България - регионалното отклонение на тема НАТО
Много повече хора в България, в сравнение с в която и да било от 9 източноевропейски страни в Европейския съюз, биха дали своят вот за овакантяване от НАТО. Това сочи ново изследване, оповестено на форума за сигурността GLOBSEC, който се организира преди дни в Братислава.
Данните сочат, че в България делът на далите отговор, че ще поддържат напускането НАТО, в случай че се състои референдум за участието, е повишен с 13 пункта по отношение на 2020 година - от 25 на 38 на 100 през днешния ден.
Някои от изводите:
" България показва минимум евроатлантическата ориентировка всред проучените страни ", се споделя в представянето на страната. " Това е единствената страна, в която поддръжката за напускането се е нараснала в последната година ", макар съветската инвазия в Украйна.
Само 50% от българите се съгласяват с изказванието: " Членството на страната ми в НАТО прави по-малко евентуално това непозната страна да ни нападне. " За съпоставяне, в Словакия делът е 62%, в Литва - 74%, в Унгария - 75%, Полша - 88 на 100.
Проучването е направено при извадка от 1000 респонденти във всяка страна (общо 9000 души) с телефонни изявленията.
25 на 100 са били и хората, дали същия отговор, за овакантяване на НАТО, в Словакия. Делът им сега обаче е 23 на 100 (а видяно в петгодишна вероятност, от 2018 година поддръжката за НАТО е повишена с 22 пункта).
В множеството страни далите отговор с " овакантяване " са намалели с по няколко пункта (в Полша - с 3 пункта до 2%). Няма смяна за интервала от две години единствено в Естония (19%) и Литва (5%). В първата страна етническите руснаци са близо една трета от популацията.
Дори в Унгария, където министър председателят Виктор Орбан се старае да запази връзките с съветския президент Владимир Путин поради доставките на газ и един месец блокираше европейското единение за глобите, има спад от 10% през 2020 година на 7 на 100 през 2022.
" България, наподобява, е районно отклоняване по тематиката НАТО ", като поради спада в поддръжката настройките сочат разделяне сред поддръжниците, от една страна, и тези " срещу " или без мнение, от друга. За GLOBSEC този извод е чудноват в сегашната обстановка, откакто даже обичайно неутрални страни като Швеция и Финландия желаят да се причислят.
В България и Словакия в същото време 49% от респондентите избират автокрацията пред демокрацията, тъй като са се съгласили с изказванието: " Да има мощен водач, който не би трябвало да се тормози от парламент или избори, е добре за страната ми. " В Румъния процентът е още по-висок - 60%.
В България, Естония, Латвия, Литва и Полша приблизително 20% не са сигурни дали демократичната народна власт е добра за страната им като система, основана на тъждество, човешки права и господство на закона. В България, освен това, съвсем две трети от хората считат, че международните въпроси не се вземат решение от определени водачи, а от секрети групи, опитващи да наложат тоталитарен дневен ред.
Една трета считат Русия
за стратегически сътрудник
Едновременно с това без значение от войната 57% от българите още не считат Русия за опасност за сигурността на страната ни. Това обаче е и третото най-голямо релативно нарастване измежду прегледаните страни, защото към 2020 година делът на смятащите Русия за източник на опасност е 3%, две години по-късно - 33%. Само в Чехия и Словакия нарастването е по-голямо, тъй като е над 40 пункта.
Прави усещане и внезапното нарастване - от 16 на 33% на смятащите Съединени американски щати за опасност. В Чехия този % е намалял на половина - от 30 на 15 на 100. За същия интервал в Словакия този % е по-висок от този в България (39 на сто), само че за двете години няма смяна.
В България също по този начин едвам осем % считат, че китайското държавно управление е опасност за идентичността и полезностите им, при 12% в Латвия, 17 в Унгария, 28 в Словакия, 35 в Полша и 45 в Чехия.
Едната от графиките в отчета за отношението към Съединени американски щати, Русия и Китай.
Според проучването 30 на 100 от българите възприемат Русия като най-важния стратегически сътрудник. В тази категория спадът е с 15 пункта, най-резкият по отношение на 2021 година Само в Словакия (37%) и Унгария (35%) повече респонденти са дали отговор по този метод. Унгария е единствената страна, в която този дял не е понижен по отношение на предходната година.
От международните водачи единственият, на който се гледа благосклонно, е Еманюел Макрон (60%). България също по този начин е от страните, паралелно с Чехия и Унгария, където поддръжката за Германия се е нараснала за разлика от междинното равнище (седем пункта спад за година, от 54 на 47%). Това е вторият максимален % на подкрепящи Германия (след Чехия) като стратегически сътрудник.
Много българи упрекват
Запада за войната
" Повечето хора в Централна и Източна Европа ясно се произнасят кой е злодеят ", стартира частта в отчета за настройките към войната в Украйна.
В три страни в Източна Европа обаче отношението е друго и България е една от тях. И Словакия, и в Унгария, и в България към 40% считат или че Западът е провокирал Русия, или че Украйна е отговорна за войната, тъй като потискала рускоезичното население. Все отново, максимален е делът на обвиняващите Русия (50%) и на никое място измежду деветте страни няма различен желан отговор.
Дори в България, въпреки делът на респондентите с позитивно мнение за Путин да е най-високият (29%), се следи внезапен спад след началото на войната. Този отговор са давали 70 на 100 от респондентите през 2020 година, се твърди в изследването.
Общо 45% от българите считат, че Украйна е самостоятелна страна, само че сборът на тези, които я считат за марионетка на Запада (35 на сто) и част от Русия (12 на сто), е по-голям. В никоя от другите осем страни делът на респондентите, дали последните два отговора, не е по-голям.
В Словакия, България и Унгария повече хора считат, че Украйна би трябвало да остане неутрална, в сравнение с са тези, които виждат мястото й в НАТО. В България делът им е 47%, при 29 на 100 подкрепящи влизането в НАТО. В Унгария съперниците на участието й са 40 пункта повече от поддръжниците. В Полша, назад, 78% го поддържат, 15% го отхвърлят.
В България е и най-малкият дял на хора, които считат, че Русия няма да се задоволи с Украйна, а ще нападне и други европейски страни - 21%. Несъгласните са 64 на 100. В същата страна е и най-малкият % на поддръжниците на допустимо най-строги наказания против Русия - 38 на 100 (при 43% в Унгария, 61 в Румъния, 78 в Чехия, 88 в Полша).
Само в България и Унгария под една четвърт от респондентите считат, че страните от НАТО би трябвало да изпратят лични сили в Украйна поради войната.
Дневник
Данните сочат, че в България делът на далите отговор, че ще поддържат напускането НАТО, в случай че се състои референдум за участието, е повишен с 13 пункта по отношение на 2020 година - от 25 на 38 на 100 през днешния ден.
Някои от изводите:
" България показва минимум евроатлантическата ориентировка всред проучените страни ", се споделя в представянето на страната. " Това е единствената страна, в която поддръжката за напускането се е нараснала в последната година ", макар съветската инвазия в Украйна.
Само 50% от българите се съгласяват с изказванието: " Членството на страната ми в НАТО прави по-малко евентуално това непозната страна да ни нападне. " За съпоставяне, в Словакия делът е 62%, в Литва - 74%, в Унгария - 75%, Полша - 88 на 100.
Проучването е направено при извадка от 1000 респонденти във всяка страна (общо 9000 души) с телефонни изявленията.
25 на 100 са били и хората, дали същия отговор, за овакантяване на НАТО, в Словакия. Делът им сега обаче е 23 на 100 (а видяно в петгодишна вероятност, от 2018 година поддръжката за НАТО е повишена с 22 пункта).
В множеството страни далите отговор с " овакантяване " са намалели с по няколко пункта (в Полша - с 3 пункта до 2%). Няма смяна за интервала от две години единствено в Естония (19%) и Литва (5%). В първата страна етническите руснаци са близо една трета от популацията.
Дори в Унгария, където министър председателят Виктор Орбан се старае да запази връзките с съветския президент Владимир Путин поради доставките на газ и един месец блокираше европейското единение за глобите, има спад от 10% през 2020 година на 7 на 100 през 2022.
" България, наподобява, е районно отклоняване по тематиката НАТО ", като поради спада в поддръжката настройките сочат разделяне сред поддръжниците, от една страна, и тези " срещу " или без мнение, от друга. За GLOBSEC този извод е чудноват в сегашната обстановка, откакто даже обичайно неутрални страни като Швеция и Финландия желаят да се причислят.
В България и Словакия в същото време 49% от респондентите избират автокрацията пред демокрацията, тъй като са се съгласили с изказванието: " Да има мощен водач, който не би трябвало да се тормози от парламент или избори, е добре за страната ми. " В Румъния процентът е още по-висок - 60%.
В България, Естония, Латвия, Литва и Полша приблизително 20% не са сигурни дали демократичната народна власт е добра за страната им като система, основана на тъждество, човешки права и господство на закона. В България, освен това, съвсем две трети от хората считат, че международните въпроси не се вземат решение от определени водачи, а от секрети групи, опитващи да наложат тоталитарен дневен ред.
Една трета считат Русия
за стратегически сътрудник
Едновременно с това без значение от войната 57% от българите още не считат Русия за опасност за сигурността на страната ни. Това обаче е и третото най-голямо релативно нарастване измежду прегледаните страни, защото към 2020 година делът на смятащите Русия за източник на опасност е 3%, две години по-късно - 33%. Само в Чехия и Словакия нарастването е по-голямо, тъй като е над 40 пункта.
Прави усещане и внезапното нарастване - от 16 на 33% на смятащите Съединени американски щати за опасност. В Чехия този % е намалял на половина - от 30 на 15 на 100. За същия интервал в Словакия този % е по-висок от този в България (39 на сто), само че за двете години няма смяна.
В България също по този начин едвам осем % считат, че китайското държавно управление е опасност за идентичността и полезностите им, при 12% в Латвия, 17 в Унгария, 28 в Словакия, 35 в Полша и 45 в Чехия.
Едната от графиките в отчета за отношението към Съединени американски щати, Русия и Китай.
Според проучването 30 на 100 от българите възприемат Русия като най-важния стратегически сътрудник. В тази категория спадът е с 15 пункта, най-резкият по отношение на 2021 година Само в Словакия (37%) и Унгария (35%) повече респонденти са дали отговор по този метод. Унгария е единствената страна, в която този дял не е понижен по отношение на предходната година.
От международните водачи единственият, на който се гледа благосклонно, е Еманюел Макрон (60%). България също по този начин е от страните, паралелно с Чехия и Унгария, където поддръжката за Германия се е нараснала за разлика от междинното равнище (седем пункта спад за година, от 54 на 47%). Това е вторият максимален % на подкрепящи Германия (след Чехия) като стратегически сътрудник.
Много българи упрекват
Запада за войната
" Повечето хора в Централна и Източна Европа ясно се произнасят кой е злодеят ", стартира частта в отчета за настройките към войната в Украйна.
В три страни в Източна Европа обаче отношението е друго и България е една от тях. И Словакия, и в Унгария, и в България към 40% считат или че Западът е провокирал Русия, или че Украйна е отговорна за войната, тъй като потискала рускоезичното население. Все отново, максимален е делът на обвиняващите Русия (50%) и на никое място измежду деветте страни няма различен желан отговор.
Дори в България, въпреки делът на респондентите с позитивно мнение за Путин да е най-високият (29%), се следи внезапен спад след началото на войната. Този отговор са давали 70 на 100 от респондентите през 2020 година, се твърди в изследването.
Общо 45% от българите считат, че Украйна е самостоятелна страна, само че сборът на тези, които я считат за марионетка на Запада (35 на сто) и част от Русия (12 на сто), е по-голям. В никоя от другите осем страни делът на респондентите, дали последните два отговора, не е по-голям.
В Словакия, България и Унгария повече хора считат, че Украйна би трябвало да остане неутрална, в сравнение с са тези, които виждат мястото й в НАТО. В България делът им е 47%, при 29 на 100 подкрепящи влизането в НАТО. В Унгария съперниците на участието й са 40 пункта повече от поддръжниците. В Полша, назад, 78% го поддържат, 15% го отхвърлят.
В България е и най-малкият дял на хора, които считат, че Русия няма да се задоволи с Украйна, а ще нападне и други европейски страни - 21%. Несъгласните са 64 на 100. В същата страна е и най-малкият % на поддръжниците на допустимо най-строги наказания против Русия - 38 на 100 (при 43% в Унгария, 61 в Румъния, 78 в Чехия, 88 в Полша).
Само в България и Унгария под една четвърт от респондентите считат, че страните от НАТО би трябвало да изпратят лични сили в Украйна поради войната.
Дневник
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ