положителни компании, изплащат ипотеката на жилището, неотдавна си купиха втора кола.
Дъщерята отглежда сама внучката си, някогашният брачен партньор не оказва помощ, едвам свързва двата края. Моята внучка тази година ще върви на учебно заведение, детето в никакъв случай не е виждало морето, единствено е мечтало за него.
Дъщеря ми обезпечи парите за образователната година, само че за отмора не останаха средства.
Затова взех решение да развеселявам моите девойки и да им направя подарък: дадох сумата за пътуването от моите спестявания. Семейството на най-големия наследник постоянно върви на отмора: бяха през зимата, а през есента ще отидат още веднъж, само че дъщерята и внучката също желаят.
Синът и снахата разбрали за това и изпитали мощно възмущение. Вчера ми споделиха, че не съм им помогнала с нито стотинка, само че съм отделил добра сума за щерка ми.
Още по-обидно, че синът сподели, че се усеща като че ли не ми е роден наследник. Обвиниха ме, че не съм им помогнала да платят нито заема, не съм помогнала на снахата по време на майчинството, трябвало да работи на повърхностен работен ден, до момента в който седи с децата, а тъщата била дала пари.
Накратко, такива неща чух, че още ми текат сълзи. Отговорих им, че детето на 7 години не е видяло морето, а техните деца са били към този момент 5 пъти там. Не ме чуха. Обидени са.
Може би в действителност са имали потребност от малко, само че по какъв начин да оказа помощ на всички? Оказва се, че по този начин скарах и децата, а самата аз се скарах с огромния си наследник.
Е, тогава нямах опция да оказа помощ на огромния. Знам, че не ми беше елементарно, само че направих каквото можах, с цел да оказа помощ. Седях с децата, вземах ги от детската градина, когато нямаха време. Семейство сме въпреки всичко!
За страдание не можах да оказа помощ финансово. Когато се роди първото им дете, имах единствено дребна заплата, мъжът ми го нямаше, тъй че можех единствено физически да оказвам помощ – да седна, да взема, да сготвя нещо.
Когато се роди второто им дете (непланирана бременност), те към този момент имаха ипотека, в това време щерка ми се разведе със брачна половинка си и пристигна при мен с 2-годишно дете на ръце. Момичето беше болно. Трябваше да храня нея и бебето.
Все още не съм получила пенсия, сама съм работила на повърхностен работен ден, вечер тя почистваше офис покрай дома ни, до момента в който аз оставах с детето. Оцеляваха както можеха. Дори помолих майка ми да се реалокира при мен и да даваме чартърен жилището – тя отхвърли.
Сега внучката ми порасна, щерка ми си откри работа, имам пенсия и заплата, има опция за някакви спестявания. Тези пари в действителност бяха първата ми основна помощ, въпреки и за каприз.
Да, желаех моите девойки да видят морето, да се пекат на слънце. Толкова доста пищяха като им дадох ваучерите, беше море от наслада, щерка ми плачеше от благополучие. И преди този момент правех всичко, което можех еднообразно: пека кексове- за нас и фамилията на сина ми, всичко от къащата на село – за нас и тях. Подаръци за всички внуци за празниците.
Страхувам се, че в този момент снахата ще настрои внуците против мен, че баба ти обича тази внучка, само че не и теб. Казаха ми също, че закупувам единствено плодове за тази внучка и т. н. Внесох разкол в фамилията.
Какво му е на сина ми? Има жилище, има кола, те са добре облечени, летят със аероплан за почивката си, децата вървят на кино или батут през уикендите и така нататък Но дъщерята и внучката са по-малко щастливи в живота, няма кой различен да им помогне.
И не знам по какъв начин да обоснова решението си в този момент, тъй че да се върне мирът в фамилията. Никога не съм деляла децата, просто съм пособия, доколкото е допустимо.
Ето наследството, считам да разделя по равно. Имам тристаен апартамент и едностаен апартамент, в който в този момент живее майка ми, от родителите на брачна половинка ми остана дребна къща на село, в този момент това е нашата вила. Това ще бъде разграничено по съглашение: някой ще има тристаен апартамент, някой ще има едностаен апартамент и къща. Те ще получат всичко след мен. Наследството ще е за всички – не се разисква
