Предизвикателствата пред момчетата днес
Много родители на момчета изпитват същинска беззащитност по какъв начин да възпитават момчетата си. Какъв образец да им посочат? Кое е мъжествено в тези времена? Ще бъдат ли момчетата съответни сътрудници на дами, които учат, работят, упорстват да разделят права и отговорности вкъщи с мъжете си, накъдето се е запътила и генерално изоставащата ни от международните трендове страна? Ще бъдат ли щастливи?
Макар че е тематиката за половете, възпитанието и модерните времена е доста изкусителна, няма да се впускам в нея, тъй като е необятна. Смятам, че на момчетата, както и на девойките, би трябвало да се показват други възможности, да се вслушваме в това, което имат да изразят за себе си и да се грижим разговорът с тях да не секва, да се грижим за доверието между тях. Това не значи, че на момчетата би трябвало да им бъде отнета мъжествеността, както и на девойките - женствеността, само че бихме могли да ги възпитаваме с по-малко стандарти и да се учим повече от тях. Защото днешният им ден ни принадлежи ненапълно, а утрешният си е напълно техен.
Няма родителска двойка, която да е изцяло единомислеща във връзка с възпитанието, само че на първо място във всяка би трябвало да има разговор и осмисляне на това, на което учим децата си. А в случай че има несъгласия, те би трябвало да се наподобяват не пред детето и не по уронващ престижа на другия родител метод. Това е първото изискване за поредно, позитивно и безпрепятствено образование, без значение от правилата му.
Момчетата не плачат - един от главните стандарти, свързани с мъжествеността, е, че мъжете не дават воля на слабостите, симптом за които са сълзите. Ако можех да преброя какъв брой път съм чувала на площадката: " стига си ревал, бъди мъж ", бих могла и да преброя звездите в небето. Сълзите са симптом на беззащитност, само че симптом на това е експанзията - вербална и физическа. Вместо да слагаме стигма на момчетата, които плачат, можем да ги учим по какъв начин да показват възприятията си. " Защо плачеш, за какво си печален, какъв е казусът, сърдит ли си? " Мъже, които осъзнават и умеят да канализират възприятията си, стават по-добри сътрудници. Факт.
За момчетата са количките, футбола, пушките, конструкторите - игрите са идващото нещо, което е ясно и тъкмо разграничено. Момчета, които бутат детски колички, рисуват, танцуват, желаят да играят ролеви игри, са нетолерирани. Това се приема за женствено или в най-хубавия случай - неутрално " детско ", което ще премине с възмъжаването. Детето изследва света и опциите си посредством играта. Определяйки значими за развиването му игри, действия от региона на изкуството като танцуването, игри, които подсказват сензитивен темперамент, за немъжествени, това само и единствено го лимитира. Да не приказваме, че слагането на етикети, възбраните, подигравките единствено могат да нанесат контузии. Всъщност няма значение на какво играе детето, а на какво го учи играта. Не бързайте да съдите, а го наблюдавайте.
На момчетата са простени експанзията, грубостта, тъй като, ами такива са момчетата, нали? - Приема се за даденост, че момчетата имат повече сила, не им приляга да се извиняват, да са тактични, да имат обноски, да са съчувствени. Това ги прави меки. Но положителното образование и маниери, положителното отношение също няма пол. Достойното държание, другарството, умеенето да общуваш се учат в придвижване, в игра, в учебно заведение, вкъщи и няма значение дали това е момче или момиче. Това са умения за живота. А в случай че момчетата имат повече сила, както и при девойките, би трябвало да ги учим и да им предлагаме способи да я канализират в нещо положително и градивно. Колкото до експанзията - тя не трябва да съществува под никаква форма и в случай че се усещаме безпомощни, би трябвало да търсим помощ.
Мъжествено е, когато:
Момчетата са доброжелателни към девойките и ги одобряват за равни.
Момчетата употребяват физическата си мощ за положително.
Момчетата са независими да се грижат за себе си.
Не е мъжествено, когато:
Момчетата привикват дамите да ги обгрижват за всичко в всекидневието.
Момчетата се държат жестоко с девойките, мислят за тях като за слаби и глупави.
Момчетата желаят да преобладават с физическата си мощ, а не с качествата си.
Мъжествеността е непрекъснато превъзмогване на себе си, тя е битка, придвижване. Но момчетата не са сами в нея. Тя е битка с престижи и одобряване на себе си. И дамите, които възпитаваме момчета, не би трябвало да се опитваме да ги пречупваме, да ги държим във връзка на послушание край себе си, а да им оказваме помощ да откриват повече страни от себе си, да показват по-богато себе си. Да отстояват себе си, само че по един положителен метод. Да бъдат независими, да бъдат дейни, мислещи, само че и чувствителни, положителни другари и сътрудници, положителни татковци. Да умеят да слушат, да се слагат на непознато място, да оказват помощ.
Макар че е тематиката за половете, възпитанието и модерните времена е доста изкусителна, няма да се впускам в нея, тъй като е необятна. Смятам, че на момчетата, както и на девойките, би трябвало да се показват други възможности, да се вслушваме в това, което имат да изразят за себе си и да се грижим разговорът с тях да не секва, да се грижим за доверието между тях. Това не значи, че на момчетата би трябвало да им бъде отнета мъжествеността, както и на девойките - женствеността, само че бихме могли да ги възпитаваме с по-малко стандарти и да се учим повече от тях. Защото днешният им ден ни принадлежи ненапълно, а утрешният си е напълно техен.
Няма родителска двойка, която да е изцяло единомислеща във връзка с възпитанието, само че на първо място във всяка би трябвало да има разговор и осмисляне на това, на което учим децата си. А в случай че има несъгласия, те би трябвало да се наподобяват не пред детето и не по уронващ престижа на другия родител метод. Това е първото изискване за поредно, позитивно и безпрепятствено образование, без значение от правилата му.
Момчетата не плачат - един от главните стандарти, свързани с мъжествеността, е, че мъжете не дават воля на слабостите, симптом за които са сълзите. Ако можех да преброя какъв брой път съм чувала на площадката: " стига си ревал, бъди мъж ", бих могла и да преброя звездите в небето. Сълзите са симптом на беззащитност, само че симптом на това е експанзията - вербална и физическа. Вместо да слагаме стигма на момчетата, които плачат, можем да ги учим по какъв начин да показват възприятията си. " Защо плачеш, за какво си печален, какъв е казусът, сърдит ли си? " Мъже, които осъзнават и умеят да канализират възприятията си, стават по-добри сътрудници. Факт.
За момчетата са количките, футбола, пушките, конструкторите - игрите са идващото нещо, което е ясно и тъкмо разграничено. Момчета, които бутат детски колички, рисуват, танцуват, желаят да играят ролеви игри, са нетолерирани. Това се приема за женствено или в най-хубавия случай - неутрално " детско ", което ще премине с възмъжаването. Детето изследва света и опциите си посредством играта. Определяйки значими за развиването му игри, действия от региона на изкуството като танцуването, игри, които подсказват сензитивен темперамент, за немъжествени, това само и единствено го лимитира. Да не приказваме, че слагането на етикети, възбраните, подигравките единствено могат да нанесат контузии. Всъщност няма значение на какво играе детето, а на какво го учи играта. Не бързайте да съдите, а го наблюдавайте.
На момчетата са простени експанзията, грубостта, тъй като, ами такива са момчетата, нали? - Приема се за даденост, че момчетата имат повече сила, не им приляга да се извиняват, да са тактични, да имат обноски, да са съчувствени. Това ги прави меки. Но положителното образование и маниери, положителното отношение също няма пол. Достойното държание, другарството, умеенето да общуваш се учат в придвижване, в игра, в учебно заведение, вкъщи и няма значение дали това е момче или момиче. Това са умения за живота. А в случай че момчетата имат повече сила, както и при девойките, би трябвало да ги учим и да им предлагаме способи да я канализират в нещо положително и градивно. Колкото до експанзията - тя не трябва да съществува под никаква форма и в случай че се усещаме безпомощни, би трябвало да търсим помощ.
Мъжествено е, когато:
Момчетата са доброжелателни към девойките и ги одобряват за равни. Момчетата употребяват физическата си мощ за положително. Момчетата са независими да се грижат за себе си. Не е мъжествено, когато:
Момчетата привикват дамите да ги обгрижват за всичко в всекидневието. Момчетата се държат жестоко с девойките, мислят за тях като за слаби и глупави. Момчетата желаят да преобладават с физическата си мощ, а не с качествата си.Мъжествеността е непрекъснато превъзмогване на себе си, тя е битка, придвижване. Но момчетата не са сами в нея. Тя е битка с престижи и одобряване на себе си. И дамите, които възпитаваме момчета, не би трябвало да се опитваме да ги пречупваме, да ги държим във връзка на послушание край себе си, а да им оказваме помощ да откриват повече страни от себе си, да показват по-богато себе си. Да отстояват себе си, само че по един положителен метод. Да бъдат независими, да бъдат дейни, мислещи, само че и чувствителни, положителни другари и сътрудници, положителни татковци. Да умеят да слушат, да се слагат на непознато място, да оказват помощ.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ