Жените воини в Япония
Могъщ облик на японската просвета е този на самурая – мъжественият боец, който ще обезглави врага си или ще извърши „ сепуко “, в случай че изиска да резервира достойнството на името си. Когато мислим за японските дами, нормално на напред във времето излиза обликът на гейшата – дамата, нежна като цвете, постоянно добре облечена и нежна. Въпреки това, в японската история има дами, които биха могли да разбият стандартите, като най-любопитният образец са „ onna-bugeisha ”, които нямат нищо общо с гейшите, които ние си представяме.
“Onna-bugeisha ” били, както е и смисъла на термина, дами воини. Тяхното битие би могло да се наблюдава обратно във времето до 200 година сл.Хр. – времето на императрица Дзингу. Според някои митове тя носела божествени бижута, които ѝ давали властта да управлява приливите на морето. С помощта на тези скъпоценни камъни, императрицата достигнала до Корейския полуостров и го превзела, без да бъде пролята нито капка кръв. Тя прави това след гибелта на брачна половинка си, до момента в който към момента била бременна със своя правоприемник. Пак съгласно легендите, императрица Дзингу била бременна в продължение на 3 години, което ѝ разрешило да приключи задачата си в Корея и да се върне назад вкъщи. Нейният наследник бил наименуван Оджин (Коджики), който по-късно е уважаван от народа като провидение.
Въпреки това, е мъчно да се потвърди съществуването на императрицата, въпреки че през интервала, в който е била на власт, в Япония фактически е имало матриархални общества. За разлика от императрицата обаче, onna-bugeisha са действителни дами войни, въпреки че да ги назоваваме „ дами самураи “ не е изключително вярно.
Последното определение се отнасяло за всяка жена, отгледана в семейство на самурай, без значение от това дали по-късно е била научена да се бори или не. От тях се очаквало да се грижат за фамилните финанси, както и да съумеят да се впишат в обичайна женска роля. Разликата била, че били тренирани да пазят дома и да се отбраняват, до момента в който мъжете липсват.
За разлика от дамите самураи, “onna-bugeisha ” били тренирани да пазят цели обитаеми места. Ако всичко било наред, те оставали вкъщи още веднъж вписвайки се в ролята на домакини. Ако да вземем за пример един самурай нямал наследник, на който да съобщи уменията си, той имал право да образова щерка си като “onna-bugeisa ”. Те умеели да се бият с два меча и били призовавани да служат в армията паралелно до мъжете.
Пример за такава жена боец е Томое Гозен, въпреки някои да настояват, че съществуването ѝ е мит. Предполага се, че Гозен е взела участие във войната Генпей, където си печели известност на смел боец. По-късно тя се трансформира в знак на женския подвиг в японската просвета. Счита се, че по време на сражението Томое е предвождала 300 самураи в борба против войска от 2000 души. Тя била една от последните оживели и съумяла да обезглави изтъкнатия войник от противниковия клан.
Независимо дали Томое е съществувала или не, в японската история има други дами, чието битие сигурно е добре документирано от историците. Такива са Хангаку Годзън, Хойо Масако, Накано Такеко – дамата боец, която предвожда войска от дами против Императорската войска.
