Писмо до моето руско другарче |
Може би младите ни читатели не знаят, само че в миналото, когато живеехме във време, в което някои днешни идиоти желаят да се върнем - а точно в епохата на социализЪма и тоталната ни принадлежност към Съюз на съветските социалистически републики - си пишехме с непознати руски другарчета.
Това беше нещо като съветско-български предвестител на Facebook. От някое " братско " руско учебно заведение изпращаха имената и адресите на учениците там. Съответно, братските български учебни шефове сортираха имената и ги разпределяха по класовете.
И всеки един от нас, нещастните пъпчиви пионери, имаше задача - да написа писмо на непознатото руско другарче. Така и аз се снабдих с мое такова. Серьожа. От Ленинград (днешен Петербург, утринен знам ли и аз... може би Дугинград или Путинбург).
Със Серьожа си писах един път или два пъти. На съветски, несъмнено. Руският беше повече от наложителен, в петък нашата телевизия спираше да излъчва на български и започваше да излъчва на съветски без превод - новините, показани от държавната съветска телевизия. Спомням си, че писмата бяха повече от малоумни. Аз пишех, че съм възпитаник, че изсвирвам на пиано, че съм доста горделив, че изсвирвам Чайковски (Рахманинов беше още прекомерно огромна лъжица за устата ми). А Серьожа даже не помня какво ми отговори.
Но през вчерашния ден, до момента в който правех някакви разбърквания у нас, открих директория със остарели документи вътре. И кой знае за какво, измежду тези документи видях един плик с марка. " Ленинград, Сергей Иванов ". Очевидно плик за писмо, което не съм изпратил. И се почудих - какъв ли е през днешния ден Сергей? И какво ли бох му написал тъкмо през днешния ден?
И за това седнах и написах писмо. Писмо до съветско другарче. До Серьожа. Представям ви целия текст на писмото тук.
ДО СЕРГЕЙ ИВАНОВ, Петербург, Русия
ОТ ВЕНЦИ МИЦОВ, МЛАДОСТ 4, СОФИЯ
Здравей, Серьожа!
Сигурно не помниш кой съм. И аз бях не запомнил, че те има.
Аз съм оня български пикльо, който през 1981 година ти написа писмо. Беше тревожна година. В учебното заведение ни в град Кюстендил шефът говореше, че някакви зли хора от някаква полска антинародна организация се пробват да срутят социализЪма. Даже си припомням, че до момента в който ти пишех писмото, питах мама какво да пратим като помощ на бедните поляци, които са нападнати от зли противников детайли...
Та тогава, почти си припомням, че нашата класна ми даде твоя адрес. И предписание - да ти пиша. Е, писах ти. На съветски. Бях горделив, че възприемам този език. И че мога да виждам телевизия в петък без превод...
Ти по какъв начин си? Как мина животът ти? Моят мина необичайно...
Първо ни учеха, че вие сте готини и сте ни донесли мир и разцвет. После внезапно социализЪма стартира да дава заден - появи се частната благосъстоятелност, заговорихме за " перестройка " и най-после, внезапно, се оказа, че това, което вие, руснаците, сте донесли в Източна Европа не е било народна власт, наслада и разцвет, а тирания, беззаконие и тоталитаризъм.
Серьожа, защо ли ти описвам това. Та у вас се случи същото. Горбачов потегли да ви реформира, след това му спретнаха прелом, само че тогава армията и милицията отхвърлиха да застанат на страната на превратаджиите и въпреки всичко демокрацията май победи... Или не напълно...
Серьожа, имаш ли семейство, деца?
Аз имам един наследник. Той към този момент е огромен, студент е. И от време на време, Серьожа, му описвам за общото ни минало. За това, че ние ви обичахме. И за това, че след това, малко откакто социализма падна, разбрахме, че май тая любов е била леко пресилена. И че сме ви обичали, но под изискване, че нямаме право де не ви обичаме.
От толкоз години все се поканвам да те попитам - а вие обичахте ли ни? Обичахте ли вилаетите си, наследени като зестра от Втората международна война - България, Румъния, Източна Германия, Чехословакия, Полша, Унгария, Югославия?
Обичахте ли ни, или просто ни смятахте за ваше изконно право? И след това, когато това право бе изгубено, продължихте ли да живеете с чувството, че ние ви принадлежим? Че " курица не птица, Болгария не заграница "?
Знаеш ли, Серьожа. Гледал съм доста филми за войната. И ваши и непознати. Чел съм доста книги. А бе, като цяло до момента в който бях дребен, всички към мен се опитваха да ми изпилят мозъка по този начин, щото да имам вяра във вашата безпогрешност и в неизбежността на идването на великото време на комунизма.
И аз имах вяра. Толкова доста имах вяра, че когато някъде към 14 си година започнах от любознание да чувам " Свободна Европа ", BBC, " Дойче Веле " и " Гласът на Америка ", отричах изцяло чутото там.
Как по този начин съпротива? Какви са тия нелепости? Та нали социализмът и дружбата със Съюз на съветските социалистически републики са безспорни?
А след това, когато нашата дружба с вас се разпадна, видях с очите си по улицата представители на опозиционните групи, за които слушах по радиото. И си дадох сметка, че тях ги е имало.
И тогава, Серьожа, разбрах, че силата на пропагандата е могъща. И че това промиване на мозъци - и моя и твоя - е довело до отменяне на действителността.
Как си през днешния ден, Серьожа?
Два дни, откакто излязоха фрагменти, на които се вижда, че твоите хора, командвани от вашият водач - Владимир Путин - са прекалили с " денацификацията " в един украински град - Буча?
Какво, казваш ми, че това е фалшив? Те и твоите водачи споделят същото.
Чета, Серьожа, двете ви версии. Две публични версии, идващи от една и съща страна.
Според едната версия това са артисти и на някакво видео ясно се виждало, по какъв начин те махат с ръка и в действителност няма никакви трупове.
А съгласно втората версия, още веднъж идваща от вас, това били хора с бели ленти на ръцете - сиреч, подготвени да се предадат на " освободителната " съветска войска. И са били избити от самите украинци.
Да, но двете версии не се връзват. Та мислех теб да те запитвам - има ли трупове в Буча или няма? И въобще - дали въобще има Буча? Може би този град не съществува и е фиктивен от Сорос...
Серьожа, по този начин и по този начин ти пиша това писмо... Искам да ти кажа и друго.
Знам, че у вас се е надгнала гняв. Ярост по отношение на това по какъв начин съветската просвета е неразрешена по света. И че това е чудовищно.
Съгласен съм. В интерес на истината съм бил и на трите концерта, които Гергиев направи в България. Велик диригент. И мен ме е гняв, че той не дирижира към този момент другаде, с изключение на при вас.
Само че се чудя и друго - по какъв начин тъкмо вие, руснаците, сте се отнасяли с вашата велика просвета?
Смятате, че Стравински, Дягилев, Прокофиев са ваша емблема. Рахманинов също.
А инцидентно да знаете, че всички те без Прокофиев в действителност са оживели и творили и основали шедьоври точно тъй като не са живяли в Съюз на съветските социалистически републики? И че Тарковски, на върха на кариерата си зарязва великата " матушка Русь " и отива да снима кино другаде, тъй като у вас той не е свободен да го прави?
Впрочем Прокофиев е имал неблагоразумието да се прибере. И след това му се е наложило да е много еластичен, с цел да оцелее физически. И да написа кантати за Сталин.
Впрочем знаеш ли, че по подигравка на ориста Сталин и Прокофиев умират на една дата - 05.03.1953 година? Днес при вас се приказва от ден на ден за това да се оправдава Сталин?
Нищо не съм чул за Прокофиев. Нито за Хармс, починал загадъчно. Нито за Введенски, нито за Мосолов, нито за Пастернак, Солженицин, Набоков, Ерофеев, Булгаков.
Все ваши емблеми. Ама едните в заточение, другите - или поумрели или полежали в лагери, третите - обречени на тотално забвение, че да им пристигна акъла в главата...
Знаеш ли, Серьожа. У нас прочее към момента има много хора, които бленуват за времето на социализма и на концепцията ние да станем ваша територия. Нещо като още един Беларус. Даже си имаме тъкмо няколко претенденти да бъдат българския Лукашенко. Все толкоз нелепи, все толкоз нагли и все толкоз налудничави.
Често съм се питал за какво ние, сходно на вас, не избираме свободата, а диктатурата и зависимостта?
И отговорът идва с една ария на Висоцки. Когото вашите управници също не обичаха изключително.
Висоцки има една ария за гимнастиката. В нея той приказва за тичането на място. И споделя следното:
" хубост, измежду бягащите
няма нито първи, нито изоставащи "
Ето за това Висоцки е популярен. Защото той разказва времето, в което живеехме дружно с вас. Времето на равните. Времето, в което не се позволяваше на никой да стърчи, с цел да не нервира околната смазваща незначителност...
Ето по тази причина бленуваме отново да живеем в социализъм и да сме задунайска губерния - вие плащате масрафа, ние живеем релативно еднообразно, носим идентични облекла, живеем в идентични къщи и даже вършим секс едновременно, тъй като по този начин би трябвало. И се вършим на ударени, че жена ни прави това непристойно нещо и с партийния секретар на предприятието... Щом е за партията, може.
Серьожа, знам, че несъмнено у вас се приказва за това какъв брой е заслужено вашата идея. Как злите фашисти в Украйна тероризират популацията.
Знаеш ли...
В последния месец видях доста от тия " фашисти ". Майки и деца, понесли в 2 куфара всичко, което е останало от живота им. Два панталона, обичана брошура, очила, фотография на обичания, който е останал, с цел да брани родината си. Котето Вася, две дечица - момченце на 7 и момиченце на 9. Фашисти от международна големина...
И у нас има фашаги, Серьожа. Да, има скинхедс. Та от време на време вършат золуми. И у вас ги има в обилие - вижте си футболните агитки, които имат славата на едни от най-противните в Европа.
Дали това е съображение някой да ни нападне и да взриви нашия парламент примерно? Или поради вашите фашаги някой да ви нападне и да ви взриви Ермитража?
Чудя се това. И се запитвам какво мислите вие? Щото, в редките случаи, в които се пробвам да виждам вашите малките екрани, аз не получавам отговор на този въпрос. Аз виждам облъчени и озверели хора, които настояват, че целия някогашен соцлагер е тяхна благосъстоятелност. И че си го желаете назад...
С това, Серьожа, мисля да завършвам...
Някога Чехов беше споделил, че цялостен живот желал да напише " водевиль хороший ", а отдолу под перото му излизали единствено нещастия. Сигурно и Путин по този начин и желал да направи нещо ужасно...
А създаде кланица, която вашата агитация се пробва да скрие от вас.
Не знам за какво ти написах това писмо. Та аз даже не знам дали си жив. Дали си здрав. Дали имаш семейство, по какъв начин се е развил живота ти. Дори не знам дали живееш в Русия, или си избрал да избягаш някъде в презряния буржоазен свят.
Пиша ти това писмо поради обстоятелството, че аз в действителност съм русофил.
Аз боготворя:
Шостакович, Тарковски, Мосолов, Хармс, Чехов, Чайковски, Едисон Денисов, София Губайдулина, Елем Климов, Пастернак, Введенски, Стравински, Прокофиев, Алфред Шнитке, Юрий Шевчук, Виктор Цой, Борис Гребеншчиков, Булгаков, Венедикт Ерофеев.
Те образуваха съзнанието ми, те бяха по-важни за мен от татко ми и майка ми вкупом. И точно за това желаех да ти пиша. Защото през днешния ден да си русофил значи едно - да кажеш, без да ти пука следното - войната, която Русия през днешния ден води е зло. Такова зло, каквото в миналото беше войната на Хитлер.
Защото, в случай че има нещо, което да унищожава съветската просвета най-силно, то това е съветската политика. Която беше политика допреди месец. Защото през днешния ден политика няма. Днес има война. Като оная, която в миналото стартира фашистка Германия против вас, Серьожа...
Хайде, оставям те, че това писмо пристигна дългичко. И ще се апелирам за теб. Не знам нито къде си, нито дали въобще знаеш кой съм аз.
Но знам, че мрака ще си отиде. Ще пристигна светлината. И тогава с теб ще седнем някъде. Ще пием по водка или ракия. И ще се прегърнем като същински братя.
Без искания за принадлежност. Без комплексирани господари, които са подготвени да ни избият до един в името на личната си еректилна дисфункция.
Без да ни пречи нито предишното, нито бъдещето.
Това е всичко, което желаех да ти кажа, Серьожа!
Твой Венци от Младост 4.
PS. Не знам на какъв адрес живееш. За това ще употребявам адреса, оставен в миналото от Чехов.
Подател: Венци Мицов
Получател: на село, за дядо...
Това беше нещо като съветско-български предвестител на Facebook. От някое " братско " руско учебно заведение изпращаха имената и адресите на учениците там. Съответно, братските български учебни шефове сортираха имената и ги разпределяха по класовете.
И всеки един от нас, нещастните пъпчиви пионери, имаше задача - да написа писмо на непознатото руско другарче. Така и аз се снабдих с мое такова. Серьожа. От Ленинград (днешен Петербург, утринен знам ли и аз... може би Дугинград или Путинбург).
Със Серьожа си писах един път или два пъти. На съветски, несъмнено. Руският беше повече от наложителен, в петък нашата телевизия спираше да излъчва на български и започваше да излъчва на съветски без превод - новините, показани от държавната съветска телевизия. Спомням си, че писмата бяха повече от малоумни. Аз пишех, че съм възпитаник, че изсвирвам на пиано, че съм доста горделив, че изсвирвам Чайковски (Рахманинов беше още прекомерно огромна лъжица за устата ми). А Серьожа даже не помня какво ми отговори.
Но през вчерашния ден, до момента в който правех някакви разбърквания у нас, открих директория със остарели документи вътре. И кой знае за какво, измежду тези документи видях един плик с марка. " Ленинград, Сергей Иванов ". Очевидно плик за писмо, което не съм изпратил. И се почудих - какъв ли е през днешния ден Сергей? И какво ли бох му написал тъкмо през днешния ден?
И за това седнах и написах писмо. Писмо до съветско другарче. До Серьожа. Представям ви целия текст на писмото тук.
ДО СЕРГЕЙ ИВАНОВ, Петербург, Русия
ОТ ВЕНЦИ МИЦОВ, МЛАДОСТ 4, СОФИЯ
Здравей, Серьожа!
Сигурно не помниш кой съм. И аз бях не запомнил, че те има.
Аз съм оня български пикльо, който през 1981 година ти написа писмо. Беше тревожна година. В учебното заведение ни в град Кюстендил шефът говореше, че някакви зли хора от някаква полска антинародна организация се пробват да срутят социализЪма. Даже си припомням, че до момента в който ти пишех писмото, питах мама какво да пратим като помощ на бедните поляци, които са нападнати от зли противников детайли...
Та тогава, почти си припомням, че нашата класна ми даде твоя адрес. И предписание - да ти пиша. Е, писах ти. На съветски. Бях горделив, че възприемам този език. И че мога да виждам телевизия в петък без превод...
Ти по какъв начин си? Как мина животът ти? Моят мина необичайно...
Първо ни учеха, че вие сте готини и сте ни донесли мир и разцвет. После внезапно социализЪма стартира да дава заден - появи се частната благосъстоятелност, заговорихме за " перестройка " и най-после, внезапно, се оказа, че това, което вие, руснаците, сте донесли в Източна Европа не е било народна власт, наслада и разцвет, а тирания, беззаконие и тоталитаризъм.
Серьожа, защо ли ти описвам това. Та у вас се случи същото. Горбачов потегли да ви реформира, след това му спретнаха прелом, само че тогава армията и милицията отхвърлиха да застанат на страната на превратаджиите и въпреки всичко демокрацията май победи... Или не напълно...
Серьожа, имаш ли семейство, деца?
Аз имам един наследник. Той към този момент е огромен, студент е. И от време на време, Серьожа, му описвам за общото ни минало. За това, че ние ви обичахме. И за това, че след това, малко откакто социализма падна, разбрахме, че май тая любов е била леко пресилена. И че сме ви обичали, но под изискване, че нямаме право де не ви обичаме.
От толкоз години все се поканвам да те попитам - а вие обичахте ли ни? Обичахте ли вилаетите си, наследени като зестра от Втората международна война - България, Румъния, Източна Германия, Чехословакия, Полша, Унгария, Югославия?
Обичахте ли ни, или просто ни смятахте за ваше изконно право? И след това, когато това право бе изгубено, продължихте ли да живеете с чувството, че ние ви принадлежим? Че " курица не птица, Болгария не заграница "?
Знаеш ли, Серьожа. Гледал съм доста филми за войната. И ваши и непознати. Чел съм доста книги. А бе, като цяло до момента в който бях дребен, всички към мен се опитваха да ми изпилят мозъка по този начин, щото да имам вяра във вашата безпогрешност и в неизбежността на идването на великото време на комунизма.
И аз имах вяра. Толкова доста имах вяра, че когато някъде към 14 си година започнах от любознание да чувам " Свободна Европа ", BBC, " Дойче Веле " и " Гласът на Америка ", отричах изцяло чутото там.
Как по този начин съпротива? Какви са тия нелепости? Та нали социализмът и дружбата със Съюз на съветските социалистически републики са безспорни?
А след това, когато нашата дружба с вас се разпадна, видях с очите си по улицата представители на опозиционните групи, за които слушах по радиото. И си дадох сметка, че тях ги е имало.
И тогава, Серьожа, разбрах, че силата на пропагандата е могъща. И че това промиване на мозъци - и моя и твоя - е довело до отменяне на действителността.
Как си през днешния ден, Серьожа?
Два дни, откакто излязоха фрагменти, на които се вижда, че твоите хора, командвани от вашият водач - Владимир Путин - са прекалили с " денацификацията " в един украински град - Буча?
Какво, казваш ми, че това е фалшив? Те и твоите водачи споделят същото.
Чета, Серьожа, двете ви версии. Две публични версии, идващи от една и съща страна.
Според едната версия това са артисти и на някакво видео ясно се виждало, по какъв начин те махат с ръка и в действителност няма никакви трупове.
А съгласно втората версия, още веднъж идваща от вас, това били хора с бели ленти на ръцете - сиреч, подготвени да се предадат на " освободителната " съветска войска. И са били избити от самите украинци.
Да, но двете версии не се връзват. Та мислех теб да те запитвам - има ли трупове в Буча или няма? И въобще - дали въобще има Буча? Може би този град не съществува и е фиктивен от Сорос...
Серьожа, по този начин и по този начин ти пиша това писмо... Искам да ти кажа и друго.
Знам, че у вас се е надгнала гняв. Ярост по отношение на това по какъв начин съветската просвета е неразрешена по света. И че това е чудовищно.
Съгласен съм. В интерес на истината съм бил и на трите концерта, които Гергиев направи в България. Велик диригент. И мен ме е гняв, че той не дирижира към този момент другаде, с изключение на при вас.
Само че се чудя и друго - по какъв начин тъкмо вие, руснаците, сте се отнасяли с вашата велика просвета?
Смятате, че Стравински, Дягилев, Прокофиев са ваша емблема. Рахманинов също.
А инцидентно да знаете, че всички те без Прокофиев в действителност са оживели и творили и основали шедьоври точно тъй като не са живяли в Съюз на съветските социалистически републики? И че Тарковски, на върха на кариерата си зарязва великата " матушка Русь " и отива да снима кино другаде, тъй като у вас той не е свободен да го прави?
Впрочем Прокофиев е имал неблагоразумието да се прибере. И след това му се е наложило да е много еластичен, с цел да оцелее физически. И да написа кантати за Сталин.
Впрочем знаеш ли, че по подигравка на ориста Сталин и Прокофиев умират на една дата - 05.03.1953 година? Днес при вас се приказва от ден на ден за това да се оправдава Сталин?
Нищо не съм чул за Прокофиев. Нито за Хармс, починал загадъчно. Нито за Введенски, нито за Мосолов, нито за Пастернак, Солженицин, Набоков, Ерофеев, Булгаков.
Все ваши емблеми. Ама едните в заточение, другите - или поумрели или полежали в лагери, третите - обречени на тотално забвение, че да им пристигна акъла в главата...
Знаеш ли, Серьожа. У нас прочее към момента има много хора, които бленуват за времето на социализма и на концепцията ние да станем ваша територия. Нещо като още един Беларус. Даже си имаме тъкмо няколко претенденти да бъдат българския Лукашенко. Все толкоз нелепи, все толкоз нагли и все толкоз налудничави.
Често съм се питал за какво ние, сходно на вас, не избираме свободата, а диктатурата и зависимостта?
И отговорът идва с една ария на Висоцки. Когото вашите управници също не обичаха изключително.
Висоцки има една ария за гимнастиката. В нея той приказва за тичането на място. И споделя следното:
" хубост, измежду бягащите
няма нито първи, нито изоставащи "
Ето за това Висоцки е популярен. Защото той разказва времето, в което живеехме дружно с вас. Времето на равните. Времето, в което не се позволяваше на никой да стърчи, с цел да не нервира околната смазваща незначителност...
Ето по тази причина бленуваме отново да живеем в социализъм и да сме задунайска губерния - вие плащате масрафа, ние живеем релативно еднообразно, носим идентични облекла, живеем в идентични къщи и даже вършим секс едновременно, тъй като по този начин би трябвало. И се вършим на ударени, че жена ни прави това непристойно нещо и с партийния секретар на предприятието... Щом е за партията, може.
Серьожа, знам, че несъмнено у вас се приказва за това какъв брой е заслужено вашата идея. Как злите фашисти в Украйна тероризират популацията.
Знаеш ли...
В последния месец видях доста от тия " фашисти ". Майки и деца, понесли в 2 куфара всичко, което е останало от живота им. Два панталона, обичана брошура, очила, фотография на обичания, който е останал, с цел да брани родината си. Котето Вася, две дечица - момченце на 7 и момиченце на 9. Фашисти от международна големина...
И у нас има фашаги, Серьожа. Да, има скинхедс. Та от време на време вършат золуми. И у вас ги има в обилие - вижте си футболните агитки, които имат славата на едни от най-противните в Европа.
Дали това е съображение някой да ни нападне и да взриви нашия парламент примерно? Или поради вашите фашаги някой да ви нападне и да ви взриви Ермитража?
Чудя се това. И се запитвам какво мислите вие? Щото, в редките случаи, в които се пробвам да виждам вашите малките екрани, аз не получавам отговор на този въпрос. Аз виждам облъчени и озверели хора, които настояват, че целия някогашен соцлагер е тяхна благосъстоятелност. И че си го желаете назад...
С това, Серьожа, мисля да завършвам...
Някога Чехов беше споделил, че цялостен живот желал да напише " водевиль хороший ", а отдолу под перото му излизали единствено нещастия. Сигурно и Путин по този начин и желал да направи нещо ужасно...
А създаде кланица, която вашата агитация се пробва да скрие от вас.
Не знам за какво ти написах това писмо. Та аз даже не знам дали си жив. Дали си здрав. Дали имаш семейство, по какъв начин се е развил живота ти. Дори не знам дали живееш в Русия, или си избрал да избягаш някъде в презряния буржоазен свят.
Пиша ти това писмо поради обстоятелството, че аз в действителност съм русофил.
Аз боготворя:
Шостакович, Тарковски, Мосолов, Хармс, Чехов, Чайковски, Едисон Денисов, София Губайдулина, Елем Климов, Пастернак, Введенски, Стравински, Прокофиев, Алфред Шнитке, Юрий Шевчук, Виктор Цой, Борис Гребеншчиков, Булгаков, Венедикт Ерофеев.
Те образуваха съзнанието ми, те бяха по-важни за мен от татко ми и майка ми вкупом. И точно за това желаех да ти пиша. Защото през днешния ден да си русофил значи едно - да кажеш, без да ти пука следното - войната, която Русия през днешния ден води е зло. Такова зло, каквото в миналото беше войната на Хитлер.
Защото, в случай че има нещо, което да унищожава съветската просвета най-силно, то това е съветската политика. Която беше политика допреди месец. Защото през днешния ден политика няма. Днес има война. Като оная, която в миналото стартира фашистка Германия против вас, Серьожа...
Хайде, оставям те, че това писмо пристигна дългичко. И ще се апелирам за теб. Не знам нито къде си, нито дали въобще знаеш кой съм аз.
Но знам, че мрака ще си отиде. Ще пристигна светлината. И тогава с теб ще седнем някъде. Ще пием по водка или ракия. И ще се прегърнем като същински братя.
Без искания за принадлежност. Без комплексирани господари, които са подготвени да ни избият до един в името на личната си еректилна дисфункция.
Без да ни пречи нито предишното, нито бъдещето.
Това е всичко, което желаех да ти кажа, Серьожа!
Твой Венци от Младост 4.
PS. Не знам на какъв адрес живееш. За това ще употребявам адреса, оставен в миналото от Чехов.
Подател: Венци Мицов
Получател: на село, за дядо...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ