Мнозинството от българите подкрепят основните параметри на бюджета, но смятат,

Мнозинството от българите поддържат главните параметри на бюджета, само че считат, че обществените средства се харчат неефективно. Само 1/3 от българите обаче наблюдават дебатите към бюджета за 2019 година И макар че по-големият дял не са заинтригувани от параметрите на бюджета, 65% от всички запитани считат, че те са значими. Това сочат данни от изследване на проучвателен център „ Тренд “, отдадено на настройките на българите по отношение на бюджета за 2019 година
Проучването е осъществено в интервала 6-12 ноември 2018 година посредством директно полустандартизирано изявление „ лице в лице “ измежду 1004 души на възраст 18+. Проучването е представително за пълнолетното население на страната.
Всяка от главните точки, показани от кабинета, които са заложени в бюджета за идната година са достигнали до болшинството от пълнолетните български жители. В разбивките по демографски групи, очевидно най-младите остават най-незапознати. Изключения по отношение на запознатостта при общата картина вършат нарастването с 40 млн. лв. на помощите за отопление, което е чуто/разбрано от малко над половината от всички интервюирани (53%), повишението на оптималният застрахователен предел (58%) и увеличението на парите за опазване на здравето (58%).
Повишаването на минималната работна заплата, нарастването учителските заплати и пенсиите пък е достигнало до най-вече хора, надлежно 82%, 75% и 74%. В демографските разбивки пък ясно проличава, че измежду заинтригуваните лица (тези над 60 г.) съвсем всички (около 90%) са разбрали за идното нарастване на пенсиите.
Най-силна поддръжка измежду респондентите среща нарастването със 150 млн. лв. на парите за хора с увреждания (95%), както и увеличението на пенсиите (93%), повишението на минималната работна заплата (92%), увеличение на парите за опазване на здравето (87%). Най-ниска поддръжка събират параметрите, свързани с повишението на заплатите в бюджетния бранш (50%) и увеличението на оптималния застрахователен предел (52%), като все пак болшинството от хората поддържат тези ограничения, проучват данните социолозите.
Традиционно ограниченията, свързани с понижаване на държавните разноски, са непопулярни измежду хората, като единствената алтернатива, която събира основна поддръжка (75%), е понижаване на броя на заетите в държавната администрация. Съкращаването на броя на университетите по-скоро разполовява респондентите, макар че по-голямата част не поддържат мярката (45%). Съкращаването на броя на културните институти, броя на линиите и влаковете на БДЖ и броя на лечебните заведения са ограничения, които срещат голямо отрицание.
Там, където българинът вижда най-големи проблеми, са и сферите, в които съгласно него би трябвало да се отделят повече средства, а точно - опазване на здравето, обществената сфера и образованието.
Въпреки положителните макроикономически индикатори, 85% от българите не усещат усъвършенстваната икономическа обстановка по своя джоб, демонстрират още данните от изследването.
Липсата на успеваемост на обществените средства се осъзнава като един от сериозните проблеми. Практически в нито една сфера няма превес на мнението, че парите се харчат дейно. Това значително е разследване от ниското доверие на жителите по отношение на институциите, а не толкоз върху техните наблюдения по браншове. Сферите, в които българите обичайно намират за проблематични, се следят най-сериозни натрупвания, като опазването на здравето е характерен подобен образец.