Близо 60% от българите не одобряват войната на Путин в Украйна
Мнозинството от хората у нас остават настроени против съветската война в Украйна. 58.8% от българите настояват, че по-скоро не утвърждават дейностите на съветския президент Владимир Путин. 23.3%, или всеки четвърти, обаче е на противоположното мнение. Това демонстрира проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “, оповестено през днешния ден.
Сред втората група най-много личат по-възрастни хора, респ. последователи на политически сили, които са обичайно в по-голяма степен проруски. Възможно е в тези отговори да е залегнала и известна обществена желателност, както и „ скрита поддръжка “ за войната в Украйна, разясняват социолозите.
Скептицизъм
В подтекста на съветската инвазия въздействието на подправените вести в България пораства, а българите са осезаемо скептични към медийната информация за войната, която доближава до тях, показват от „ Галъп ”. 50.7% от интервюираните намират, че информацията, която българските медии оповестяват за войната, е като цяло по-скоро недостоверна. Повече доверие на медиите имат 25.9% от българите. Останалите се двоумят. Данните будят паника във връзка с цялостното доверие в медийната среда, въпреки в отговорите на въпроса може би да се отразява и обичайният в такива случаи песимизъм по инерция, считат откривателите.
Интересното е, че тъкмо тук най-възрастните хора повече се уповават на медийната информация – което очевидно кореспондира с по-традиционни схващания. Това обаче на собствен ред разсънва и известна паника за евентуалните равнища на зоркост измежду по-възрастните във връзка с евентуална дезинформация.
Фалшиви вести
На този декор 35% свидетелстват, че срещат вести, които могат да дефинират като подправени, всеки ден или съвсем всеки ден. Всеки четвърти споделя за подправени вести няколко пъти в месеца, а 11.3% – най-малко един път месечно. По-рядко са ги засичали 8%, а към една пета от отговорите демонстрират съмнение в определянето на честотата.
Изследователите припомнят, че преди четири години международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ , в това число и в България. Сравнението с времето преди години демонстрира, че в случай че в този момент делът на свидетелствата за всекидневни подправени вести е 35%, той в действителност е повишен с 12 пункта спрямо предходната регистрация. С времето съзнанието за този проблем нараства, а публичното усещане за честотата на неговата поява пораства.
Източниците на информация
За 53.1% главен източник на информация остава гледането на телевизия. 22.3% се осведомят от обществените мрежи в интернет. А 16.6% - от други уеб сайтове в интернет. Далеч обратно като главен източник на информация остават радиото и четенето на вестници. При младите групи обаче обществените медии към този момент са безспорен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.
От българските малките екрани като най-обективна във връзка с информацията закономерно се възприема публичната телевизия (32.5%), следвана от огромните частни малките екрани (28.1%) и по-малките частни малките екрани (15.9%).
За 39% от интервюираните българските медии са правилен източник, до момента в който 28.3% биха предпочели задгранични. Не е дребен обаче и делът на колебаещите се – 32.7%. Последното значи, че или сходен въпрос пред респондентите на процедура не стои, или пък фактически доверието в медийната среда е като цяло разтърсено.
Вълната на интервюиране бе измежду 1003 пълнолетни българи, сред 2 и 10 юни 2022 г. – посредством директно полустандартизирано изявление „ лице в лице “ с таблети измежду двустепенна гнездова извадка на инцидентен принцип, представителна за пълнолетното население на страната. Данните са част от самостоятелна ежемесечна изследователска стратегия. Възможно отклоняване: ±3.1% при 50%-ови дялове. 1% от цялата извадка е почти еднакъв на 54 хиляди пълнолетни българи.
Сред втората група най-много личат по-възрастни хора, респ. последователи на политически сили, които са обичайно в по-голяма степен проруски. Възможно е в тези отговори да е залегнала и известна обществена желателност, както и „ скрита поддръжка “ за войната в Украйна, разясняват социолозите.
Скептицизъм
В подтекста на съветската инвазия въздействието на подправените вести в България пораства, а българите са осезаемо скептични към медийната информация за войната, която доближава до тях, показват от „ Галъп ”. 50.7% от интервюираните намират, че информацията, която българските медии оповестяват за войната, е като цяло по-скоро недостоверна. Повече доверие на медиите имат 25.9% от българите. Останалите се двоумят. Данните будят паника във връзка с цялостното доверие в медийната среда, въпреки в отговорите на въпроса може би да се отразява и обичайният в такива случаи песимизъм по инерция, считат откривателите.
Интересното е, че тъкмо тук най-възрастните хора повече се уповават на медийната информация – което очевидно кореспондира с по-традиционни схващания. Това обаче на собствен ред разсънва и известна паника за евентуалните равнища на зоркост измежду по-възрастните във връзка с евентуална дезинформация.
Фалшиви вести
На този декор 35% свидетелстват, че срещат вести, които могат да дефинират като подправени, всеки ден или съвсем всеки ден. Всеки четвърти споделя за подправени вести няколко пъти в месеца, а 11.3% – най-малко един път месечно. По-рядко са ги засичали 8%, а към една пета от отговорите демонстрират съмнение в определянето на честотата.
Изследователите припомнят, че преди четири години международната Асоциация „ Галъп интернешънъл “ , в това число и в България. Сравнението с времето преди години демонстрира, че в случай че в този момент делът на свидетелствата за всекидневни подправени вести е 35%, той в действителност е повишен с 12 пункта спрямо предходната регистрация. С времето съзнанието за този проблем нараства, а публичното усещане за честотата на неговата поява пораства.
Източниците на информация
За 53.1% главен източник на информация остава гледането на телевизия. 22.3% се осведомят от обществените мрежи в интернет. А 16.6% - от други уеб сайтове в интернет. Далеч обратно като главен източник на информация остават радиото и четенето на вестници. При младите групи обаче обществените медии към този момент са безспорен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.
От българските малките екрани като най-обективна във връзка с информацията закономерно се възприема публичната телевизия (32.5%), следвана от огромните частни малките екрани (28.1%) и по-малките частни малките екрани (15.9%).
За 39% от интервюираните българските медии са правилен източник, до момента в който 28.3% биха предпочели задгранични. Не е дребен обаче и делът на колебаещите се – 32.7%. Последното значи, че или сходен въпрос пред респондентите на процедура не стои, или пък фактически доверието в медийната среда е като цяло разтърсено.
Вълната на интервюиране бе измежду 1003 пълнолетни българи, сред 2 и 10 юни 2022 г. – посредством директно полустандартизирано изявление „ лице в лице “ с таблети измежду двустепенна гнездова извадка на инцидентен принцип, представителна за пълнолетното население на страната. Данните са част от самостоятелна ежемесечна изследователска стратегия. Възможно отклоняване: ±3.1% при 50%-ови дялове. 1% от цялата извадка е почти еднакъв на 54 хиляди пълнолетни българи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ