Пеенето на високо от Долен и Сатовча бе признато за културно наследство
Многогласното пеене, което е познато още като „ високо пеене ” или „ пеене на високо “, бе вписано в Представителния лист на ЮНЕСКО на детайлите на нематериалното културно завещание на човечеството. Това е шестото регистриране на страната в листата. Добрата вест пристигна от от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към Българска академия на науките.
Този вид пеене е особено единствено за българските села Долен и Сатовча, които се намират в област Благоевград, не се срещат на никое място другаде по света и точно това им обезпечи признанието на ЮНЕСКО. Ръководителят на женската група за „ пеене на високо ” от Сатовча и Долен е Мария Чобанова. се зараждат обратно във времето – дамите ги изпълнявали, до момента в който работели на равнищата. По време на жътвата да вземем за пример група дами от едната равнища се извиквала към друга група, която също им отвръщала. Постепенно почнали да се основават цели мелодии и песни. Интересното звучене се предало през поколенията и през днешния ден има доста имена – „ рукане “, „ икане “ и даже „ викане “.
Характерни са три вида многогласни песни – на ниско, на високо, комбинирани сред ниско и високо. А звученето е толкоз неповторимо, че спечели международно самопризнание още през 1988 година, когато певиците получават влиятелната премия „ Готфрид декор Хердер “. Тя се връчва на културни дейци от Централна и Югоизточна Европа, които подобряват културното съгласие сред страните в Европа с активността си.
Днес женската групата за високо пеене към читалище „ Св. Св Кирил и Методий ” в Сатовча разпространява високото пеене и учи и по-младите на него с вярата, че музиката няма да се загуби след години. Народните певици са вписани от Министерство на културата в Националната представителна листа на нематериалното културно завещание „ Живи човешки съкровища – България “.
Преди певиците от Сатовча и Долен признанието на ЮНЕСКО получиха Бистришките баби (2008), Нестинарството (2009), Традицията на чипровското килимарство (2014), Народния празник Сурва в Перник (2015) и Първомартенските възпитани практики – взаимна кандидатура със Северна Македония, Румъния и Молдова, издигната през 2017 година
Този вид пеене е особено единствено за българските села Долен и Сатовча, които се намират в област Благоевград, не се срещат на никое място другаде по света и точно това им обезпечи признанието на ЮНЕСКО. Ръководителят на женската група за „ пеене на високо ” от Сатовча и Долен е Мария Чобанова. се зараждат обратно във времето – дамите ги изпълнявали, до момента в който работели на равнищата. По време на жътвата да вземем за пример група дами от едната равнища се извиквала към друга група, която също им отвръщала. Постепенно почнали да се основават цели мелодии и песни. Интересното звучене се предало през поколенията и през днешния ден има доста имена – „ рукане “, „ икане “ и даже „ викане “.
Характерни са три вида многогласни песни – на ниско, на високо, комбинирани сред ниско и високо. А звученето е толкоз неповторимо, че спечели международно самопризнание още през 1988 година, когато певиците получават влиятелната премия „ Готфрид декор Хердер “. Тя се връчва на културни дейци от Централна и Югоизточна Европа, които подобряват културното съгласие сред страните в Европа с активността си.
Днес женската групата за високо пеене към читалище „ Св. Св Кирил и Методий ” в Сатовча разпространява високото пеене и учи и по-младите на него с вярата, че музиката няма да се загуби след години. Народните певици са вписани от Министерство на културата в Националната представителна листа на нематериалното културно завещание „ Живи човешки съкровища – България “.
Преди певиците от Сатовча и Долен признанието на ЮНЕСКО получиха Бистришките баби (2008), Нестинарството (2009), Традицията на чипровското килимарство (2014), Народния празник Сурва в Перник (2015) и Първомартенските възпитани практики – взаимна кандидатура със Северна Македония, Румъния и Молдова, издигната през 2017 година
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ