Моето детство винаги тича нанякъде, косите му се ветреят след

Моето детство постоянно тича нанякъде, косите му се ветреят след него, а слънцето и птичките сочат невидимите му пътеки. То ухае на слънце и независимост.

Моето детство има корички по коленете от колелото и носи срязани дънки с от дълго време паднали джобове. Бретонът си подстригва единствено, тъй като все му пречи. Казах ли, че му липсват предните няколко зъба?

Моето детство не се опасява от паяци, прилепи и змии, тъй като знае, че е положително, а вярата му, че положителните никой не ги закача, го пази от всичко. То е самоуверено, когато пази другар и смирено, когато погребва под крушата лястовичето, паднало от гнездото. И наложително поставя цвете от горната страна.

Моето детство става рано заран и бърза да закуси, тъй като не чака светът да го грабне, а единствено се впуска неустрашимо в него. То си ляга рано, тъй като е изморено от войни с невидими великани, рискови пирати, танци с принцове и дребни чаени празненства...

Не му трябват и не желае скъпи играчки, та то има толкоз доста благосъстояния по джобовете – перца, камъчета, шнурчета, колело от строшен камион. То играе с шишарки, клечки, жълъди, листа и най-малко един път е предписание кюфтета от тиня.

Но моето детство обича и да се усамотява с брошура. Откъде другояче да разбере по какъв начин да победи великаните, по какъв начин да вземе на абордаж пиратски транспортен съд и по какъв начин да провежда бал с принцеси. С книжките гони и чудовищата, които идват от време на време нощем в съня му.

Моето детство обича на село – да се къпе със слънчева вода и да не си реши косата. Да тича и скача на воля, да изследва тавани и мази, полянки и долчинки. Обича животните на село, прашния път, птичките в клоните да го закачат. Обича да бъде оставено малко на мира. На своя си мир.

Моето детство не е нехайно, в противен случай. Пред него стоят доста проблеми. Иска му се да играе повече с мама и тати, да го питат всякакви неща и да смеят всички на масата. Иска му се да не чува толкоз постоянно: „ Недей ”, „ Не прави ”, „ Спри ”, „ Стига ”. Иска му се да чуе „ Хайде ”, „ Можеш ”, „ Искаш ли ”. „ Какво ще кажеш ”.

Моето детство желае огромните да виждат и чуват повече за света под очите им – децата, животните, цветята, както и за този над главите им – звездите, птичките, пеперудите, слънцето.

Моето детство е за малко с мен. То ще изчезне, без да схвана. Ще бележи целия ми живот, ще остави следа върху вашия и всеки идващ. Това, което е то през днешния ден, ще се върне на следващия ден със заряд, по- мощен от егото и празната суетност на света. За да го унищожи изцяло или да го възроди.