Има огромна сила в признаването на невежеството
„ Мнозина демонстрират горделивост за това, което знаят, а към което не знаят – надменност. “ – Гьоте
В актуалния свят, където информацията е на върха на пръстите ни, знанието е могъща мощ. Мнозина се стремят да знаят всичко – от научни открития до последните вести.
Но какъв брой от тези, които се гордеят със своите познания, в действителност са отворени към това, което не знаят?
Тук се крие тънка, само че основна разлика сред същинското познание и повърхностната горделивост, която постоянно прераства във надменност.
Знанието като път към примирение
Истинският академик, влъхва или мъдрец осъзнава, че колкото повече учи и схваща света, толкоз повече открива своята дребнавост. Сократ , един от най-видните мислители в историята, е споделил: „ Аз знам, че нищо не знам. “ Това не е било самопризнание за незнание, а за осъзнатата трудност на света.
Всяко парче ново познание разкрива нови въпроси и уголемява хоризонтите на човешката мисъл. Смирението пред лицето на неведомото е симптом на същинска мъдрост.
Този развой на осъзнаване обаче не е елементарен. Много хора, откакто придобият известни познания, стартират да гледат на себе си като на всезнаещи престижи. Това ги кара да затварят вратите към нови хрумвания, разнообразни гледни точки или области, в които не са способени.
Те пазят своите убеждения със забележителна убеденост, постоянно без да слагат под въпрос личните си дефекти или ограничавания. Тази форма на надменност е постоянно срещана освен в университетските среди, само че и в ежедневните обществени връзки.
Високомерие пред непознатото
Когато човек демонстрира горделивост за това, което знае, и надменност към това, което не знае, той непринудено затваря себе си в интелектуална кутия.
Такива хора са склонни да заобикалят тематики, които не схващат, или още по-лошо – да се надсмиват над тях. Това води до застоялост и ограничение на интелектуалния и личностния напредък.
Вместо да се възползват от опцията да се учат от другите, те остават в личното си затворено познание.
Високомерните хора постоянно се опасяват да признаят своята некомпетентност, тъй като това би подкопало техния статут на „ знаещи “. Това ги кара да реагират защитно или даже нападателно, когато се сблъскат с непознатото.
Вместо да задават въпроси или да демонстрират любознание, те избират да омаловажават или отхвърлят това, което не схващат. Така, вместо да получават нови познания, те построяват бариери сред себе си и света.
Поучителен взор към смирението и любознанието
Има голяма мощ в признаването на незнанието. Точно това прави човек открит към нови познания и опит. Смирението пред незнайното и желанието да научиш повече е освен път към мъдростта, само че и към личностно развиване. В последна сметка, знанието не е неподвижен процес; то е непрекъснато придвижване към нови открития и по-дълбоко схващане на света към нас.
Людете, които се отличават с същинско любознание и невзискателност, постоянно са тези, които съумяват да реализират най-големи висоти.
Те не се опасяват от провокациите на непознатото и одобряват всяка нова информация с признателност. За тях знанието е подарък, който не трябва да се носи като горд трофей, а като инструмент за възстановяване на себе си и на обществото. Така смирението пред незнанието се трансформира в най-голямата форма на мощ.
В актуалния свят, където постоянно се измерваме посредством това, което знаем, е елементарно да изпаднем в клопката на гордостта. Но високомерното отношение към това, което не знаем, ни прави слепи за най-важното: че в никакъв случай не можем да знаем всичко.
Истинското познание е път, който изисква от нас да сме подготвени да се учим непрестанно, да слагаме под въпрос своите убеждения и да одобряваме с отворено сърце всичко, което не разбираме.
В този смисъл, най-голямото достижение не е да се гордеем с това, което знаем, а да бъдем смирени пред това, което не знаем.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен или по-безчувствен?
