Може би е време да се разделим с наглостта. С

Може би е време да се разделим с наглостта. С крайната, крещяща и натрапчива безочливост, която лицемерно претендира за правдивост, почтеност и неприкритост, само че в действителност зад фасадата е нищо друго с изключение на нормално нахалство.
В нашето обществено пространство има една категория позната като „ те ”.
Те, които изключително в последните години, завладяха обществото, указвайки му по какъв начин да мисли, живее, разполага със себе си. Зададоха му репери кое е положително, зло, задоволително или заслужава да се отхвърли. Описаха какъв би трябвало да си, с цел да бъдеш харесван и разбиран и надлежно противоположното – какво те чака, в случай че излезеш отвън стандартите им.
Те могат да са всевъзможни и каквито си желаят. Те дефинират и ти какъв би трябвало да си.
Но кои са Те:
Те са демократи. Искат лустрация. Били са на площадите през 97-а или познават едни дето са били. 2013 година са пяли “Когато падне Българска социалистическа партия ”.
Днес към този момент нямат проблем столицата им да я ръководи отроче на комунисти, което дължи парите, кариерата и същността си на най-свирепия инструмент на тоталитарния режим.
Те са блюстители на безспорната истина за света и вселената. Те са непрекъснато на своя пост, безусловно и във FB. Бдят и не дават писмен знак да прехвръкне в посока друга от тази, която са решили сами Те да изпишат. Пазят справедливостта зад високите телени огради само на личния си морал, който несъмнено е неоспорим и цялостен. Те споделят какво може и какво не.
Не търпят възражения.
Те са борци за независимост на словото. На словото, което унищожава антипатичните им. Всеки да може да приказва и написа каквото пожелае, стига то да е задоволително обидно за тези, които Те не харесват.
Те заливат ефира във всеки момент с мнението си. С вярното мнение. Останалото не е.
Те обругават в персоналните си профили, само че това няма нищо общо с въпросите, които след минута ще зададат. Неееее! Въпросите ще са способени, безпристрастни и справедливи, а мненията по-късно единствено и само в услуга на истината. Повярвайте им.
Те желаят интензивно, пасивно и всякакво изборно право за всичко и всеки. С двойно поданство, с непознато поданство, без поданство – няма значение, да избира и да може да бъде избиран. Машини, онлайн, поща, устно, с повдигане на ръка. Всякак и отвред. С едно изискване единствено – Те да избират кой може да бъде претендентът. И конституцията да наруши, но верният извършител да бъде.
Те не са публицисти или чиновници в медии. Те са самите медии. Те не се качват в джипове. Качват се в техните джипове. Накрая дефинират в кой джип е вярно да се качваш и даже ти изясняват за какво. И тъй като Те ти го изясняват ти кимаш покорно с глава и казваш: “Е, с тях не може да се спори ”. Нали въпреки всичко са Те?
Те са шефчетата на обществото – прави, даже когато бъркат. Казват истината, даже когато лъжат. Те могат да са политици, управници, кметове, царе и императори. Ама не желаят. Не им се занимава с “тия помии ”. Тяхната работа е да ти кажат, че не ставаш, тъй като харесваш тия, които отново Те са определили, че не стават.
Накрая се будиш и откриваш, че Те са определили едно безочливо комуне, което да ти изясни по какъв начин работело демократичното общество?!
Ай’ стига.
От Facebook профила на депутата от ГЕРБ – Георг Георгиев