По следите на потопените села в България
Мнозина вероятно са чували за потопената черква в язовир " Жребчево ", която стана фон на музикални видеоклипове и украси кориците на доста книги и списания. Тя е част от бившето едноименно село, което е изцяло потопено под вода през 1965 година при построяването на язовира.
Оказва се, че и доста други български села имат сходна орис. В интервала от 50-те до края на 80-те години на предишния век в цялата страна има натоварен градеж на язовири, като при построяването на част от тях се наложила доста села да бъдат потопени, а фамилиите – изселени. Така редица обитаеми места са заличени, а доста хора се трансформират в бежанци в личната си страна.
По следите на тези села се впускат Стела и Ралица Каменови. Те са две сестри, които вземат решение да се изгубят под водата, само че не с цел да събират перли, корали и други подводни благосъстояния, а с цел да търсят останките от потопените села на България. Причината да стартират да се занимават с това е персонална. Техният дядо Станко Тодоров е роден и живял в с. Живовци – едно от погубените села за построяването на язовир " Огоста ". В неговия персонален списък са съхранени фотоси, които дават началото на „ Изгубени под водата “ – цифрова галерия, която споделя малко известни истории за изчезнали български села.
Язовир „ Огоста “ да вземем за пример е вторият по размер и четвъртият по повърхност в страната. Намира се в Северозападна България и се строи в продължение на 20 години. Заради построяването му под вода остават селата Живовци и Калиманица, а жителите им са изселени в градовете Монтана (тогава Михайловград) и Берковица. Живовци е напълно потопено под вода, само че не и Калиманица. Поради неверни калкулации второто село не е потопено, само че все пак е разрушено. От него през днешния ден е останала една черква, която в действителност е недостроена. В описа си „ Църковно настоятелство “ Йордан Радичков написа точно за градежа на тази черква. През деня майсторите издигали стените, само че на идващия ден нямало нищо. И по този начин ден след ден. Оказало се, че през нощта задирате сами махали тухлите, тъй като в този интервал било доста мъчно да се намира работа.
По следите на такива истории вървят Стела и Ралица, а това, което ги тласка напред, е концепцията, че би трябвало да знаеш кой си и какви са корените ти. Само по този начин ще можеш да вървиш напред и да взимаш съответно решенията си.
Проектът на Стела и Ралица е финансиран от Национален фонд „ Култура “ и е отворен за присъединяване за всеки, който пожелае. Който е чул сходна история или има фотоси, може да им написа в обществената мрежа Инстаграм или на имейл [email protected].
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Facebook група язовир " Жребчево "
Оказва се, че и доста други български села имат сходна орис. В интервала от 50-те до края на 80-те години на предишния век в цялата страна има натоварен градеж на язовири, като при построяването на част от тях се наложила доста села да бъдат потопени, а фамилиите – изселени. Така редица обитаеми места са заличени, а доста хора се трансформират в бежанци в личната си страна.
По следите на тези села се впускат Стела и Ралица Каменови. Те са две сестри, които вземат решение да се изгубят под водата, само че не с цел да събират перли, корали и други подводни благосъстояния, а с цел да търсят останките от потопените села на България. Причината да стартират да се занимават с това е персонална. Техният дядо Станко Тодоров е роден и живял в с. Живовци – едно от погубените села за построяването на язовир " Огоста ". В неговия персонален списък са съхранени фотоси, които дават началото на „ Изгубени под водата “ – цифрова галерия, която споделя малко известни истории за изчезнали български села.
Язовир „ Огоста “ да вземем за пример е вторият по размер и четвъртият по повърхност в страната. Намира се в Северозападна България и се строи в продължение на 20 години. Заради построяването му под вода остават селата Живовци и Калиманица, а жителите им са изселени в градовете Монтана (тогава Михайловград) и Берковица. Живовци е напълно потопено под вода, само че не и Калиманица. Поради неверни калкулации второто село не е потопено, само че все пак е разрушено. От него през днешния ден е останала една черква, която в действителност е недостроена. В описа си „ Църковно настоятелство “ Йордан Радичков написа точно за градежа на тази черква. През деня майсторите издигали стените, само че на идващия ден нямало нищо. И по този начин ден след ден. Оказало се, че през нощта задирате сами махали тухлите, тъй като в този интервал било доста мъчно да се намира работа.
По следите на такива истории вървят Стела и Ралица, а това, което ги тласка напред, е концепцията, че би трябвало да знаеш кой си и какви са корените ти. Само по този начин ще можеш да вървиш напред и да взимаш съответно решенията си.
Проектът на Стела и Ралица е финансиран от Национален фонд „ Култура “ и е отворен за присъединяване за всеки, който пожелае. Който е чул сходна история или има фотоси, може да им написа в обществената мрежа Инстаграм или на имейл [email protected].
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Facebook група язовир " Жребчево "
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ