Св. свщмчци Василий, Ефрем, Капитон и др. еп. Херсонски
Много време преди покръстването на съветския народ при светия равноапостолен княз Владимир християнската религия към този момент била проникнала в южния завършек на Русия - Крим и Таврическия полуостров, който в остаряло време се наричал Херсонес Таврически и влизал в Римската империя.
Римските императори, жестоки гонители на християните, сами несъзнателно способствали за разпространяване на християнската религия в Таврическия полуостров. Те изпращали там на изгнание държавни нарушители. Изповядването на християнската религия тогава се смятало за огромно закононарушение и доста християни били пратени в заточение поради вярата си в Иисуса Христа, да вземем за пример Св. Климент Римски в царуването на император Траян. Тия изгнаници посредством поученията си и посредством образеца на добродетелния си живот обръщали доста езичници към Господа и неведнъж с мъченическата си гибел утвърждавали вярата в сърцата на новопокръстените. Така Господ насочвал всичко за положителното и изгодата на Църквата и нерядко самите врагове ставали несъзнателни оръдия на всеблагия Божи промисъл.
Макар заточениците-християни посредством своите поуки да са обърнали мнозина към истинния Бог, болшинството от жителите на Таврическия полуостров дълго оставали в мрака на езичеството. В тая страна имало доста юдеи, които с всички сили се стремели да пречат на разпространяването на християнската религия и дружно с езичниците преследвали и мъчели вярващите в Христа. Християните, неведнъж лишени от епископи и свещеници, могли единствено скрито да се събират на молитва. Но в първите епохи на Църквата християнската обич възпламенявала всички вярващи. Изпълнени с ревнивост към закона Господен и с обич към ближните, християните с подготвеност посрещали страданията за вярата и даже гибелта.
Така, в царуването на Диоклетиан в ІІІ век, когато християните били преследвани, йерусалимският патриарх пратил няколко епископи в разнообразни страни да проповядват светото Евангелие.
Двама от тях - Ефрем и Василий - пристигнали в Херсон. Те дълго живели дружно в Херсон или Корсун, основния град на полуострова. Утешавали гонените християни посредством своето съчувствие и увещавали езичниците да оставят идолопоклонството и да се извърнат към същинския Бог. След известно време Ефрем напуснал Херсон и отишъл по-нататък. Той стигнал до реката Дунав, проповядвайки словото Божие. Мнозина се обърнали и приели от него св. кръщение, само че множеството враждебно посрещали проповедника. Той с самообладание понасял гоненията и оскърбленията и най-сетне, по заповед на началниците на страната, бил посечен с меч.
Между това Василий продължавал да проповядва словото Божие в Херсон. Някои повярвали, само че доста поданици на града с яд се опълчили срещу епископа. Те го били и мъчили и най-сетне го изгонили от града. Той отишъл в планината и се поселил в една пещера, наричана Партено. Скърбейки за неверието и ожесточението на народа, той непрекъснато молел Бога да просвети езичниците със светлината на същинската религия.
Римските императори, жестоки гонители на християните, сами несъзнателно способствали за разпространяване на християнската религия в Таврическия полуостров. Те изпращали там на изгнание държавни нарушители. Изповядването на християнската религия тогава се смятало за огромно закононарушение и доста християни били пратени в заточение поради вярата си в Иисуса Христа, да вземем за пример Св. Климент Римски в царуването на император Траян. Тия изгнаници посредством поученията си и посредством образеца на добродетелния си живот обръщали доста езичници към Господа и неведнъж с мъченическата си гибел утвърждавали вярата в сърцата на новопокръстените. Така Господ насочвал всичко за положителното и изгодата на Църквата и нерядко самите врагове ставали несъзнателни оръдия на всеблагия Божи промисъл.
Макар заточениците-християни посредством своите поуки да са обърнали мнозина към истинния Бог, болшинството от жителите на Таврическия полуостров дълго оставали в мрака на езичеството. В тая страна имало доста юдеи, които с всички сили се стремели да пречат на разпространяването на християнската религия и дружно с езичниците преследвали и мъчели вярващите в Христа. Християните, неведнъж лишени от епископи и свещеници, могли единствено скрито да се събират на молитва. Но в първите епохи на Църквата християнската обич възпламенявала всички вярващи. Изпълнени с ревнивост към закона Господен и с обич към ближните, християните с подготвеност посрещали страданията за вярата и даже гибелта.
Така, в царуването на Диоклетиан в ІІІ век, когато християните били преследвани, йерусалимският патриарх пратил няколко епископи в разнообразни страни да проповядват светото Евангелие.
Двама от тях - Ефрем и Василий - пристигнали в Херсон. Те дълго живели дружно в Херсон или Корсун, основния град на полуострова. Утешавали гонените християни посредством своето съчувствие и увещавали езичниците да оставят идолопоклонството и да се извърнат към същинския Бог. След известно време Ефрем напуснал Херсон и отишъл по-нататък. Той стигнал до реката Дунав, проповядвайки словото Божие. Мнозина се обърнали и приели от него св. кръщение, само че множеството враждебно посрещали проповедника. Той с самообладание понасял гоненията и оскърбленията и най-сетне, по заповед на началниците на страната, бил посечен с меч.
Между това Василий продължавал да проповядва словото Божие в Херсон. Някои повярвали, само че доста поданици на града с яд се опълчили срещу епископа. Те го били и мъчили и най-сетне го изгонили от града. Той отишъл в планината и се поселил в една пещера, наричана Партено. Скърбейки за неверието и ожесточението на народа, той непрекъснато молел Бога да просвети езичниците със светлината на същинската религия.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ