Модата може да бъде възприемана по два коренно различни начина

Модата трябва да бъде приемана като форма на бягство, а не на затвор

Модата може да бъде възприемана по два радикално разнообразни метода – като форма на затвор или като бягство. А в действителност може да бъде обсъждана като израз на свободата, като метод да избягаме от рутината на всекидневието и да се потопим в свят на творчество, въображение и страсти. Модата не трябва да се трансформира в окови, които ни карат да се усещаме задължени да следваме строги правила и стандарти. Напротив, тя би трябвало да бъде средство за бягство от рестриктивните мерки и шаблоните.

Когато модата се възприема като форма на затвор, тя може да се трансформира в източник на напрежение и нерешителност. Страхът да не бъдем наказани от обществото за изборите, които вършим по отношение на външния си тип, ни води до положение на дребнавост, принуждавайки ни да се съобразяваме с това какво се смята за „ вярно “. Вместо да показваме характерността си, ние ставаме жертви на наложените правила. Така модата губи същността си – не се трансформира в средство за самоизразяване, а в затвор, който лимитира уникалността на всеки един от нас.

От друга страна, когато възприемем модата като бягство, всичко се трансформира. Тя може да бъде метод да се освободим от сивотата на действителността и да се потопим в един свят на цветове, текстури и форми. В този свят можем да сътворяваме свои лични правила, да показваме нашите мисли, страсти и фантазии. Модата може да бъде тип бягство, когато ни дава свободата да бъдем себе си, да открием нови аспекти на нашата еднаквост и да претърпяваме насладата от експериментирането.

Модата като бягство също може да има лечебен резултат. В сложни моменти изборът на облекла, които отразяват настроението ни, може да ни помогне да се усещаме по-добре. Тя ни разрешава да построяваме историята, която желаеме да разкажем за себе си. В този смисъл, модата може да бъде мощен инструмент за самоутвърждаване и ентусиазъм. Много известни дизайнери, като Александър Маккуин и Вивиан Уестууд, са употребявали модата точно като форма на бягство – те не са създавали облекла единствено поради тяхната функционалност, а са употребявали модата като средство за изложение на своите най-дълбоки страсти и послания.

Модата като затвор не е същинската мода. Истинската мода е свободата да бъдеш, да експериментираш и да се вдъхновяваш. Всеки човек има право да избере по какъв начин да наподобява, какво да носи и по какъв начин да се показа пред света, без да бъде лимитиран от стандарти и упования. Тази независимост, която ни дава модата, е това, което я прави толкоз мощна и вдъхновяваща.